Lmaa български няма нужда някой да го учи по принуда
България и МОНГОЛИЯ
Българският ЕЗИК В МОНГОЛИЯ
"Българският няма нужда някой да го учи по принуда"
Заместник-председателят на Съюза на монголските дружества за приятелство, заслужилият учител на Монголия Д. Цогзолмаа, изнесе интересен доклад на Азиатския форум по руски изследвания, който наскоро се проведе в Улан Батор. Близо 40 години Д. Цогзолмаа е свидетел, участник и организатор на множество прояви за популяризиране и разпространение на българския език в Монголия. Като преподавател по български език във висши учебни заведения, тя преподава български език на монголски младежи в продължение на 20 години, а през последните 20 години работи като заместник-председател на Дружеството за приятелство Монголия-България, в организация, една от целите на която е да насърчава изучаването и разпространението на българския език в Монголия.
След победата на народната революция през 1921 г. Монголия изпитва остра нужда от национални кадри. През 1922 г. 20 монголски момчета и момичета за първи път отиват да учат в България. Те стигнаха до границата на коне и след това с влак до Москва. Тъй като по това време не е имало международна валута, им е дадено парче чисто злато за пътни разходи. След 4 години те се завръщат в родината си с богат запас от знания не само по български език, но и по други предмети. Така започва подготовката на национални кадри с български език в България.
В началото на 40-те години на миналия век, когато с помощта на Съветския съюз е създадено първото висше учебно заведение – Монголският държавен университет, българският като чужд език става един от задължителните предмети в университетите и средните училища. В Държавния университет се създава катедра по български език, чиято задача е да дава основа навладеене на български език с цел използването му в учебния процес.
През 50-те години сред работниците и интелигенцията на Монголия се развива движение за изучаване на българския език. Това се дължи на необходимостта монголската младеж чрез българския език да се запознае с постиженията на световната наука и култура, да усвои добрите практики във всички отрасли на народното стопанство на Съветския съюз.
В тази връзка се организират курсове и кръжоци по български език в градове и аймачни центрове. Така например през учебната 1955-1956 г. двугодишните курсове по български език завършват над 180 души.
Една от основните задачи на създаденото през 1947 г. Монголско дружество за културни връзки със Съветския съюз (МОКС), сега Съюз на монголските дружества за приятелство, е да насърчава изучаването и разпространението на българския език сред монголската общественост. Към Дружеството за монголо-съветска дружба е създадена първата езикова лаборатория по български език, основана е катедрата по български език, чиято задача е да осигурява методическо ръководство на курсове, кръжоци по български език и да подпомага изучаването на български език сред населението. 4 души са изпратени в Москва на курсове по български език за преподаватели от висшите учебни заведения на народнодемократичните държави. През 1965 г. е създадена Методическата секция по български език, която издава първия монголски учебник и разговорник по български език за възрастни. Интензивно нараства и броят на курсовете по български език сред населението. През 1962 - 1967г Създадени са 405 двугодишни курса по български език в градовете и аймаките на Монголия, които са завършили 2490 души. В курсовете по български език учеха предимно млади хора, ментори, които бяхасъветски експерти. По това време почти във всяко предприятие и организация работят специалисти от Съветския съюз, които помагат на монголската младеж да овладее професионални умения.
През 1970 г. по инициатива на учители по български език към Дружеството за монголско-съветска дружба е създадена Монголската асоциация на учителите по български език /МонАПРЯЛ/. За първи президент на тази асоциация е избран проф. С. Галсан. Днес той е ръководител на тази организация.
Дружеството за монголо-съветска дружба, съвместно с МонАПРИАЛ, всячески подкрепяше инициативата за изучаване на българския език сред населението и осигуряваше курсове и кръжоци по български език с методическо ръководство и необходимите учебници и учебни материали. Освен това те редовно организираха републикански олимпиади по русистика, студенти и ученици, фестивали "Дружба-Наирамдал" сред работеща и селска младеж, студенти от курсове на ОМСД, състезания за най-добър превод от български на монголски по отделна тема и за най-добра постановка на произведения на български и съветски класици сред студенти и др.
