Метод за лечение на хроничен гноен среден отит
Собственици на патент RU 2342151:
Изобретението се отнася до медицината, а именно до оториноларингологията, и може да се използва при лечение на хроничен гноен среден отит след дезинфекционна операция на средното ухо. За да направите това, в ранния постоперативен период, след завършване на курса на системна и локална антибиотична терапия, собствената слюнка на пациента се влива в ухото. Слюнката се взема сутрин на гладно след тоалетна на устната кухина чрез изплюване в преварена чаша. Погребани 3 капки 3 пъти на ден в продължение на 3 седмици до 1,5 месеца. Изобретението позволява да се намали честотата на рецидивите на заболяването поради колонизирането на мастоидната кухина с нормална микрофлора. 1 табл.
Изобретението се отнася до медицината, а именно до оториноларингологията, и може да се използва при лечение на хроничен гноен среден отит след саниране на средното ухо.
Досега основата на лечението на хроничен гноен среден отит след санираща операция е системната и локална антибиотична терапия. В резултат на такова лечение кухината на средното ухо, като правило, се освобождава от патогенна микрофлора и, за съжаление, в същото време страда сапрофитната микрофлора, която обикновено расте върху кожата на ушния канал. Санираните кухини на средното ухо при липса на конкурентни взаимодействия със сапрофити и намаляване на локалния имунитет на фона на хронично възпаление отново се засяват с агресивни патогени, което води до рецидив на хроничен гноен среден отит и образуване на заболявания на оперираното ухо. Многобройни проучвания показват, че персистиращата ремисия на хроничен гноен среден отит включва растителност в кухините на средното ухо на сапрофитна микрофлора (Тарасов Д.И., Федорова О.К.,Бикова В.П. Заболявания на средното ухо. - М: Медицина 1988. - 288 с.). Изследвахме микробния пейзаж на средното ухо при 17 пациенти, които преди това са претърпели радикална операция, в състояние на стабилна клинична ремисия с продължителност най-малко 3 години. В 35,2% от наблюденията микрофлората не е проверена, в 53% тя показва умерен растеж, предимно без преобладаване на отделни нейни представители. При 2 души (11%), страдащи от хронична патология на фаринкса с носителство на Staphylococcus aureus, има обилен растеж в цитонамазка от ухото. Микробният пейзаж е доминиран от сапрофити: S.epidermidis (29,4%), S.saprophiticus (23,5%), H.influensia (11,7%). Много по-рядко е носителството на патогенни видове: S.aureus (11,7%), Str.viridans и дифтероиди (по 5,8%) - p 7 -10 10, а върху лигавицата във венечните джобове и 10 11 CFU (образуващи колонии единици). Те включват аеробни и анаеробни грам-положителни и грам-отрицателни пръчковидни и кокови сапрофити. (Бондаренко A.V., Бондаренко Vl.M., Бондаренко V.M. Начини за подобряване на етиопатогенетичната терапия на дисбактериоза // Journal of microbiol., epidemiol. and immunobiol. - 1998. - № 5. - P. 96-101). Проведохме микробиологично изследване на слюнката на 23 души с гноен среден отит и 20 здрави хора. При 32 от тях в слюнката са открити непатогенни сапрофитни микроорганизми (епидермални и сапрофитни стафилококи, H.influensia). При 5 пациенти с отит на средното ухо и 3 здрави хора върху хранителни среди е получен растеж на Staphylococcus aureus (4 случая), Klebsiella (2 случая), хемолитичен стрептокок (1 случай) и Escherichia coli (1 случай). Във всички случаи на патогенно посяване пациентите са имали или хронична орофарингеална патология, или множество кариеси.
В класическата и съвременната литература не открихме източници, сочещи къмизползване на човешка слюнка при лечението на хроничен гноен среден отит. В тази връзка, като прототип, метод за лечение на хроничен гноен среден отит с използване на друга биологична течност - автосерум (Korvyakov B.C., Aboyants R.K., Скрябин A.S. Резултати от реконструктивни операции при хроничен гноен среден отит с използване на автосерум и колагенови гъби // West. otorinolar. - 1998. - № 1. - стр. 56-58; Korvya ков B.C., Скрябин A.S., Федорова O.K. Метод за лечение на хроничен гноен среден отит // Патент България № 2099064 от 20.12.97 г.).
