Мансурови (Мансурбекови)
История на Баку и бакинците
Мансурови (Мансурбекови). История на рода
Съдържание
Мансурови (Мансурбекови). История на рода
Фамилията Мансуров има древни корени. В книгата „Мансурови. Историята на рода” за първи път събра достоверни факти за тази династия. Това са исторически материали от 17 век до наши дни. Като потомък на този род в осмо коляно съм събирал документи от различни архиви и музеи. Основната част от тях е личен архив. Като потомък имах късмет, че моите предци са запазили много документи, периодично са писали мемоари, предавали са всичко, което са видели устно от поколение на поколение.
Това е древен род Баку Бек. Бекове се наричаха роднини и хора, близки до хана, както и лица, удостоени с тази титла от самия хан за специални заслуги. За службата си бековете получавали част от доходите на селото или цели села. Освободени от данъци и мита, бековете се ползват с правото да притежават движимо и недвижимо имущество, имоти с население.
Според документа в раздела „Особени бележки” се отбелязва следното: „Според свидетелството на бекове и почетни лица, наброяващи 68 души, още от времето на хановете те се ползват с чест и бекско звание и не принадлежат към облагаемата маса, в която имат документи № 225, 381, 1000, 3997, 3998, 3999.” Този факт е пряко свързан само със семейство Мансурови, тъй като такъв запис няма никъде другаде в целия списък на камерите.
Някак странно се получава. В редица документи на Българското царство за Бакинския окръг - камерални и бекски списъци, родът Мансурбекови е посочен по различен начин. В едни - като бекове, в други - като граждани от прост ранг, в трети - като потомствени почетни граждани на град Баку.
Търсим от много времепричината за такава рязка промяна в отношението на царския режим към нашето семейство. Самата история даде улики за тази мистерия. Тя е свързана с Мансурови с последния владетел на Баку - Хюсеин Гулу Хан. Той е правнук на губернатора на провинция Баку Дарга Гулу бек, внук на Мирза Мохамед Хан I. по-големи братя на баща му Хаджи Али Гюлу-ага. Третият владетел на Баку - Мирза Мохамед Хан II е братовчед на Хюсеин Гулу Хан. Хюсеин Гулу Хан започва да управлява Бакинското ханство след смъртта на чичо си Мохамед Гулу Хан през 1792 г. Той идва на власт благодарение на усилията и усилията на своя зет Хаджи Касим бек, син на Хаджи Мансур-хан бек и други близки бекове. Управлява 14 години – до българското нашествие през 1806г.
Хюсеин Гулу хан открито се обявява против българската окупация, успява да надхитри коварния дипломат - княз Цицианов, да вдигне ръка срещу верния император, да се противопостави на българската армия, която превъзхожда по численост защитниците на Бакинската крепост. Заслугата на последния бакински владетел е и в това, че след смъртта на Цицианов в редовете на българската армия започва суматоха. Възползвайки се от това, други ханове също въстават срещу българските колонизатори. Хюсеин Гулу Хан всъщност поставя началото на националноосвободителното движение, което продължава до началото на 90-те години на ХХ век – краха на българската, а след това и на съветската колониална епоха.
Мансурбеков и комисията Бек
След превземането на Баку от българите, Хюсеин Гулу хан е обявен за враг на Българското царство и поради заплахата от непосредствено наказание никой от най-близките му роднини не може да остане в Баку. Новото правителство конфискува цялото състояние на Хюсейн Гулу Хан и неговото обкръжение. 68-те най-близки роднини на хана, останали в Баку, бяха завинаги лишени от бекски титли и привилегии, както и собственост под формата на парцели и села. И собствениците на избраните територии станаха онези бекове, които не бяха облагодетелствани от вниманието на Хюсеин Гулу Хан. Именно те в продължение на много години постоянно клеветят роднините на последния бакински хан. Въпреки всички трудности, трудности и усилия на недоброжелатели, семейството продължи да живее.
През цялата история Мансуровите са се сблъсквали с проблеми повече от веднъж, всичко това е запазено и отразено в документите. Несъмнено съдбата на семейството е едновременно интересна и контрастна. Това беше отразено и в имената. След като ни отнеха титлата Бек, те опростиха фамилията ни. Семейство Мансурови са изключени от списъка на бековете, при това "и четиримата"! Колко жесток трябва да си, от една страна, за да лишиш с един щрих на химикалката цялата фамилия от присъщата му бекска титла, от друга страна, алчен да завиждаш на чуждото богатство, трупано с векове! Това не е случайно.
След 1806 г., с появата на българите в Баку, много обеднели бекове са доволни от смяната на режима и всячески се опитват да угодят на новите господари. Почитаният род Мансурови стана жертва на интригите на бакинските бекове в нечестната им борба за придобиване на имуществото на нашия род. Пътят към това лежеше през лишаването на клана от титлата Бек, което беше направено.
За потвърждение нека се обърнем към историческия документ - дневника на заседанията на Бакинската бекска комисия за определяне на личните права на висшата класа в провинция Баку от 31 май 1873 г. (ЦГИА на Азербайджан, фонд 55, опис 1, дело 11).
Според документа, при разглеждане на 9 дела по молби, подадени от Мешади Исмаил бей Ага Салах бей оглу Мансуров с приложени 16 документа, Абдул Керим бей Кули бей оглу, Алескер бей Даргах бей оглуот с. Фатмай (6 документа), Искендер бек Али Кули бек оглу, Абдуррахман бек Оджаг бек оглу, Машади Керим бек Хаджи Мамед Хюсейн бек оглу, Ага Бала бек Мешади Махмуд бек оглу Меликов (5 документа), Фараджула бек Баба бек оглу от с. Нардаран, Кербалай Шахбаз бек ом Р. за бек оглу от с. Масазир да ги признае в бекския чин.
