Макиавели Николо
М. беше. първият достоен за споменаване от военен писател от ново време ”(Engels F., пак там, том 20, стр. 346). В трактата „За изкуството на войната“ (1521 г., български превод 1936 г.) той остро критикува системата на наемните войски, състоящи се според него от измет на обществото и занимаващи се с грабеж, и препоръчва замяната на наемниците с постоянна армия от милиционерски тип, изградена на базата на задължителна военна служба и напълно подчинена на суверена. „Кръвта на всяка армия“ М. смята пехотата; кавалерията, според М., трябва да бъде малка, добре обучена и оборудвана. М. възлага основна роля в битката на остри оръжия и подценява огнестрелните оръжия, тъй като по това време е несъвършен. М. изискваше от армията високо тактическо умение, съгласуваност, дисциплина, способност за бързо маневриране, придаваше голямо значение на резервите. Стратегическите възгледи на М. бяха непоследователни (той изтъкна или решителна битка, или изчерпване на врага като основно средство за постигане на победа). М. заимства много разпоредби отВегеций,често механично пренасяйки опита на армията на Древен Рим в съвсем различна епоха. През 1506-1510 г. той създава във Флоренция пеша и кавалерийска милиция (до 20 хиляди души), която има униформени униформи и преминава систематично бойно обучение (но през 1512 г. е победена от професионална испанска армия).
През 1559 г. Католическата църква включва писанията на М. вИндекса на забранените книги.
Цит.: Opére, Mil. — Неапол, 1954 г.; в български превод - Съчинения, т. 1, М. - Л., 1934г.
Лит.:Вилари П., Н. Макиавели и неговото време, превод от италиански, т. 1, М., 1914; Грамши А., Избрани произведения, превод от италиански, т. 3, М., 1959, с. 111-29, 159-61; Уайнщайн О. Л., Западна Европасредновековна историография, М. - Л., 1964, с. 276-86; Де Санктис Ф., История на италианската литература, превод от италиански, т. 2, М., 1964, с. 70-146; Строков А. А., История на военното изкуство, т. 1, М., 1955, стр. 337-340; Рутенбург V.I., Животът и работата на Н. Макиавели, в книгата: Макиавели Н., История на Флоренция [превод от италиански], Л., 1973; Пулвер Дж., Макиавели. Л., 1937; R >ó de ł w ł oskiego realizmu politycznego. Machiavelli i Guicciardini, Люблин, 1963; Шабод Ф., Scritti su Machiavelli, Торино, 1964; Sasso G., Studi su Machiavelli, [Неапол, 1967]; Whitfield J., Discourses on Machiavelli, Camb., 1969; Балачи А., Николо Макиавели, [Bucure ti, 1969].
Н. Макиавели. Портрет от художника Санти ди Тито. 2-ри етаж 16 век Палацо Векио. Флоренция.