Недостатъците на прототипа включват:
- необходимостта от няколко интравенозни кръвни проби, т.е. необходими са допълнителни инвазивни манипулации;
- автосерумът е стерилен и не изпълнява функцията на колонизиране на кухината на средното ухо със сапрофити;
- като добра среда за микроорганизми, автосерумът може при определени обстоятелства дори да провокира обостряне на хроничен гноен среден отит;
- изисква прикрепване на пациента към лечебно заведение за дълъг период на увреждане.
Целта на изобретението е да се оптимизира следоперативното лечение на хроничен гноен среден отит и да се намали честотата на рецидивите му.
Предложеният метод за лечение на хроничен гноен среден отит включва санираща операция и вливане на биологична течност в ухото след операцията. Целта, поставена в изобретението, се постига чрез факта, че в ранния следоперативен период, след завършване на курса на системна и локална антибиотична терапия, в ухото се капват 3 капки от слюнката на пациента, получени сутрин на празен стомах след тоалетната на устната кухина чрез изплюване в чаша, обработена с кипене, накапване се извършва 3веднъж дневно в продължение на 3 седмици до 1,5 месеца.
В предложения метод слюнката се използва в следоперативния период за 8-12 дни. По време на операцията на ухото, извършена по "отворен" вариант, се образува добре видима, достъпна за визуален контрол и въвеждане на течности в нея, мастоидната кухина, в която процесите на епидермизация започват до 8-12-ия ден. Обикновено до този момент, с благоприятен постоперативен период, курсът на системна и антибиотична терапия завършва, шевовете се отстраняват от раната на ухото и пациентите се изписват за амбулаторно лечение. При намазка от ухото преди изписване почти повечето пациенти не показват растеж на микрофлора, което показва ефективността на лечението, проведено в болницата. Въпреки това, на фона на намален имунитет, в резултат на хронично възпаление и операция, и липсата на конкурентни влияния от сапрофитната микрофлора, следоперативната кухина отново се заселва с патогени, което води до рецидив на епитимпанит. За да се избегне това, след изписването пациентите започват да капят слюнка в оперираното ухо. Аргументът за използването на слюнката като пробиотик е наличието на сапрофитна микрофлора в нея. При заболявания на устната кухина, слюнчените жлези и фаринкса, патогенните микроорганизми се засяват в слюнката, в тези случаи употребата на слюнка е противопоказана, докато възпалителните огнища не бъдат санирани. Препоръчителните дози за пациентите - 3 капки 3 пъти на ден, бяха избрани емпирично и напълно се оправдаха: при по-ниски дози слюнката имаше време да изсъхне, при по-високи, поради изобилието от течност, забавяше репаративните процеси. Вземането на проби от слюнка се извършва от пациентите самостоятелно, сутрин и на гладно след тоалетна на устната кухина (паста за зъби, еликсир за зъби). Пациентите не са променили обичайния си начин на тоалетна на устната кухина по време насеитба след него от слюнката на сапрофитната микрофлора. Слюнката се изплюва в преварена стъклена чаша и се използва за един ден, на следващия ден се събира нова порция. Продължителността на такова лечение варира от 3 седмици до 1,5 месеца в зависимост от индивидуалните възстановителни възможности и реактивността на организма. През този период завършва пълната епидермизация на следоперативната кухина, тя се изчиства от ексудат. Критерият за спиране на употребата на слюнка беше не само визуален контрол, но и микробиологично изследване със засяване на сапрофитна микрофлора от средното ухо.
Предложеният метод се извършва по следния начин: след изписване от болницата (8-12 дни от следоперативния период), когато системната и локална антибиотична терапия е завършена и шевовете са отстранени от раната зад ухото, пациентите на амбулаторна база започват да вкарват слюнка в оперираното ухо. Слюнката се получава ежедневно сутрин преди хранене и след тоалетна на устната кухина чрез изплюване. Предпоставка за използване на слюнка е пълното саниране на устната кухина и липсата на патогенна микрофлора в нея по време на микробиологичното изследване. Препоръчваме накапване по 3 капки 3 пъти на ден. Не се изискваше постоянен прием на слюнка, достатъчна беше сутрешната порция, събрана в стъклена чаша, обработена с кипене. Продължителността на такова лечение е от 3 седмици до 1,5 месеца в зависимост от отоскопската и микробиологичната динамика. Критерият за спиране на употребата на слюнка беше или появата на гноен ексудат, което показва непълно саниране на следоперативната кухина от патогенни микроорганизми и изисква удължаване на курса на локална противовъзпалителна терапия и след това повторно използване на слюнката като пробиотик, или спиране на ексудацията,завършена епидермизация на следоперативната кухина и засяване по време на контролни микробиологични изследвания на сапрофитната микрофлора.
