Малахитът винаги е на цена -Военен преглед
Развитието на руския флот пое в качествено различна посока, след като корабостроителната индустрия успя да разработи и започне серийно строителство на атомни подводници с различно предназначение, което позволи на ВМФ да навлезе в просторите на Световния океан и да ги овладее. Владимир ДОРОФЕЕВ, генерален директор на ОАО СПМБМ Малахит, говори за съвременните разработки в областта на подводното корабостроене и не само в интервю с наблюдателя на НВО Генадий СТАРИХ.
– Проектите 885/885М са пробив за нашия флот. Подводниците от четвърто поколение от типа "Пепел" абсорбираха всичко най-добро, което беше създадено преди тях, цялото ноу-хау, което имаше в многоцелевите подводници от трето и второ поколение. В същото време в проектите 885/885M бяха въведени много сериозни нововъведения. По-специално, благодарение на това, че е оборудван с универсални пускови установки, които позволяват комбинирането на ракетни оръжия, този кораб изпълнява функция, която преди това не беше характерна за нашите многоцелеви атомни подводници: пълноценно неядрено стратегическо възпиране.
Корабът съдържа много иновации по отношение на електроцентралата. Така например за първи път бяха инсталирани парогенераторна инсталация на нов проект, парна турбина на нов дизайн, както и спомагателна система за движение на нов проект.
Резултатите, получени както при заводските морски изпитания в Северодвинск, така и по време на държавните изпитания, потвърдиха правилността на техническите решения, включени в проекта. ВМС приеха кораба в опитна експлоатация, която продължава и до днес. Това се дължи на факта, че след получаване на корабапринципно нов проект, военните моряци отработват използването на всички технически средства в различни условия на работа. През 2014 г. успешно приключиха дейностите по програмата за опитна експлоатация. Това са дълбоководни изпитания - гмуркане на максимална дълбочина с тестване на всички необходими технически средства - и дейности, свързани с осъществяване на ракетни и торпедни стрелби от кораба, както и дейности, свързани с приключване на държавните изпитания на основните системи за радиоелектронно оръжие в дълбоки води.
Трябва да се отбележи, че наскоро чуждестранните медии съобщиха за началото на разработването на нова модификация на базата на атомен кораб от типа "Вирджиния", оборудван с вертикални пускови установки за масово използване на крилати ракети. Между другото, гледайки огражденията на американските подводници от типа Seawolf и Virginia, ще видим характерен наплив, който много напомня на огражденията на корабите Малахит, започвайки от проект 971. Оградите на немската дизелово-електрическа подводница тип 212 са много подобни на онези решения, които бяха заложени в Съветския съюз в проект 705. Въпреки това, законите на физиката, хидродинамиката са еднакви за всички, следователно американските, немските и българските инженери могат да стигнат до подобни решения.
Между другото, добър показател за широкото признание за ефективността на атомните подводници е фактът, че в индийската преса напоследък се забелязва забележимо изместване на акцента от дизелово-електрическите подводници към атомните подводници. По-конкретно, говорим за необходимостта от изграждане на шест атомни подводници по собствен дизайн. Вероятно не последната роля тук играе военно-икономическата ефективност по отношение на задачите, които военноморските силиВМС на Република Индия.- Американските дизайнери се придържат към концепцията за еднокорпусни лодки. Съветската традиция е двукорпусните лодки за повишаване на надеждността на кораба, но Ясен, за разлика от своите предшественици от третото поколение на проект 971, има смесен архитектурен и конструктивен тип, за да се намали акустичното поле. Тоест по-перспективна е еднокорпусната и полукорпусна архитектура? - Архитектурата на един кораб зависи от задачите, които трябва да изпълнява. Изхождайки от предназначението на кораба, конструкторите избират неговия конструктивен тип, който е само средство за постигане на определени цели, а не самоцел.- Каква ще бъде българската многоцелева подводница пето поколение?
– Опитът в създаването на многоцелеви атомни кораби, който има нашето конструкторско бюро, както и световният опит, предполага, че всеки кораб от ново поколение трябва да има ограничен брой иновации. Тоест броят на иновациите в кораба не трябва да надвишава 10-25%. Защото корабът не е създаден заради рекордите на етапа на изпитанията, а за да служи на ВМС в продължение на много десетилетия с необходимата ефективност, която не трябва да намалява по време на експлоатацията му. Корабът от пето поколение ще вземе всичко най-добро, което е усвоено от индустрията днес. Това са решения за модулност, допълнителни решения за намаляване на физическите полета на кораба, за автоматизиране на корабите, интегриране в единното информационно пространство на Министерството на отбраната и по-широко използване на роботизирани средства от подводница.
