Сива икономика и цени

Изследването на пазарните условия изисква да се определи ролята и мястото на сивата икономика в системата на пазарните отношения.

Сивата икономика се ражда на основата на съществуването на стоков и паричен фетишизъм още в акта на размяна X другар. A \u003d Y стоки. B, където освен математическо равенство има и икономическо неравенство. Стоката B играе ролята на еквивалент по отношение на стоката X и следователно, ако обменът не се осъществи, трудът, изразходван за производството на стока X, няма да бъде признат за социален (необходим на обществото, няма търсене за него, казано по-съвременно). Включването в размяната на третата стока - парите - я превръща във формулата C-D-T. Противоречията на обмена се разрешават по-лесно, но усложняването на процеса на обмен и неговото развитие в световен мащаб рязко засилва ролята на парите, появява се властта на парите над стоките. Има дори израз: „Цените са любящите погледи, които стоката хвърля върху парите“. Развитието на кредитно-банковата система дава възможност за разрешаване на противоречията между паричното и стоковото обръщение, но увеличава властта на банковата система над стоковото обръщение. Засилващият се процес на преразпределение на доходите чрез засилена ценова диференциация и нарастващото влияние на паричното предлагане върху процеса на обръщение на капитала създава условия за укрепване на механизма на преразпределение на доходите чрез нарушаване на обективния процес на обръщение на стоки и пари. Спирането или нарушаването на този процес води до големи загуби и това поражда различни видове наказателни действия срещу предприемачите. Така се ражда сивата икономика от паричната форма на цената.

В програмата за 500 дни, изготвена под ръководството на академик С. И. Шаталин, се определя, както следва: „Сенчестата икономика е производство, което не се контролира от обществото,дистрибуция, обмен и потребление на стоки и услуги, използвайки държавна собственост за лични или групови интереси”.

Това определение подчертава дълбокия характер на сивата икономика, свързана с целия процес на разширено възпроизводство, и в същото време я обособява като самостоятелна система от производствени отношения, която се основава на нещо като отделна икономическа структура.

Според дефиницията на Г. Симелов (ВНИИ МВД) сивата икономика е подземният капитализъм, генериран от административно-командната система*.

* Икономика и живот. 1990. С. 20-21.

Според западни експерти, като д-р Купър в Англия, сивата икономика е предимно укриване на данъци, а нейното държавно регулиране има по-скоро морален, отколкото криминален характер.

проф. Б. М. Сабанти пише, че сивата икономика е родена от социализма в СССР след реформата от 1965 г. Но възниква естествен въпрос, защо сивата икономика е съществувала и все още съществува в други страни, които не са познавали социализма? У нас тя получи нов тласък за развитието си в ОНД след разпадането на СССР и прехода към пазара.

Можем да се съгласим с оценката на американския професор Грегъри Гросман, че всяка икономическа система има свой близнак и следователно сива икономика има във всяка държава. Така можем да дадем следното общо определение на сивата икономика. Сивата икономика е система от вторични икономически отношения, които се развиват на базата на основните производствени отношения с цел получаване на незаконни доходи чрез тяхното преразпределение.

Получените незаконни доходи се използват в различни сфери на националната икономика и пораждат собствена система на стоково-парични отношения, наречена "сенчеста".икономика".

Като определена част от икономическите отношения на националната икономика, сивата икономика поражда и собствена система на ценообразуване. Такова ценообразуване се нарича нерационално.

Цените на пазара на сивата икономика се определят не само от законите на пазарната икономика.

Долната граница на цената е главно или държавните каталожни цени, или цените на масовите покупки на вътрешния или външния пазар.

В условията на планова икономика, като правило, имаше обратно изкупуване на продукти, влизащи в държавната търговска мрежа. Покупките бяха на едро. Преди това продавачите на държавни магазини плащаха количеството стоки на касата по каталожни цени, изпълняваха плана и получаваха заплатите и бонусите си и освен това имаха допълнителни доходи, тъй като препродаваха стоки на сенчести търговци на цени, значително по-високи от цените в държавната каталожна цена. След това представители на сивата икономика препродавали стоките на други лица на още по-високи цени.

Разликата в цените на държавната и сенчестата търговия достига големи размери. Препродажбата на стоки все още е един от важните източници на доходи за сивата икономика.

