Метод на проекта - За метода Монтесори - Монтесори град
Елена Хилтунен Експерт на Асоциацията на Монтесори учителите в България
За метода на проектите в детската градина и Монтесори училище
Бих искала да напиша статия за това, какво се разбира под модерния сега термин в педагогиката „метод на проекта“, за да има поне малко яснота сред Монтесори учителите. В крайна сметка, разбирате ли, няма смисъл да наричаме този термин нещо, което отдавна живее в нашата предучилищна практика под формата на прекрасни детски партита, тематични класове с продължение, игри в гората или в двора на детската градина, театрални представления и карнавали и накрая, семейни клубове и щафети „Татко, мама, аз“. Проектна дейност или проектен метод за работа с деца е нещо съвсем различно. Но какво?
От официална статия на професор E.S. Полат на сайта на Българска академия за образование „Методът на проекта се основава на идеята, която е същността на понятието „проект“, неговата прагматична насоченост към резултата, който може да се получи при решаването на един или друг практически или теоретично значим проблем. Този резултат може да бъде видян, осмислен, приложен в реалната практика. За да се постигне такъв резултат, е необходимо да се научат децата да мислят самостоятелно, да намират и решават проблеми, като за целта привличат знания от различни области, способността да прогнозират резултатите и възможните последствия от различни решения, способността да установяват причинно-следствени връзки. Методът на проекта винаги включва решаване на проблем. Резултатите от завършените проекти трябва да бъдат, както се казва, „осезаеми“, т.е. ако това е теоретичен проблем, тогава неговото конкретно решение, ако е практически - конкретен резултат, готов за използване (в класната стая, в училище, в реалния живот). Ако говорим за метода на проектите като педагогическа технология, тогаватази технология включва набор от изследователски, търсещи, проблемни методи, творчески по своята същност.
Кажете ми, скъпи Монтесори предучилищни учители, как си представяте възможността за прилагане на тази интерпретация на метода на проекта в реалния живот на малките деца? Как ще научите четиригодишните деца да ги „научат да мислят самостоятелно, черпейки от знанията си от различни области и способността си да предвиждат резултатите и всички видове последствия от различни решения за тази цел“? Може би като ги доведете до стенен модул с въжета, които можете да дърпате и който важно се нарича модул на причинно-следствените връзки „в хората“?
Така че със сигурност можем да кажем, че цялостното отношение към метода на проектите както у нас, така и в чужбина, исторически е свързано с училището, а не с детската градина. Очевидно това беше начин за организиране на училищното обучение на децата, а не на предучилищното образование, тъй като методът на проекта помага не само на теория, но и на практика да отговори на въпросите, зададени от децата в реална житейска ситуация. В същото време психолозите твърдят, че периодът на истинско, а не случайно разпитване на децата не настъпва преди пет-шестгодишна възраст.
Колективна творческа дейност. (Из "Авторска програма за възпитание и обучение в българската детска градина и училище Монтесори")
Отговорът на този въпрос се крие в дефиницията на Монтесори училищните ценности. Първият от които е свободата. Факт е, че във вътрешния живот на децата редът и яснотата, приятелското и добронамерено отношение към връстниците и възрастните, радостното участие в събитията от училищния живот не идват от моралното проповядване на учтивостта, зачитането на труда и правата на другите и дори не от измислянето на специални образователни събития.природа (празници, представления и др.). В Монтесори училището се дава възможност и на детето, и на възрастните свободно да се занимават с разумна работа, да задоволяват своите индивидуални потребности. В същото време училището не почива на ентусиазма и единичните усилия на отделните учители-възпитатели. Това е екип от по-възрастни и по-млади хора, живеещи в общ щастлив живот (както би казал проф. И. П. Иванов – „творческа общност от поколения”). Както самите деца казват – „домашно училище“. Ако отхвърлим професионалните грижи на възрастните, се оказва, че житейските цели на членовете на такава общност от различни възрасти са много сходни: и възрастните, и децата искат да бъдат участници в живота, а не наблюдатели; и двамата се опитват да бъдат по-добри, радват се на работата си и се гордеят с нея, смятат се за полезни и необходими хора, искат да вярват в щастливия живот и в правото и способността си да го подобрят. Остава само да разберем как да постигнем тези общи цели. За съжаление в трудовете на Мария Монтесори и други западни учители трудно може да се намери подходящ отговор на този въпрос.
Начинът на живот на българския модел на начално Монтесори училище е близък до начина на живот на комунарските групи от 60-те и 70-те години, които професионално използват метода на колективната творческа дейност на Игор Петрович Иванов, както и опита от организирането на семейни клубове, съществуващи в България през 80-те години. И в комуните, и в семейните клубове се изграждат позитивни модели на човешки отношения, в които всяко дете и всеки възрастен остава себе си и не е като другите. Но отношенията между тях бяха моделирани по същия начин. Това бяха приятелски отношения на взаимна подкрепа, взаимно съгласие, взаимно внимание, взаимно съчувствие.