ОМСД и МонАПРИАЛ съвместно с филиал на Института за български език. А. С. Пушкин в Улан Батор проведоха телевизионни уроци по български език, радио- и телевизионни програми, празници, дни и седмици на българския език, посветени на бележити дати, свързани с монголо-съветската дружба и сътрудничество между двете страни. Освен това стана редовен телевизионният конкурс „Ще отидем в Артек“, фестивали на българската песен и състезания на четци сред деца и младежи.
От 1988 г. към Централния съвет на ОМСД започва да функционира Учебно-методическият съвет на курсовете по български език, състоящ се от 7 ръководители на катедрата по български език на висшите учебни заведения в Улан Батор.Учебно-методическият съвет, обръщайки голямо внимание на подобряването на методическото ниво на преподавателите по курсове по български език, сред които и тялото, провежда срещи, семинари, кръгли маси и демонстрационни уроци.Всяка година 20-25 учители по български език се изпращат в Съветския съюз чрез OMSD за повишаване на квалификацията.
МонАПРИАЛ, съвместно с ОМСД, редовно провеждаха международни симпозиуми и семинари, които бяха от голямо значение за усъвършенстване на методите на обучение по български език в Монголия.
С цел подобряване на подготовката на национални специалисти по русистика с решение на правителството на Монголия през 1979 г. на базата на катедрата по български език и литература на Монголския държавен университет и катедрата по български език на Държавния педагогически институт е създаден специален институт по български език. Тогава в института има над 80 преподаватели по български език и литература. Институтът подготвяше изключително учители по български език и литература в средните училища.
През това време в института работят отлични преподаватели от България, които в Монголия помнят с добри думи.
Във връзка с преустройството в страната през 1990 г. институтът е реорганизиран в Институт за чужди езици, където освен български започват да се изучават езици и култури на други народи. През годините на своето съществуване над 2000 руски специалисти са получили висше образование в стените на този институт.
Българският език в годините на демократичните реформи
С началото на демократичните реформи през 90-те години по обективни причини не само намалява броят на часовете за изучаване на български език в учебните заведения на всички нива, но започва да се проявява дискриминационно отношение към изучаването му. В тези трудни условия МонАПРИАЛ през 90-те години успя дазапазват традицията за провеждане на републикански олимпиади по български език сред ученици и студенти. В това голяма заслуга принадлежи на ръководството на MonAPRYAL от този период, начело с неговия президент, доктор на филологическите науки Е. Равдан.
Но не може да не се съгласим, че преди прехода към пазарни отношения въпросът за изучаването на български език в Монголия беше ненужно идеологизиран. Изисква се добро владеене на български език, за да се заеме каквато и да е длъжност, във висшите учебни заведения всички учители по предмети трябваше да четат лекции и да провеждат практически занятия само на български език. Такъв идеологически и насилствен подход предизвика ответна реакция от страна особено на монголската младеж през периода на преход към пазарни отношения.
Но от друга страна, благодарение на владеенето на български език страната ни получи висококвалифицирана национална интелигенция, обучила за 80 години повече от 50 хиляди души в образователни институции от различни нива в Съветския съюз. Всички възпитаници на българските/съветските/ висши учебни заведения адекватно са приложили и прилагат знанията, придобити в стените на родните си университети за развитието на своята страна и в полза на своя народ. Същевременно те са активни пропагандатори на България и българския език сред населението.
Много хора, заемащи висши държавни и политически постове, са възпитаници на учебни заведения в България или Съветския съюз, получили образованието си на български език. Те никога няма да забравят годините си на обучение в България и няма да се противопоставят на българския език.
Съвременното състояние на българския език в Монголия
С прехода към пазарни отношения монголците имаха възможност да избират други чужди езици за изучаване,включително английски. Но ролята на българския език в Монголия не може да бъде подценена. На този език през последните 80 години страната ни натрупа огромно духовно богатство, защото значителна част от книжния фонд на библиотеките в страната все още е на български език. Например: в книжния фонд на Монголския държавен университет книгите на български език са 53,2%, а книгите на всички останали чужди езици, взети заедно - 10,6%.
