МАЙКА, КОЯТО НЕ СЕ ПРИБРА - Държава на майките
Вече е 4 часа сутринта. Но малкото момче Дима все още е будно, чака майка си. Тя си тръгна вечерта и още не се е върнала. Дима не знае какво да прави, няма смисъл да излиза на улицата, за да я търси.
Той отново набира нейния номер. 31 пъти. Но както обикновено, устройството на абоната е изключено. Дима се напълни със сълзи, той плака и дори не забеляза как заспа. Той се събуди рано и си мисли "Мама трябва вече да е дошла!! Колко ми липсвахте!!" Дима изтича в стаята си, но майка й я нямаше. Леглото беше оправено, никой дори не дойде.
От очите на Дима бликнаха сълзи, той бързо облече якето си и избяга от къщата. Той хукна по главната улица. -Майко! Мама?! Къде си?! Отговорете!!- но никой дори не пожела да помогне на хлапето от минувачите. Детето се прибра. За щастие имаха храна. Така минаха 3 дни. Дима не можеше да си намери място. Никой дори нямаше намерение да търси собствената си майка.
Вече не се надявал на помощта на непознати, спрял да звъни в полицията. Всеки ден тичаше из най-близките дворове и търсеше майка си. Дима тичаше, крещеше, бягаше. И отново се търкаля поток от нови сълзи. Той не искаше никой да ги види и избяга зад големия стар гараж. Той падна на земята и захлипа.
Като се успокои, стана и видя. мамо Собствената ти майка. Тя лежеше до гаража .. студена. Дима се зарадва, той се втурна към нея, започна да я прегръща и да я обръща, мислеше, че спи. -Мама! скъпи! Ставай! Да се прибираме! Но майка ми мълчеше. И когато я обърна, видя, че очите й са широко отворени. И цялата му уста е в кръв. Дима се уплаши, но не изкрещя, никой нямаше да му помогне, той беше разочарован от хората, от тяхното безразличие. Седмица по-късно момчето и майката са намерени мъртви. Това беше публикувано във всички вестници. В каква държава живеем? Някой ще изчезне или ще умре иникой няма да забележи. Уф! Срам за държавата.