Метод за лечение на двустранно изкълчване на сакроилиачната става с разкъсване на тазовата симфиза при
Краснов В.В., Кирсанов К.П. ФГУН „Български научен център „Възстановителна травматология и ортопедия” на името на академик Г.А. Илизаров Росздрав, Курган
Разработеният от нас метод за лечение на двустранно изкълчване на сакроилиачната става с разкъсване на тазовата симфиза се състои в фиксиране на лумбалния гръбначен стълб и тазовите кости на животните с устройство, едновременно преместване на тазовите кости на операционната маса (ако е необходимо, дозирано преместване по време на постоперативно управление на животните) и по-нататъшно стабилно фиксиране на таза през целия период на лечение.
В условията на операционната зала, използвайки щифтове и пръти-винтове, се извършва автономна фиксация на чифт съседни лумбални прешлени (L4, L5 или L6), илиачни крила, както и тела и плочи на седалищните кости по разработените от нас методи. Външните краища на фиксаторите бяха фиксирани директно или индиректно през скобите на външните опори на апарата.
След това са оформени гръбначните, както и дясната и лявата автономни тазови опори, които са свързани помежду си с помощта на шарнирни връзки, летви и резбови пръти с възможност за тяхното многопланово движение.
Освен това, при условия на хардуерна фиксация, се извършва репозиция на тазовите кости с елиминиране на съществуващите измествания. За да се елиминира дислокацията на тазовите кости, те се завъртат до необходимата стойност, частично се разделят по ширина, изместват се надлъжно в каудална посока и се довеждат до близък контакт на ставните повърхности на увредените стави. При осъществяването на надлъжното изместване на тазовите кости, опорната точка е лумбалния гръбнак.
След извършване на репозицията на системата, апаратът се стабилизира в постигнатото положение, като по този начин се извършва взаимно притискане на свързаните тазови кости. Операцията е завършена с контролни рентгенови снимки.
В следоперативния период се поддържа стабилна фиксация на таза до получаване на надеждна картина за възстановяване на целостта му. При остатъчни деформации на таза се извършва дозирана репозиция със скорост на движение на тазовите кости и тяхното ротационно завъртане, които се определят в границите съответно на 0,5-1,0 mm и 1,0-2,0° на ден. След завършване на допълнителната дозирана репозиция апаратът се превключи в режим на стабилна фиксация, който също се поддържа до консолидиране на увредените стави.
Срокът на фиксиране от апарата е 35 дни, след което е демонтиран. За да направите това, гайките на спиците и прътите бяха развити и след това спиците и прътите бяха отстранени. На рентгенови снимки на таза до този момент се определя пълна консолидация на увредените сакроилиачни стави и тазовата симфиза.
Изводи:
1. Предложеният метод за лечение на този тип нараняване на таза осигурява стабилна контролирана фиксация на костите му и в резултат на това възстановяване на анатомичните и функционални връзки на увредените тазови структури при животни в най-кратки срокове.
2. Транскостната остеосинтеза е метод на избор в практиката на ветеринарните лекари при лечение на двустранно изкълчване на сакроилиачната става с руптура на тазовата симфиза при кучета.
Резюме Краснов В.В., Кирсанов К.П.: Техника на транскостна остеосинтеза за лечение на двустранна дислокация на сакроилиачната става, придружена от разрушаване на тазовата симфиза при кучета. Държавен федерален научен институт Руски научен център Илизаровпо възстановителна травматология и ортопедия, Курган, Русия
Авторите разработиха метод за транскостна остеосинтеза за лечение на двустранна луксация на сакроилиачната става, придружена от разрушаване на тазовата симфиза. Техниката и фиксаторният възел осигуряват стабилна контролирана фиксация на тазовия пръстен и възстановяване на анатомичните и функционални връзки в увредените тазови структури при животните за възможно кратък период от време.