ЛЮБОВ - КОТКА - символ на уютна независимост
Любовта не са красивите думи на щастливите влюбени,
Не шепот на признание под ясна луна.Любовта е купчина непрани бебешки пелениСъпруг се моли за болна жена.
Любовта не са мечти и ласки от предбрачни разходки,Не планини от щастливи и радостни дни,А онова кътче, неизбежно за всяко семейство,Където вместо укори, думите са по-меки.
Любовта не е дворец, рисуван от мисли летящи,А най-обикновена и ежедневна къща,Не лесно щастие, а щастие, получено по-късноУсмивка, получена с труд.
Не миризмата на този опияняващ първи подарък на роза,Не само лъчите, но и времето на дъждовете.Любовта е сълзи, обикновени женски сълзи,И миризмата от милите детски главички.
Не онези белоснежни рокли, воали и тоалети,И онзи пеньоар, избелял от пране.Не съвместно мърморене, а съвместни погледи към небето,И двамата претърпяха градушка.
Не само цветя, но и есенни жълти листа,Не вечен мир, но и бури от нещастия.И заедно преклониха лица над леглото на детето,И заедно преживяхме една болезнена година.
Не вкусен обяд, а парче стар хляб,Без остри упреци и дребни обиди.Любовта е святото присъствие на небето в живота,И вечно доволен и радостен поглед.