В условията на СССР делът на отделните позиции на незаконните доходи на гражданите през 1989 г. е: спекула с лунна светлина и алкохол - 40%, незаконно възнаграждение на работниците в търговията, ресторантьорството, жилищно-комуналните услуги, потребителските услуги - 26%, препродажба на строителни материали, автомобили, бензин - 1,7, кражба на държавна и обществена собственост - 1%. Други статии: укриване на доходи от данъчно облагане от кооператори и физически лица, извършващи самостоятелна дейност; наркобизнес, проституция, контрабанда; подкупи; скрити приходи по време на строителствотокъщи; бракониерство; незаконни бонуси - всеки поотделно беше под 1% *.

* Аргументи и факти. 1990. № 43. С. 4.

Икономическите реформи в България и другите страни от ОНД дадоха нов тласък за разширяване на обхвата на сивата икономика.

Според експерти от МВР мафията контролира 30-40% от брутния национален продукт*.

По данни на МВР на България организираната престъпност контролира най-малко 40 хил. стопански субекта, включително и в публичния сектор. Нанасят се колосални щети на националната икономика. Много видове сива икономика станаха отворени. На първо място, легализира се препродажбата на стоки на по-високи цени (това, което в ежедневната практика се нарича спекула). Инфлацията създава благоприятна почва за преразпределение на националния доход в полза на сивата икономика, тъй като значително разширява обхвата на сивата икономика. Обект на продажба и препродажба са били недвижими имоти, бонове, акции и облигации, парцели и др. В същото време нараства броят на престъпленията на тази основа: измама на купувачи, вложители на бонове. По-специално има много криминални престъпления при покупко-продажба на апартаменти.

Външната търговия се превърна в основен канал за сивата икономика. Разликата в цените на световния пазар достига значителни размери и привлича различни видове занаятчии за извършване на измами при експортно-импортни операции. В резултат на това значителна част от приходите от износ се озовават в чуждестранни банки. Според експерти тя достига 15-20 млрд. долара годишно. Тази сума надхвърля неколкократно доходите от сивата икономика преди 1990 г.

Нарушението на данъчното и митническото законодателство при плащането на мита се използва все по-широко в практикатабългарски бизнесмени. Тази част от икономическите отношения е до голяма степен обект на сивата икономика.

Подкупите и корупцията в държавния апарат, в частност в апарата на различни частни фирми, станаха широко разпространени явления в новата пазарна икономика в България*. Засиленият бандитизъм по отношение на обикновените граждани, грабежи, убийства на бизнесмени, изнудване, изнудване са широко разпространени в живота ни. Следователно искането на хората за засилване на борбата с корупцията почива върху проблема за съществуването на сивата икономика като икономическа основа на това явление.

Сенчестата икономика и координирането на нейните действия в различни държави пораждат необходимостта от приемане на общи (международни) правила за борба с нея.

Според канадски експерти до 80% от всички финансови измами имат международен характер. Според вестник „За рубежом“ световният оборот на мафията се оценява на 1 трилион долара, което се равнява на годишния БВП на САЩ. Дейността на мафията се активизира във връзка с разпадането на СССР и други социалистически страни и възможностите за нейната дейност се разширяват. Например 1 тон колумбийски опиум е конфискуван в Санкт Петербург на път за Финландия. Британски парламентарни експерти смятат, че международната търговия с наркотици може да се превърне в сериозна заплаха за световната общност в днешните условия.

В чуждестранната литература се срещат опити за разработване на методи за измерване на сивата икономика. Методът на неизмереното количество е представен от Ханолора-Венка и Бруно С. Фрей в „Данъчно финансиране и икономика в сянка“. Изследването е проведено в 17 европейски страни между 1960 и 1978 г.

Раздел. 19.5показва размера на сивата икономика в 17 страни според техните класации.

Скандинавските страни(с изключение на Финландия), Бенелюкс и Италия са на първо място по размер на сенчестия сектор. На последно място са Япония и Швейцария. Цифрите, представени втабл. 19.5,носят много условна оценка.

Във всички страни обаче делът на официалния сектор расте: в Швеция, Белгия, Дания, Италия - с 5, в Япония - с 2%.

Международната мафия завоюва все по-силни позиции в световната икономика. В доклада на Федералната разузнавателна служба (BND) на Германия в частност се отбелязва, че в България мафията контролира около 4000 банки и техните клонове, в които се перат мръсните пари на мафиотски групи по света, както и че българската мафия е инвестирала десетки милиарди долари в нощни клубове и други развлекателни заведения в курортната зона Коста дел Сол в Испания.

Таблица 19.5.Размерът на сивата икономика в 17 страни в % през 1960 г. и 1978 г.*