Мечка и братя
В една къща живеели трима братя. Най-старият от тях имаше жена. Братята имаха много кучета - три впряга. Животното е изловено.
Един ден всички братя отишли на лов. Съпругата остана сама вкъщи. Вечерта мечка слязла от гората и нападнала кучетата им. Цяла нощ кучетата лаеха и квичаха. Съпругата стана и излезе да види кучетата. Един впряг кучета, който беше вързан за кол, изчезна.
Към вечерта, когато слънцето още не беше залязло, мечката слезе от гората за пет часа и половина и цяла нощ краде кучета.Съпругата стана сутринта и излезе да погледа кучетата си. Друг впряг кучета изчезна.
До вечерта, когато беше още съвсем светло, жената сгъна колана няколко пъти, завърза единия край за вратата, а другия закрепи за стълб. Отново цяла нощ кучетата квичаха и лаеха. На сутринта жената видяла, че последният впряг кучета е изчезнал.
През деня тя завързваше колан за вратата, а другия край закопчаваше за стълб. Когато се стъмни малко, отвън кученцата започнаха да пищят и да лаят. Мечката започна да ги преследва из къщата. След това отиде до вратата и започна да я драска. Хвана вратата със зъби и я дръпна. Коланът изпука. Когато дръпна силно, коланът се скъса, вратата се откъсна от пантите и влезе в къщата. Детето в люлката плачеше. Тогава жената взе детето и го хвърли в ъгъла. Детето падна, удари се на пода и изкрещя с пълно гърло. Мечката отиде при детето. Жената изтича на бегом от къщата и се качи в обора. Отвътре отново завързах вратата с колан. След малко чух снега да скърца под тежестта. Мечката ще се качи в обора. Когато скочил, успял само да се хване за пода на верандата, но дънерът се търкулнал надолу и мечката паднала, удряйки се на земята. Пак се опита да стане, хвана се, пак падна, удари, изрева. Цяла нощ до зори така ставаше, падаше, удряше се в земята, ревеше.
Когато слънцето изгряло, жената отворила вратата на обора, погледнала от другата страна на реката и зачакала роднините си. Приятелите й приемаха храна само до завчера. Тя вижда, че от другата страна нещо малко плува към брега. Тази жена не иска да слезе на земята от обора. Вижда човек, който се придържа към този бряг и гледа към къщата, а къщата без врата стои. Този човек си мисли: "Какво се случи?" По склона покрай пътеката до къщата се издига. Когато се качи до къщата, той вижда следите от мечка около къщата и земята - като кожа, цялата стъпкана.
„О, какво стана?“, казва той. - Кой ни измъчи толкова?
Той се приближи до обора и попита:
- Кой е жив тук?
Да, аз съм единственият останал жив. Мечката уби всичките ни кучета. Когато влезе вкъщи, много се изплаших, оставих детето. Цялата нощ мечката се опитваше да се качи в обора, навивайки пода на верандата. Сега пак ще дойде.
Слънцето се спусна към планината. Беше вече пладне. Съпругът й казва:
- Гладен съм. Вчера нямахме храна. Затова дойдох за храна. Нахрани ме с Юкола.
Мъжът й влязъл в къщата, запалил огън, опекъл една юколина. Изядох цялата юколина. Друга юколина започна да се пържи. След като го свали и се канеше да хапне още, отвън излаяха кученца. Този човек взе копие и бързо излезе навън до мястото, където бяха подредени дървата. Когато погледнал към гората, видял огромна мечка. Мечката остави след себе си облаци прах. За нашия човек беше неудобно да убоде мечката, затова той отскочи и започна да слиза. Спъна се в един дънер и падна по гръб. Мечката премазва човека под себе си и го издърпва нагоре. След това отново цяла нощ се опита да се качи в обора, вкопчи се в пода, нави го, падна и се удари на земята.
