Манастири на Вологда - на картата, ръководство и снимки с името и описанието на популярните
Ферапонтов манастир
Историята на Ферапонтовския манастир започва в началото на 14 век. През 1397 г. двама монаси дошли във Вологодска област, за да основат манастир. Те създадоха Кирило-Белозерския манастир, но един монах не пожела да ръководи храма заедно и той напусна.
Оказа се, че това е монахът Ферапонт, който откри свой собствен манастир и го кръсти на себе си. Първо е построена дървена църква, която след смъртта на Ферапонт е тухлена от неговия ученик, монах Мартиниан. Благодарение на него манастирът става известен в цял свят. При него манастирът е посещаван от царе и чиновници.
Катедралата "Рождество Богородично" се счита за най-старата сграда на манастира. Забележителна е и с факта, че през 1502 г. е рисувана от Дионисий, известен художник от онова време. Той изцяло е покрил храма с площ над 600 кв.м със стенописи, които нямат аналог в нито един манастир в България. Преди няколко десетилетия в тази катедрала е открит музей на стенописите.
Спасо-Прилуцки манастир
Един от най-старите и големи манастири в Северна България, основан от св. Димитър Прлуцки, чиито мощи се полагат в манастира.
Манастирът е основан в края на 14 век от Дмитрий Прилуцки, ученик на Сергий Радонежки, който построил дървена църква и килии за монаси около нея. С течение на времето манастирът се превърна във важна стратегическа и търговска точка по пътя от Вологда към други градове, така че мнозина дариха пари, земя и църковни предмети на манастира. Поради това храмът е бил обект на множество кражби. Храмът се състои от Спаската катедрала и църквата Успение Богородично.
В съветско време манастирът е бил транзитен затвор и едва през 1992 г. е върнат на църквата.
В храма се съхраняват мощите и жезълът на ДмитрийПрилуцки, списък от чудотворната икона на Дмитрий Прилуцки, мощите на князете на Углич, кладенец, частици от мощите на светите апостоли Марк и Варнава, Св.
Манастир Голямо Успение Богородично
Историята на манастира започва от незапомнени времена, когато монахът Кирил, заедно с другаря Ферапонт, отидоха в северните гори, за да обърнат хората към християнството. Дълго време те търсели подходящо място да спрат и да построят дървена църква. Изборът падна на планината Маруа, от която се разкриват невероятни гледки. Кирил постави дървен кръст там, като по този начин остави своя знак. Не е шега, но следата от монаха все още съществува. На планината има отпечатък, в който лежи опростен камък. Хората вярват, че това е свещен знак и не го докосват.
След това в подножието на планината Кирил открива своя манастир, който е преустройван и дострояван няколко пъти в продължение на четири века. В резултат на това манастирът Успение Богородично обединява девет храма. Тук не се броят килиите, монашеският архив, богословското училище, къщата на избата, болничните отделения и много други също толкова важни неща.
През 1999 г. манастирът "Успение Богородично" открива собствен музей. Под него е взет архимандритският корпус.