Любовта към котките е част от вярата
Стотици хиляди котки живеят по улиците на Истанбул. Всичко е позволено на котките в този древен град. Следователно те не изглеждат потиснати и фразата „бездомна котка“ не звучи жалко, а почти гордо.
Истанбулските котки са привързани и дружелюбни, те са щастливи да се подиграват с непознати и правят това не „за храна“, а просто така, за собственото си котешко удоволствие.
Те се излежават на всички туристически обекти и се чувстват спокойни в ролята на фотомодели.
Хората в Истанбул винаги се тревожат за котките. Хранят се. И в горещия сезон често можете да видите легени и чинии с вода за котки по улиците.
Турците имат поговорка, която напълно описва статута на истанбулските котки: "Ако си убил котка, тогава, за да измолиш прошка от Бога, трябва да построиш джамия."
Самият пророк Мохамед обичал котките. Казват, че сред мъркащите, живеещи тук, са предците на самата Муиза - любимата котка на пророка Мохамед. Светецът не се разделял с домашния си любимец дори по време на молитва. Известният хадис (легенда за думите и действията на пророка Мохамед) казва, че един ден пророкът трябваше спешно да си тръгне и по това време котката дремеше на ръкава на робата му. И вместо да събуди животното, той отряза ръкава, но не наруши съня на Муица. Суфите (проповедник) казват, че мъркането на котка е подобно на кошчето (спомен. dhikr се извършва след завършване на молитвата) - монотонно повторение на свещени текстове.
Сред суфиите котката е любим герой в техните удивителни притчи. „Веднъж граматикът Ибн Бабшад и неговите приятели седяха на покрива на джамия в Кайро. Приятели ядоха нещо. Когато минаваше котка, й даваха няколко парчетахрана. Тя взела храната и избягала, но после се върнала – отново и отново. Експертите последваха котката. Те видели, че тя бяга към съседна къща, на покрива на която седяла сляпа котка. До нея нашата котка остави донесените парчета храна. Бабшад видя в това грижата за сляпото животно от страна на Аллах и това толкова шокира учения, че той напусна всичките си притежания и започна да живее в бедност, напълно разчитайки на Аллах до смъртта си през 1067 г.