- Главнокомандващият ВМС адмирал Виктор Чирков говори за модулния принцип на изграждане на бойни кораби, като посочи, че по този начин не само ще се ускори проектирането, но и производството ще бъде по-евтино. Но ниевиждаме, че в САЩ модулната посока е сериозно критикувана, има дискусия за необходимостта от комбиниране на специализацията на кораба с модулността само там, където това е наистина целесъобразно ...
- Пак по този въпрос българските корабостроители бяха малко по-напред. Разбира се, идеята за създаване на универсални кораби за различни цели от определени модули, като всяка концепция, съдържа както положителни, така и отрицателни страни. Може да се направи сравнение с човешкото тяло: ако вземем едни и същи ръце, крака, сърце, тогава няма да можем да сглобим както висок скок, така и щангист от тези стандартни комбинации. Военният кораб също е по някакъв начин специализиран спортист.
Модулността не трябва да се свежда до сглобяване на кораб от определени стандартни елементи. Добър пример за правилното прилагане на тази концепция е "Пепел": модулно оръжие, универсални пускови установки, предназначени за изстрелване на ракети с различни теглови и размерни характеристики и за различни цели без никакви модификации на системата. Освен това можем да говорим за междупроектна унификация за компонентно оборудване. Нивото на унификация между подводниците от различни проекти е доста високо, например по отношение на радиоелектрониката. Конструкторското бюро, разбира се, решава всички тези въпроси заедно с индустрията, тъй като всяка идея трябва да бъде подкрепена от технологични възможности.- Говорейки за подводница от пето поколение, вие споменахте роботиката. Вашето бюро всъщност е главното бюро в структурата на USC по този въпрос. Какво трябва да се поверява на роботите днес, накъде се развиват световните тенденции и какви са разработките на Малахит в тази област? - Прилив на интерес към морската роботика настъпва през 70-те години на миналия век. В моментаПо време на петролната криза редица страни бяха принудени да се обърнат към производството на нефт и газ в шелфа на Световния океан и тогава започна бумът в строителството на необитаеми подводни превозни средства. Тези устройства започнаха да решават проблеми, свързани не само с изследователски операции, но и с обслужване на нефтени полета в шелфа. Първоначално това бяха най-простите операции: проверка, отстраняване на неизправности, доставка на работещо оборудване. С нарастването на производството на петрол, естествено, възникна въпросът за по-нататъшното развитие на такива инструменти, които биха позволили извършването на други типични операции. В крайна сметка това ще бъде по-евтино и много по-безопасно за хората, особено когато става въпрос за добив на нефт в по-дълбоки води.
Не останаха встрани от тези процеси и военните моряци – български и чуждестранни. Имаше опции за използване на роботи в областта на противоминната защита: търсене на мини и разминиране. Така че разработки в областта на подводната роботика съществуват за българските ВМС отдавна. Това бяха специализирани необитаеми подводни апарати за решаване на специфични задачи в интерес на ВМС. Производството им не беше масово, но беше.
