Механизми на развитие на HIV инфекция
Инфекцията на човек с HIVстава чрез навлизането му в кръвния поток или върху увредени лигавици. Патогенът има уникална способност да инфектира различни видове диференцирани клетки, предимно Т4-лимфоцити (помощници), както и моноцити / макрофаги и голям брой други клетки на органи и тъкани, чувствителни към него: фоликуларни дендритни клетки на лимфните възли, олигодендроглиални клетки и астроцити на мозъка, алвеоларни макрофаги на белите дробове, епителни клетки на червата и шийка на матката, Лангерхансови клетки.
Проникването навирусвътре в клетката се осъществява чрез свързването му към специфичен рецептор на клетъчната мембрана (молекулен CD4) чрез ендоцитоза или директно въвеждане през плазмената мембрана. Вътре в клетката генетичната информация от вирусна РНК се прехвърля в ДНК с помощта на обратна транскриптаза. Едноверижната ДНК структура е завършена от нейната втора верига, а междинната форма на ДНК се слива с клетъчното ядро и се интегрира с нейната ДНК, превръщайки се в ДНК провирус. От този момент започва етапът на латентна инфекция, която дълго време не показва никакви симптоми на заболяването и човекът е в състояние на вирусоносител.
Основният въпросмеханизъмна патогенезата на HIV инфекцията е да се определят причините за активирането на провируса. Предполага се, че активирането на латентна инфекция може да възникне под въздействието на различни антигени, цитокини, собствени клетъчни и хетероложни транскрипционни фактори и други причини. Активирането на транскрипцията и синтеза на вирусни прекурсорни протеини понякога придобива експлозивен характер, когато настъпва окончателното сглобяване на вирусните частици и излизането им от клетката, което води до нейното директно разрушаване и цитолиза (цитонекроза), която се допълва от образуването на синцитиис други клетки, засегнати от вируса и незасегнати от него, но имащи видими CD4 молекули на външната мембрана.
Това позволява навирусада се фиксира върху клетките на централната нервна система, епителните клетки на белите дробове, червата и др. и да причини развитието на хронична (бавна) инфекция.
Намаляването на броя на CD4 клеткитев кръвта на HIV-инфектирани индивиди може да се дължи на действието на цитокини, секретирани от HIV макрофаги, като фактор на туморна некроза и интерлевкини-1. Повишената им секреция задейства програмиран механизъм на клетъчна смърт – апоптоза. CD8-лимфоцитите, напротив, са в състояние да забавят процеса на клетъчна смърт с помощта на тяхната секреция на други цитокини, като по този начин инхибират развитието на инфекция на нивото на асимптоматичен курс. Прогресията на HIV инфекцията и цитолизата на лимфоцитите определят скоростта на развитие на патологичния процес.
Дисхармониявзаимодействие на цитокини, продуцирани от субпопулации на Т-хелпер тип 2 (интерлевкин-4 и интерлевкин-10) и намаляване на Т-хелпер тип 1 (интерлевкин-2, гама-интерферон) са в основата на прогресирането на HIV инфекцията.
По своятаприрода ХИВе имунотропен, следователно при по-нататъшното развитие на заболяването състоянието на имунната система на организма придобива нарастваща патогенетична роля. Имунната супресия се основава не само на директен цитопатичен ефект върху Т-хелперите, основната цел на ХИВ, но и на редица индиректни процеси. Още в началото на заболяването се произвеждат специфични антивирусни антитела, но не е възможно да се спре развитието на инфекциозния процес с тяхно участие, както се наблюдава при много други инфекциозни заболявания. Вирусът, засягащ предимно човешката имунна система, пречи на нейната защитна функция.
В допълнение, поликлоналноактивиранеВ-лимфоцитиводи до общо повишаване на имуноглобулините и циркулиращите имунокомплекси (CIC). CEC, съдържащ антигени и антитела към тях, циркулиращи в кръвта, допринасят за генерализирането на процеса, включвайки нови клетъчни образувания, които преди това не са били засегнати от вируса. Развиват се дълбоки имунопатологични процеси, които надделяват над защитните имунни реакции на организма. Поради имунодефицит възникват вторични патологични процеси. Активирането на собствената микрофлора на човешкото тяло причинява развитието на опортюнистични инфекции. Имунодефицитът води до по-лесно присъединяване на екзогенни инфекции и появата на тумори. Патологичният стрес, който възниква при човек, когато той е диагностициран с HIV инфекция, индиректно допълнително инхибира отслабената имунна система на тялото.
Значителна отрицателна роля играе и поражението на самия мозъкмозък, с чието състояние е свързана общата реактивност на тялото. По този начин се намалява участието на механизмите за естествена регулация на имунитета и адаптацията на организма по време на заболяване. На този фон вирусът на ХИВ директно и с допълнителното участие на имунопатологични процеси засяга почти всички органи и системи на тялото, причинявайки множество органи в стадия на разширена клинична картина на СПИН.