МЕХАНИЗЪМ ЗА АДАПТИВНО УПРАВЛЕНИЕ В АГРАРНИЯ СЕКТОР НА АИК - Основни изследвания (науч.

За получаване на ефективни планове за управление на селскостопанското производство е препоръчително да се изгради набор от модели в съответствие със съвременните методи за управление на производствения процес в селското стопанство. Терминът „адаптивност” се използва широко в практиката и науката, при това в различни интерпретации и често без точна дефиниция.

Основната причина за появата на нов, коренно различен от добре познатия метод за управление на естествените производствени процеси са различията, които са от качествен характер и не могат да бъдат изравнени чрез проста трансформация на величината на контролните параметри.

Основните причини за необходимостта от прилагане на адаптивно управление в селскостопанското производство са значителната продължителност на производствения процес, около 6 месеца в растениевъдството и дори повече в животновъдството, уникалността на производствените цикли от различни години, значителната зависимост от стохастични, природни и климатични фактори, които причиняват значителни загуби от погрешно решение, невъзможността за развитие на един технологичен цикъл поради различия дори в съседни ферми на микрорелеф, микроклимат, различен набор от технологични оборудване и квалификация на персонала.

Вторият, не по-малко важен фактор, който подтиква изучаването на адаптивното управление, е адаптивността на процеса на управление в човешките действия и мозъчната дейност, с често несъзнателни процеси на проактивни действия в очакване на неблагоприятни метеорологични явления, с определението за разумен риск в управлението.

Много от решенията за управление на селскостопанското производство, особено тактическите решения, се вземат интуитивно, без подходяща обосновка и изчисление,което обаче без модерни компютри е невъзможно на задоволително ниво.

Методологичната основа на адаптивното управление на естествените производствени процеси също е систематичен подход - осигуряване на адекватно съответствие между връзките между елементите за осигуряване на целенасочено функциониране и взаимодействие с околната среда в симулираната система и в нейния модел.

Промененото количество информация, въз основа на която ръководителят на земеделското предприятие взема решения, динамиката на нейната промяна, увеличеният брой възможности за вземане на решения със значителна разлика в оценката доведоха до факта, че според нас размерът на разходите за придобиване на адаптивна система за управление се доближи до средната стойност на загубите при избора на неоптимално решение. Освен това размерът на загубите има тенденция да се увеличава, а цената на адаптивната система за управление непрекъснато ще намалява.

Въз основа на принципите на адаптивното управление се изгражда концепцията за адаптивно управление на агропромишления комплекс. На нивото на управление на агропромишления комплекс на републиката, както и за управлението на селскостопанското производство в отделните стопанства, има общи характеристики, които позволяват да се класифицира управлението като адаптивно:

1. Замяна на планираните показатели с прогнозни показатели, показващи очакваното отклонение от прогнозата.

2. Наличието на модел на управляван обект, който позволява, в случай на отклонение на екологичните показатели от приетите стойности, да се изчислят нови стойности на показателите за производителност, рентабилност или рентабилност.

3. Постоянен анализ на работата на управлявания обект с контрол върху параметрите на средата и очакваните резултати. Ако резултатът се отклони извън допустимите граници, приемането на ефективни мерки и използването на резерви за поддържане на рентабилността и дадена ефективностработа на системата в променена среда с помощта на специално съществуващи структури, отдели, специалисти.

За да се реализира адаптивен контрол, е необходимо не само да се разбере същността на новия метод, не само наличието на модели на контролирания процес и съответната информационна и компютърна технология, но на първо място, създаването на органи на подходящо ниво, произтичащи от принципите на системата, чиято основна функция е прилагането на текущо адаптивно управление. За селскостопанските предприятия се изразява в възлагането на един специалист, който може да бъде главен икономист или специалист по животновъдство, когато става въпрос за управление на стопанство, определени функции за контрол на прогнозираните показатели за ефективност с помощта на модела.