Когато се зазори, жената отново започна да гледа към другия бряг на реката.Отново човек доплува до този бряг. След като този човек кацна на брега, той погледна къщата. И къщата е напълно без врата. Изкачи се по склона по пътеката към къщата си, вижда - мястото, където са подредени дървата, всичко е покрито с кръвта на по-големия му брат, мечи следи наоколо. Той се качи до обора и извика:
- Има ли тук човек, който да разкаже новините?
- Да, само оцелях; - Как, все пак, вчера пристигна по-големият ми брат!
- По-големият ти брат пристигна вчера, но мечката го издърпа.
- О, Боже! Значи той те е измъчвал, оказва се. Добре, имаш ли нещо за ядене? Бях напълно слаб от глад.
- Как така? Ако умра, нека умра. Ще остана тук, нека слезе при мен.
Нашият човек запали огън, изпържи юкола и яде. В това време кученцата отново лаеха, виеха. Той грабна едно копие и бързо изскочи. Стоеше над мястото, където са подредени дърва за огрев. Мечката отново веднага видя нашия човек. Той наведе глава и, оставяйки облаци прах след себе си, се втурна към нашия другар. Човекът позволи на мечката да го види, искаше да го намушка, но беше неудобно. Той скочи назад, слезе до този дънер, препъна се в дънера и падна по гръб. Мечката падна върху него, смачка нашия човек. След това отново цяла нощ се опитваше да се качи в обора, вкопчи се в пода и го нави на руло, падна, удари се на земята.
На сутринта жената от прозореца отново започна да наблюдава от другата страна на реката. Отново някой плува. Вижда: човек е акостирал на този бряг, отива към къщата. Зад него куче влачи шейна. Върви човек и вижда: къщата му стои без врата. Всичко около къщата е изпотъпкано, наоколо мечи следи. Наоколо са разпръснати парчета дрехи на по-големите му братя. Всичко е в кръв. Тогава нашият приятел разбра всичко. Той се приближи до хамбара, нагоре. вика:
- Има ли някой жив?
-Да, аз съм единственият останал жив.
- Нахрани ме с нещо. От два дни не съм ял нищо.
Тя свали Юкола от прозореца.
- О, яжте бързо. Мечката уби и двамата ви по-големи братя. Той измъкна нашите кучета и от трите отбора!
- О, Боже! Защо те измъчи така?
Юкола донесе в къщата, пържи, яде. Когато свърши с яденето, кучето му излая глухо. Кученцата изпискаха. Той грабна копието и изскочи. До мястото, където са подредени дървата за огрев, той започна да се изкачва на скокове. Кучето му се втурна към мечката, мечката го смачка под него, уби го. След това се втурна към нашия човек, оставяйки облаци прах след себе си. Човекът допуснал мечката до себе си, искал да го намушка, но било неудобно. Скачането започна да слиза, спъна се в дънер, претърколи се през главата си, скочи на крака. Отстрани прониза мечката с копие. Мечката падна мъртва. Тогава нашият човек извика на жената на по-големия си брат:
- Слизай, слизай. Вече убих мечката. Жената излезе от обора, спусна стълбата и се спусна на земята. С брадва в ръка тя се приближила до мечката и започнала да отсича главата му. псува.
- Нашите мъже, дете, кучета всичко изяде. Сега това е достатъчно.
- Грешка, не казвай така.
След това се качиха в обора и ядоха. Натовариха тази мечка на шейна и я откараха по мечата пътека. Едва влачи шейната в гората. Когато се изкачиха малко по-навътре в гъсталака на гората, виждат - кучетата им лежат мъртви глава до глава. По-големите братя лежат мъртви близо до кучетата. Това дете на жената лежи с люлката. Тук хвърлиха мечка от шейна, нарязаха я на парчета и я изгориха на огън. След това се върнаха. Една нощ спали в къщата си. На сутринта този човек казва: - Трябва да отидем до капаните.
