Любов и алкохолици какво да правят и кой е виновен, Highway
Алкохоликът не може да обича. Никой освен себе си - и то само в нетрезво състояние. Такъв човек, подобно на наркоман, живее дълбоко в собствения си свят, където съществува само той и неговите комплекси, страхове и вина. И колкото повече пие, толкова по-силни са тези страхове, комплекси и чувство за вина, толкова реалният свят е по-далеч от него. Той просто не е до любов и близки.
Алкохолът е недостатъчен. Човек, който пие, дори ако по общоприетите стандарти, малко и слабо алкохолни напитки, вече е алкохолик. Той приписва несъществуващ смисъл на събитията, несъществуващи мотиви на действията и думите на хората, прави погрешни заключения в процеса на прости размисли.
Алкохоликът има приятели, които също пият. Защото алкохоликът не може да общува и да релаксира без алкохол. Не може, защото не иска. Не иска, защото го е страх.
Алкохоликът изисква нечие внимание, време и усилия, но не е в състояние да се отплати адекватно: той е или пиян, или страда от махмурлук. Или, по-рядко, напълно трезвен и тогава реалният свят плаши с несъответствието си с алкохолните или пост-алкохолните фантазии.
Когато алкохоликът не е пиян, животът му изглежда труден и ужасен, той изпада в депресия и се напива здраво. Следователно, най-често алкохоликът изпада в опашка след седмица - две - три трезвеност, през които той работи и решава море от проблеми, възникнали по време на последното му отсъствие на алкохол. Светът успява да го уплаши тези дни, а норка за скриване е толкова близо - в близкия магазин.
Механизмът тук е болезнено прост: алкохолът генерира тежка интоксикация, която от своя страна винаги причинява депресия. Алкохолиците не пият, защото им е трудно. Не им е лесно, защото пият.
Алкохоликът е внушаем и податлив на влиянието на други алкохолици. Той не е в състояние да устои на обстоятелствата и другарите по пиенето. Дори и да имаше силата да напусне алкохола, когато битката започна, той пак щеше да отнеме мирогледа на участниците от нея: оплаквания, грубост, гняв, агресия, желание да се самоутвърждават. Всичко ще донесе и изхвърли, вкъщи, върху семейството си, ако има такова. Е, какво лице ще има жена му след това?
Всеки непиещ алкохолик подсъзнателно възприема като враг. Помните ли старите народни глупости? "Ако човек никога не пие, значи нещо не е наред с него." Тази фраза може да се използва, за да опише целия мироглед на алкохолика. Всички, които не пият, не са такива, непознати, което означава, че са врагове. Те искат да го лишат от обичайното му чувство на опиянение, да го лишат от неговата алкохолна истина. А истината на алкохолика, разбира се, е във виното.
Но алкохоликът не може да живее без непиещите: той е психологически вампир. Невъзможно е да се дръпне от пиещ човек: той е също толкова празен.
Обществото насърчава алкохолиците. Публичните статистики за алкохолизма са подценени. Пиянството се счита за традиция, по-стара от религията. Алкохолиците съжаляват. Съжалението е най-добрият начин да помогнете на човек да остане с проблемите си за дълго време, да им попречи да се променят. Ако вашият съпруг е алкохолик и отказва лечение, единственият начин да му помогнете е да се откажете. Защото докато сте наоколо, няма причина алкохоликът да не пие. Ако оставите алкохолик, най-вероятно той ще намери нова жертва за себе си - някой, който ще го съжалява вместо вас. Неговите пияни приятели първи ще го съжалят, а вие ще бъдете осъдени, обвинявайки ви в жестокост и безчувственост. Той обаче ще има избор. Изборът също ще бъде ваш.
Ако не се откажете, тогава ще продължите, ден след ден, ще бъде мрачно, скучно,кисело лице, ще започнете да се разболявате сериозно на нервна основа, антидепресантите скоро ще спрат да помагат, защото едно хапче не може да промени житейска ситуация. Но в хората ще предизвикате отвращение, като болен неудачник. Алкохолиците пак ще ги съжаляваме.