Медицинска енциклопедия за етмоидит
Етмоидит
Аз
[етмоидит; анат. (cellulae) ethmoidales етмоидни клетки + -itis] - възпаление на лигавицата на клетките на етмоидната кост; има бактериална (обикновено стафилококова и стрептококова) или вирусна природа. Има остър и хроничен етмоидит.
Остър етмоидит може да възникне при пациенти с остър банален ринит, грип и др. Често острото или хронично възпаление на други параназални синуси води до вторична лезия на етмоидния лабиринт. При възпаление на фронталните и максиларните синуси, предните клетки на етмоидната кост са включени в процеса, с възпаление на сфеноидния синус, задните клетки. Възпалителният процес бързо се разпространява в дълбоките слоеве на лигавицата. Има оток и дифузно подуване, лумените на клетките на етмоидната кост и техните отделителни канали се стесняват. Това води до нарушение на дренажа, а в детска възраст - разпространение на процеса към костта, образуване на абсцеси и фистули.
Основният клиничен симптом на остър Е. е главоболие, болка в областта на корена на носа и моста на носа. Преобладаващата локализация на болката в корена на носа и вътрешния ръб на орбитата е характерна за поражението на задните клетки на етмоидната кост. Често се наблюдава затруднено назално дишане, нарушение на обонянието (хипосмия) или липсата му (аносмия). Общото състояние на болните се влошава, телесната температура се повишава до 37,5-38°. В първите дни на заболяването се забелязва изобилен серозен секрет от носа, обикновено без мирис, който впоследствие придобива серозно-гноен или гноен характер. При деца често се наблюдават оток и хиперемия в областта на вътрешния ъгъл на орбитата и вътрешната част на горния и долния клепач, рязко увеличение на средната носна раковина, средно мукопурулентен или гноен секрет (с възпаление на предната част на очите).клетки на етмоидната кост) или в горния (с възпаление на задните клетки) назален проход.
Едно от усложненията на острия Е. е разрушаването на част от костните стени на етмоидния лабиринт с образуването на емпием (Empyema), който, ако изтичането на секрета е нарушено, бързо се увеличава: в този случай гной може да пробие влакното на орбитата или (изключително рядко) в черепната кухина. Състоянието на пациента рязко се влошава, телесната температура се повишава, появяват се признаци на офталмологични или вътречерепни усложнения. Разпространението на възпалителния процес от предните клетки на етмоидния лабиринт към орбитата причинява образуването на флегмон или ретробулбарен абсцес в него; болката се увеличава рязко, клепачите се подуват, развива се екзофталм, очната ябълка се измества навън. В случай на разпространение на процеса от задните клетки на етмоидната кост до орбитата, се появяват предимно зрителни нарушения - стесняване на зрителното поле, намалена зрителна острота, поява на скотома (Scotoma) и др. Интракраниалните усложнения се проявяват чрез дифузен гноен менингит, мозъчен абсцес, арахноидит.
Диагнозата на остър Е. се основава главно на клинични признаци и рентгенови данни. На рентгенографии и томограми на костите на черепа и параназалните синуси се открива потъмняване на клетките на етмоидната кост, често в комбинация с потъмняване на съседните синуси (с възпаление).
Лечението на остър Е. е предимно консервативно. В първите дни на заболяването изтичането на секрет се осигурява чрез въвеждане на вазоконстрикторни средства в носната кухина, които спомагат за намаляване на отока на лигавицата, предписват се болкоуспокояващи, антибиотици, след няколко дни, с подобрение на състоянието, физиотерапевтични процедури. Хирургично лечение на остър Е. (отваряне на клетките на етмоидния лабиринт)се използват само в случаи на изключително тежко състояние на пациента и при липса на ефект от консервативната терапия, което обикновено се наблюдава при остър емпием при деца, както и при поява на признаци на офталмологични и интракраниални усложнения. Операцията за отваряне на клетките на етмоидния лабиринт може да се извърши чрез интраназални и екстраназални методи. В следоперативния период отворената кухина се промива с топъл стерилен изотоничен разтвор на натриев хлорид. Прогнозата в случай на неусложнен ход на Е. с навременно и правилно лечение е благоприятна.
Хроничният етмоидит е резултат от остър. Обикновено се развива при соло пациенти с намалена резистентност на организма, с недостатъчно ефективно лечение и съпътстващо хронично възпаление на други параназални синуси.
Клиничните прояви зависят от степента на активност на възпалителния процес. Така че, по време на ремисия, пациентите периодично се притесняват от болка в корена на носа, главоболие с неопределена локализация и оскъдно гнойно изпускане от носа с неприятна миризма. С поражението на задните клетки на етмоидния лабиринт, изхвърлянето (особено сутрин) се натрупва в назофаринкса, трудно се отхрачва. Обонянието обикновено е нарушено. При риноскопия се откриват полипозни образувания, понякога гранулации в средните и горните части на носната кухина, мукопурулентен или гноен секрет под средната носна раковина. Като правило, при хроничен Е. се отбелязва влошаване на общото състояние на пациента, повишена умора, раздразнителност, слабост, намалена работоспособност. В периода на обостряне хроничният Е. се характеризира със същите прояви като остри.
При хроничен Е. понякога се развива емпием на етмоидната кост, което обаче, за разлика от емпием, усложнява ходаостър Е., може да бъде латентен за дълго време на фона на общото задоволително състояние на пациента, проявявайки се само като нарушение на назалното дишане и деформация на носа или промени в очната ябълка. Възможно е също така развитието на интраорбитални и интракраниални усложнения.
Лечението на хроничния Е. е предимно оперативно. Извършват се полипотомия, частична резекция на носните раковини, отваряне на клетките на етмоидния лабиринт. В периода на обостряне лечението е консервативно. Прогнозата при неусложнено течение на хроничния Е. като правило е благоприятна. Превенцията на Е. се състои в навременното и рационално лечение на заболявания, които насърчават неговото развитие.
Библиография: Многотомно ръководство по оториноларингология, изд. А.Г. Лихачов, т. 4, с. 7. М., 1963.
II
възпаление на лигавицата на клетките на етмоидната кост.
Енциклопедичен речник на медицинските термини M. SE-1982-84, PMP: BRE-94, MME: ME.91-96