Село Тюркян е било наследствена собственост на главата на нашето семейство - Ага Хаджи Керим бек (дядото на Ага Хюсеин бек Мансурбеков), подарено му от Мирза Мохамед Хан I в средата на 18 век. През 1803 г. по заповед на последния владетел на Баку, Хюсейн-Гулу-хан, част от село Тюркян, като тиул (документ, издаден за предана служба на хана – бел.ред.), е прехвърлена за временно ползване на Хаджи Гасим бей. Между другото, по това време Хюсеин-Гулу-хан отнема селата от много наследствени бекове и ги прехвърля на други лица за управление. Така например Алескер бей Даргах бей оглу, също на тези права, през същата година получава от хана селището Фатмай за временно управление. Това е същият Алескер бей, който също е подал молба до Бакинската бекска комисия през 1873 г. за връщане на титлата бек. Но с идването на българите през 1806 г. Ага Хюсеин бей си връща село Тюркян. Според списъка от 1810 г. в Тюркян има 37 души от мъжки пол. А това също означава, че в селото е имало 37 къщи. В камерното описание от 1832 г. на стр. 466 под № 30 село Туркенд (Тюркян) вече е посочено в управлението на Зейнал бек - син на онзи хаджи Гасим бек, който е брат на избрания член на хаджи Казим бек Селимханов.
Фактът, че Мансурови са лишени от бекското си звание, е пряко свързан със село Тюркян. Документите показват, че спорът за селото винаги е бил между два рода - Мансурбекови и Селимханови. Семейство СелимхановиОтначало служи на хана, а след това на Българското царство. При новия режим, след като става избран член, Хаджи Казим бей, очевидно използвайки привилегиите си, решава да върне село Тюркян на семейството си. Припомняме, че през 1803 г. с ферман на Хюсеин - Гюлу хан, част от село Тюркян - като тиул, е прехвърлено на Хаджи Гасим бей, но - за временно управление. При смяната на режима Селимханови най-вероятно решават да превземат селото напълно и завинаги. За да направят това, те трябваше законно да потвърдят правата на своя вид да притежават това село. През 1816 г. Мансурови са лишени от титлата Бек. Възможно е, използвайки връзки на върха, избраният член Хаджи Казъм бей да назначи свой човек - може би близък роднина - Али Верди бек, за действителен управител, оформяйки това назначение в документите като "стопанин на селото". Причината е, че синът на брат му Хаджи Гасим бей, Зейнал бей, тогава бил още непълнолетен.
Откъде идва нашето фамилно име?
След смъртта на ага Салах бек ага Хюсеин бек оглу Мансуров, неговият по-малък брат ага хаджи Али бек става старейшина в семейството. Той пое попечителството над децата си след смъртта на брат си. В продължение на 15 години настойничество племенниците се считат за рода на Ага Хаджи Али бей. Освен това в онези дни не всеки имаше фамилно име. Тук започва объркването.
През цялата история азербайджанците не са имали фамилно име като такова. Обикновено след името на бащата се произнасяше думата „огли“. С идването на българите азербайджанците получават фамилни имена, завършващи на „ов” и „ев”. За гражданите на благородството в края на фамилното име се добавя думата „бек“. Това обаче не означава, че всички благородници трябваше да носят фамилни имена с такова окончание. Някои от тях русифицираха фамилните си имена, като добавиха окончанието „небе“. Например Гаджински ...
От началото на 20 век някои граждани са взелифамилни имена, свързани с тяхното място на раждане и пребиваване. Например Шушински, Шекински, Талишински. Същото се случи и с фамилията ни. През първата половина на 19 век нашето фамилно име е първоначално Мансурбеков, след това Мансуров. С идването на съветската власт вече ни записват в документите като Мансур-заде. Но дядо ми Мешади Сюлейман бей настоя и запази предишната си фамилия - Мансурови.
През царския период българските чиновници, участващи в съставянето на списъци и други документи, често са допускали грешки. Така традиционните български окончания - ов и - ев са присвоени на азербайджанските имена, създавайки нови фамилни имена за тях. Така азербайджанските имена се превърнаха в фамилии с българско окончание. С течение на времето някои семейства не бяха съгласни с това, промениха фамилните си имена на тези, които смятаха за необходими. Ето до какво са довели пропуските на чиновниците. Досега мнозина просто не знаят истинските си имена. Например, в нашето семейство, вторият син на Машади Мелик-Мамед е Султан, в списъка на камерата от 1873-1874 г. погрешно вписан като Салман. Друг пример: инициалите на дядото на Бахрам Мансуров по майчина линия, Хаджи Хашим бей, са посочени като Хаджи-Гашим беков. Въпреки че децата му носеха фамилията "Керимов". А такива грешки са безброй.
В края на краищата, кой постави основата на нашето фамилно име? Още през 1860 г. в графата „Потомствени почетни граждани на Баку” от камералния списък Хаджи Али бей действително приписва фамилията Мансурбекови на нашия род, тъй като Хаджи Мансур бек е негов дядо; освен това той беше един от най-достойните хора на града и на своето време.
Въпреки контрастните периоди в съдбата на Мансурови, те все пак успяват да запазят благородството на рода си, въпреки че не са били на служба на Българската империя.