Храната беше приготвена, юколите бяха взети и потеглихме. Тази жена се вози малко на шейна, малко върви. Когато се стъмни, на вашияпристигна ловна будка. заспал. На следващата сутрин този човек стана рано сутринта. Жената казва:
- Никъде не ходиш. Отивам да снимам капаните. Отидох. Съблечен. После се върна, натовари капаните си на шейната. Когато дойде до сепарето си, жената я нямаше. Той излезе навън, пищейки. Уморени от писъци, около кабината започнаха да разглеждат следите. Следите от тази жена тръгнаха от будката, след което изчезнаха. Пътят просто върви. Този човек беше много тъжен. Върна се на фарса, хапна малко, хапна и си тръгна. Отидох там, където бяха насочени чорапите на стъпките на тази жена. Вървял толкова дълго. Приближава висока планина. Вижда: двама мъже влачат тази жена за ръце. Последва ги. Когато стигна до една висока планина, видя голям камък. Тази жена е влачена в скалата през дупка. Когато самият той се приближи до дупката, отвън видя всичките им кучета, три впряга. Влезе през дупката. Малко ирошел, вратата беше. Отвори го. Влезе. Мечи кожи висят, много мечи кожи висят там. Нашият колега се огледа. На койката до вратата седи старец. После погледнах – има още няколко старци. От другата страна са двамата му по-големи братя. Те току-що влязоха, мокри и съблечени. Детето на по-големия брат лежи в люлката. Пяна от устата на жена му; самата тя лежи неподвижно. Главата на първия старец беше цялата отсечена като тази на мечката и вързана с бяла коприна. Има и превръзка под мишницата. Нашият човек веднага разпозна всичките си хора. Той си мисли: "Аха, ето, оказва се, дяволът, който ни уби." Нашият човек застана между две огнища.
Най-важният старец също се изправи и каза на първия старец:
- О, ужас, толкова много направиха, че хората бяха принудени да идват? Какво, беше ли гладен? Влачеше животни и хора. Взех и тези двама души. Затова човекът се ядоса и дойде при нас. Откупът отивапредприеме. Е, какво ще правим? Все пак той дойде за своето. Той дойде за по-големите си братя и едно дете.
- Да, убиха ли ни достатъчно? Сега да се бием - казва по-малкият брат.
- Госте, смили се над нас - казва главният старец. - Ще ви изпратим добре у дома, по-големите ви братя и вашите кучета - вземете всичко със себе си. Този човек на вратата е малкият ми брат. Той унищожи хората. Сега той ще даде откуп за това.
После нашите си тръгнаха всички заедно. Всички кучета бяха впрегнати. По-малкият брат се побра на последната шейна. По-големите му братя се движеха всеки със собствена шейна. Най-големият брат със съпругата и сина си бяха на същата шейна. Тогава главният старец казва:
- Когато пресичате проходите, оставяйте по едно куче на всеки проход: първо черно куче от едната страна, след това рошаво куче, след това куче с болно око, след това бяло куче и накрая червено куче. Когато стигнете до вашето село, ще получите нашата награда - малко бяло мече, което ще спуснем от небето.
Хората на кучета се втурнаха към къщи, така че снегът се завихри зад тях. Тези кучета, за които старецът говореше, нашият човек беше вързан зад шейната си. По-големите му братя карат пред него към къщата. Нашият човек оставяше по едно куче на всеки проход. Когато отвърза кучетата, всички избягаха обратно в гората и изчезнаха там. Когато наближихме селото, нашият човек чу рева на мечката. Погледна нагоре - бяла мечка пада от небето. Пред него той падна в снега, напълно се удави в него. Нашият човек отвърза кучетата си, приближи се до мечката и го извади от снега за ушите. Докара го до шейната, сложи го върху тях и го върза здраво. После докосна кучетата, после продължи.
Когато се приближих до къщата, всички кучета на по-големите братя лаеха и квичаха. Големите братя го измъкнахаСреща. Съпругата на по-големия брат също си отиде. Смеят се, радват се. Те свалиха мечката от шейната, вкараха я в къщата, завързаха я за платформата.
Когато изминаха три години, беше организиран празник на мечката. До празника те отидоха на лов в гората, убиха много животни. На тържеството бяха поканени жители на всички съседни села. Отбелязахме празника с тази бяла мечка.
Тогава тези трима братя живяха щастливо дълго време.