В българското Монтесори училище „усилията на учителя са насочени не само къмдете, не само за екипа, и още повече не за събитието, но за сегмент от живота на екипа, се моделира най-доброто забавление, най-добрият начин да се изживее един ден от човешкия живот с всичките му сложности ”(С. Соловейчик). Тук може да бъде полезен методът на проектите, чийто връх е реалната възможност да се реализирате не като стръкче трева в областта на развиващия се живот, а като пълноправен участник в събитията, значим и ценен човек.
Повечето училищни проекти възникват спонтанно, те са подтикнати от самия живот и не е необходимо да се планират предварително. Например, случи се така, че много деца започнаха да носят играчки динозаври в джобовете си. Имаше и „Исторически проект” с музей, на откриването на който бяха поканени родители, по-големи приятели и деца от детската градина. Или един ден котка роди котенца под верандата на училището и това събитие толкова развълнува училището, че цяла седмица се обсъждаше анатомията на котките, техният произход и навици, а в петък беше открита изложба на живи котки, които деца, родители и учители донесоха от вкъщи. Друг път неочаквано на гости дойде учител от Хавай. Всички започнаха да учат песни на английски, танцуваха народни танци, а накрая се облякоха в памучни рокли с венци от хартиени цветя и заедно с родителите си хапнаха екзотични плодове и зеленчуци, пиейки не по-малко екзотични сокове.
Традиционните проекти включват "Цирк". Провежда се в началото на учебната година в периода на адаптация, когато в училище се присъединяват много нови деца и техните родители. И децата, и възрастните биха искали, първо, да изразят себе си по личен начин, второ, да изпитат чувство за принадлежност към обща кауза и, трето, да усетят радостната атмосфера на училището, която са загубили навика си през лятната ваканция.
Към други традиционни основни проектиМонтесори училищата могат да включват „Лицей Пушкин” – запознаване с българската култура и наслада от поетичното творчество на великите български поети; празнуването на Коледа – като символ на вярата и духовността на човека; Свети Валентин е израз на приятелски и приветливи отношения между хората; семеен проект на 8 март и Деня на Отечеството на 9 май. Разбира се, всяко Монтесори училище има свой специален начин на живот и следователно традиционните проекти могат да бъдат много различни.
Всеки проект е част от общия контекст на училищния живот. Започва със съвета на проекта, който възниква от само себе си. При желание в него могат да участват както деца, така и възрастни, които имат идеи. Всички тези идеи се изразяват в кръга и се обсъждат. Бордът на проекта обмисля предстоящата работа и след това я управлява, носи отговорност за нея. Важно е всичко, за което мечтаят и деца, и възрастни, да се сбъдне. Проектът може да продължи не повече от седмица и да завърши с празничен финал, в който участва цялото училище – деца, учители и родители. На следващия ден след приключването на проекта се провежда може би най-важното събитие от гледна точка на педагогиката – обсъждане на проекта в кръг. Обикновено се състои от три части: какво беше добро? кое беше лошото? Какво трябва да направя, за да бъде по-добре следващия път? Оказва се, че всички дейности по проекта се разглеждат колективно, колективно организират и колективно анализират. В същото време се запазва индивидуалността на всеки участник, който дава своя уникален принос към общата кауза. Тук се ражда и укрепва самото рефлексивно съзнание на децата, в името на което започват всички тези колективни творчески прояви. На 5-6 години детето внимателно, плахо осъзнава какво се е случило с него, когато доброволно чете стиховете на Пушкин или внезапно се отегчава и започва да пречи на другите да слушатнежна музика на флейта. До 8-9-годишна възраст детето е в състояние да види не само себе си в общия контекст на проектните дейности, но и да забележи ползите от общите усилия на хората за постигане на обща творческа цел, да оцени личното си участие в тази работа. Дори възрастните не винаги са способни на толкова точни и справедливи преценки като по-малките ученици.
Колективното творчество е немислимо без добре координирано взаимодействие и подкрепа на всяко, дори най-малкото човешко усилие или проблясък на мисълта. Участието в проекта е печеливша надпревара със себе си. Дава възможност за изява, укрепване и поддържане на самочувствието както на детето, така и на възрастния, дори ако той е физически или творчески слаб. Колективната творческа дейност насърчава индивидуалното израстване, усърдната и радостна работа. Човек може да посети моменти на духовен подем и вдъхновение. С този начин на живот децата растат не като се адаптират, а променят света около себе си към по-добро. Това е една от най-важните философски идеи на Мария Монтесори, която е в основата на нейната педагогика.
Когато казваме, че в Монтесори училище се възпитава независим и следователно свободен човек, имаме предвид, че независимостта, свободното мислене и творческият подход към бизнеса са корените на едно дърво. Всичко това е заложено в училищното детство и юношеството и ще се прояви в живота на възрастните, независимо как се развива.