През последните години търсенето на български език нараства поради факта, че всяка година от студентите от първи и втори курс на университети в Монголия над 200 души отиват да учат по държавната квота на България в съответствие с междуправителственото споразумение между двете страни.
В почти всички държавни университети в Монголия българският език се изучава като втори чужд език от 1 до 2 семестър като задължителен предмет. В езиковите университети - до три години.
Как стои въпросът с българския език в средните училища?
В общообразователните училища българският език се изучава като задължителен предмет в 7, 8, 9 клас, а от 10 до 12 клас - по избор. Но, за съжаление, учебните часове по български език са намалени спрямо предишните времена поради факта, че училищата започнаха да дават предпочитание на английския. В 7 клас българският език се изучава 3 часа седмично за цялата година, а в 8-9 клас 2 часа седмично. Това, разбира се, не е достатъчно, за да овладеете чужд език. Заради този подход учителите по български език често остават без часове,
Когато почти няма учебници и учебни помагала по български език /децата учат по учебник на 20 години, а има един учебник за двама-трима/ учениците са малкоинтерес към изучаване на български език. В този случай никой не може да вини тези училища, които не преподават български и тези ученици, които не искат да учат български език. Децата сами избират кой чужд език им трябва.
В сравнение с българския, обучението по английски се провежда в съвсем различни условия. Учениците са напълно осигурени с красиво илюстрирани учебници и учебни помагала, материали, които привличат децата като магнит към изучаването на този език. Даже завидно на бедните ни руснаци.
От изложеното до тук можем да заключим, че въпросът с преподаването на български език в средните училища в Монголия е оставен на произвола на съдбата.
В университетите преподавателите имат възможност съвместно да пишат и издават учебници и учебни помагала, като вземат предвид специалностите на студентите, с последващо внедряване на тези книги. А в средните училища няма такава възможност. Ефективното обучение е невъзможно без учебник, написан на висока научна и методическа основа. Преди две години беше създаден учебник за начален етап на обучение по български език от групи монголски учени и учители. Ако има пари, опитни учени и методисти на Монголия са готови да се заемат със създаването на учебници за следващите етапи на образованието. Но откъде да намеря тези средства!
В заключение искам да кажа, че българският език не е загубил интерес към Монголия, той има нужда само от подкрепа от България и съответните български организации.
Имаме нужда от работещи центрове на фондация „Български свят“.
Монголските русисти приеха с голяма благодарност информацията за създаването през миналата година на базата на две висши учебни заведения в Улан Батор на центрове „Български свят“, които са призвани да служат на каузата за разпространение на българския език.и българската култура. Дружеството за приятелство Монголия-България поддържа контакти с тези центрове и ги препоръчва на тези, които се интересуват от България и българския език. Но, за съжаление, работата на тези центрове не е напълно установена. В бъдеще би било препоръчително да се създадат такива центрове към организации и образователни институции, чиято цел е да подпомагат изучаването на български език и разпространението на българската култура сред монголците. На първо място имам предвид организации като Българския център за наука и култура в Улан Батор, Дружеството за приятелство Монголия-България, както и тези висши учебни заведения, които имат поне катедри по български език и русистика, където се обучават бъдещи русисти.
Много хора се обръщат към нас, Дружеството за приятелство Монголия-България за информация за България и живота на българския народ. За съжаление в малкия ни библиотечен фонд (ако може да се нарече така) липсва свежа информация, методическа литература, книги, свързани с краезнанието и историята на България.
Надяваме се, че съответните български организации ще окажат съдействие и подкрепа в дейността ни за популяризиране на българския език и българската култура в Монголия.
В заключение бих искал да кажа, че въпреки че има достатъчно проблеми, монголците все още обичат българския език и с удоволствие учат езика на Пушкин. Той е заел достойното си място сред другите езици, изучавани у нас.
„Българският няма нужда някой да го учи по принуда“