Друг аспект е важен: подводницата е елемент от воденето на бойни мрежови операции. Тоест бойното съоръжение трябва да бъде включено в единното информационно пространство на Министерството на отбраната. И всеки обмен на информация включва загуба на тайна. Ето защо, според специалистите от Malachite, роботиката трябва да даде на кораба нови качества: да добави сензорни възможности, да повиши неговата стелтност, отбранителна способност. Освен това използването на роботика от подводница е по-трудно, отколкото от надводен кораб, а проблемите на взаимодействието между двата обекта,под вода също са в сферата на нашето внимание– В чужбина се работи по създаването на ударни роботизирани средства. Ще може ли нашата технология да издържи на тези системи? - Нека да разгледаме използването на дронове във военновъздушните сили. Функциите са много разнообразни - от разузнаване до ударни системи. Подводното пространство също не е нещо изключително по отношение на функционалността на роботизираните средства.- Малахит има сериозни разработки в малките подводници. Какви са перспективите за този клас кораби? – Да, дизел-електрическите подводници от проект 865, тип „Пираня“, някога са създадени по наши проекти. Тези кораби са предназначени да действат в крайбрежните зони: противодиверсионна, доставка на сили и специални сили. Възможно е излизане на бойни плувци при потапяне на кораба, както и последващото им приемане на борда с помощта на специална докинг камера. Чуждестранни клиенти проявяват интерес към корабите, освен това българските ВМС може да искат да привлекат такива кораби за работа във вътрешните морета. Освен това сегашното развитие на електронните оръжия вече дава възможност да се реализират много по-големи възможности в относително малките размери на антенната част на хидроакустичния комплекс от тези, които бяха налични преди 20-30 години. Следователно корабите с малък водоизместимост вече могат да служат не само като превозни средства, но и като кораби, които осигуряват бойни действия в крайбрежните райони. Продължаваме да развиваме тази концепция, предлагаме опции за дизелово-електрически подводници с водоизместимост до хиляда тона както на вътрешния флот, така и на чуждестранни клиенти.- Може бичуждият интерес е ограничен от факта, че няма поръчка от българския флот? В крайна сметка този сравнително много евтин проект наистина е много интересен за държави, които имат островни и полуостровни територии... - Военноморските сили и Министерството на отбраната на България се ръководят не от интересите на конкретно бюро, а от необходимостта да решават задачите, поставени от нашата държава. Нашият държавен клиент определя кои задачи да се решават с неядрени подводници и кои - чрез привличане на военноморската авиация например. Нашата цел е да предложим на клиента възможно най-широка гама от кораби, базирайки се на нашите знания и опит. Но Министерството на отбраната и Военноморските сили на България избират от това многообразие именно онези средства, които позволяват да се решават задачите, стоящи пред ВМФ на Русия с максимална ефективност. И като директор на бюрото бих искал да отдам почит на ръководството на ВМС и Министерството на отбраната, защото виждам техния систематичен и обоснован подход към формирането на дългосрочна програма за военноморско корабостроене.
И ако говорим за военно-техническо сътрудничество, тогава има примери, когато индустрията на други страни успешно изнася кораби, които нямат аналози в собствените си флотове. Страните клиенти са в състояние да изчислят военната и икономическата ефективност на подобни проекти.- Министерството на отбраната, определяйки формата на програмата за въоръжение във военноморското подразделение, си поставя задачата да поддържа и развива обещаващи технологии, предлагани от индустрията? - Разбира се. При формирането на Държавната програма за въоръжение Министерството на отбраната не може да не се грижи за развитието на индустриалния потенциал. Освен това смятам, че Министерството на отбраната е сегасе върна към участие в поддръжката на ключови технологии, които може да не са толкова търсени днес, но определено ще бъдат необходими утре. Ако говорим за Малахит, тогава държавата вече е инвестирала в производството на титанови подводници, комплексната автоматизация на подводница - и тези технологии наистина нямат аналози в света.
От своя страна индустрията не може и не трябва, от моя гледна точка, да се ограничава като пиле на нощувка до позицията на „военните, вземете каквото дават“, без да си прави труда да мисли за целите, за които е необходимо да се създават кораби. Само с взаимната работа на военните, дизайнерите, заводите и контрагентите предприятия е възможно да се приложи ефективна държавна програма за въоръжаване.– Malakhit работи ли в областта на проектирането на офшорно оборудване, може би океанска енергия? – Ключовите компетенции на Malachite са в областта на дълбоководните технологии, тоест създаването на оборудване, работещо в агресивна хидро среда, високо хидростатично налягане. Разбира се, нашите знания могат да бъдат приложени в гражданската сфера, например при създаването на потопяеми енергийни модули, използващи ядрена енергия. Такива модули могат да служат като източници на енергия при разработването на находища в условия на тежък лед. За извършване на такава работа имаме стабилни отношения с изпълнители: разработчици на ядрени парогенераторни инсталации, парни турбини и средства за електроенергийни системи.
По поръчка на "Газфлот" в Тюменския корабостроителен завод по проекта "Малахит" е построен кораб за интегрирана сондажна помощ. Готови сме да прилагаме и по-нататък знанията си в областта на проектирането на сложни строителни конструкции.