Разликата между предложения метод и прототипа е:
- използването на слюнка е прост метод, който не изисква материални разходи и инвазивни техники за вземане на проби;
- пациентът самостоятелно, без участието на медицински работници, у дома може да използва този метод на лечение;
- поради съдържанието на неспецифични и специфични защитни фактори в нея, слюнката има противовъзпалителни и защитни свойства;
- в слюнката се култивират непатогенни микроорганизми, както и върху кожата, което позволява да се използва като пробиотик за запълване на следоперативната мастоидна кухина с нормална за такава локализация микрофлора;
- образуването на балансирана микробиоценоза чрез вливане на слюнка в ухото позволява да се постигне стабилна ремисия на хроничен гноен среден отит и да се избегне заболяването на оперираното ухо.
Сравнихме резултатите от лечението на хроничен гноен среден отит при групи пациенти с използване на слюнка (23 души) и без използване на слюнка (31 души). Микробиологичните критерии за сравнение са: липса на растеж върху хранителни среди, посявка на сапрофитна и патогенна микрофлора в натривки от средното ухо, определени преди изписване, 3 седмици, 1,5 и 3 месеца след операцията. Клиничните критерии за сравнение са: рецидив на заболяването през първата година след операцията, епидермизация на следоперативната кухина, наличие на продуктивни елементи в нея и патологични белези. Резултатите от сравнението са представени в таблица № 1.
Както може да се види от Таблица 1, при по-голямата част от пациентите и в двете групи, до момента на изписване от болницата, намазките откухини на средното ухо не се получава растеж на микрофлора. В групата на пациентите, които не са използвали слюнка (31 души), липсата на микрофлора в петна след 3 седмици остава при 18 (58,1%) души, след 1,5 месеца - при 3 (9,7%) души, след 3 месеца - при 1 (3,2%) души. Следоперативната кухина при пациенти от тази група постепенно се колонизира от микроорганизми, три месеца след операцията, сапрофити са засети в 19 от тях (61,2%), а патогенни микроорганизми са инокулирани в 11 (35,4%). При всички пациенти (100%) с хроничен гноен среден отит, за лечението на които е използвана слюнка, са засети само сапрофити от ухото 1,5 и 3 месеца след операцията.
Показател за ефективността на предложения от нас метод за лечение на хроничен гноен среден отит може да служи като стабилна ремисия на епитимпанит при повечето пациенти, лекувани със слюнка, рецидив през първата година след операцията се наблюдава при 1 пациент (4,3%) с непълна епидермизация на постоперативната кухина и растеж на гранулации. В същото време при пациентите от групата за сравнение рецидивите през първата година след операцията са регистрирани 6 пъти по-често (25,8%) и са резултат от непълна епидермизация (22,6%), образуване на продуктивни елементи (16,1%) и патологични белези с отделяне на трепанационната кухина (6,5%).
Предложеният от нас метод е въведен в работата на оториноларингологичния отдел на Регионалната клинична болница Александър-Мариински в Астрахан и е използван при лечението и рехабилитацията на 23 пациенти с хроничен гноен среден отит. По-долу са дадени примери за тестване.
- оптимизиране на следоперативното лечение на хроничен гноен среден отит и намаляване на честотата на рецидивите му;
- пълно саниране на мастоидния процес поради съдържанието на специфични и неспецифични защитни фактори в слюнката;
- опростяванелечение и удобство при използването на слюнка поради изключването на инвазивни методи за вземане на проби от биологични течности;
- уреждане на кухините на средното ухо с нормална микрофлора, което позволява да се намали рехабилитационният период и да се постигне стабилна ремисия;
- липсата на агресивни химични съединения в слюнката не води до локална болка по време на употребата й;
- намаляване на икономическите разходи поради по-ниски разходи за закупуване на антисептични капки за уши в ранния следоперативен период и намаляване на епизодите на обостряне в късния.
Метод за лечение на хроничен гноен среден отит, включващ санираща операция и вливане на биологична течност в ухото след операцията, характеризиращ се с това, че в ранния следоперативен период след завършване на курса на системна и локална антибиотична терапия в ухото се капват 3 капки от слюнката на пациента, получени сутрин на гладно след тоалетна на устната кухина чрез изплюване в обработена чаша. с кипене, вливането се извършва 3 пъти на ден от 3 седмици до 1, 5 месеца