Метод за оперативно лечение на разкъсвания на сухожилията на мускулите ротатори на рамото
Изобретението се отнася до медицината, а именно до травматологията и ортопедията. Същност: разкъсаните краища на сухожилията се оформят в плосък пакет, дебелината му се подсилва с ламеларен имплант от порест титанов никелид, въведен и фиксиран в подготвеното за него легло в главата на раменната кост. Зашиването на пакета и транскостната фиксация се извършват с шевна материя от супереластичен титанов никелид, който осигурява механична здравина на фиксация на сухожилията. 3 болен.
Изобретението се отнася до медицината, а именно до техниката на травматологията и ортопедията.
Късите ротаторни мускули на рамото - supraspinatus, infraspinatus и малък кръг - участват в привеждането на ротационни и флексионни движения на ръката в раменната става. Сухожилията, които прикрепят тези мускули към големия туберкул на раменната кост, изпитват голямо механично напрежение, когато горният крайник е утежнен. Екстремните натоварвания водят до напречно разкъсване на сухожилията или отделянето им от раменната кост. И в двата случая такова нараняване се счита за тежко. Ръката в раменната става губи активна подвижност, пациентът става инвалид.
Възстановяването на функцията на увреденото рамо е спешен проблем в хирургията и травматологията. Съществуващите аналози на хирургично лечение (реинсерция) на разкъсвания на сухожилията на ротаторните мускули на рамото, които са най-съвременните на настоящото предложение, решават проблема далеч от ефективността.
Така че, в известния метод за лечение на отделяне на ротаторните мускули на рамото [1], за да се поддържа ръката в режим на пасивна подвижност, тя се окачва чрез покриване на главата на раменната кост с делтоидния мускул. Методът не осигурява пълноценна функция на раменната става. Операцията е силно травматична поради необходимостта от резекция на големия туберкул на раменната кост.
По друг известен начинЗа лечение на руптура на супраспинатусния мускул на рамото [2], главата на раменната кост се окачва от изрязания и впоследствие зашит акромион в позиция на максимална абдукция на рамото поради тъканен дефицит на увреденото сухожилие. Недостатъкът на този метод е ниската ефективност при осигуряване дори на по-ниска функция на рамото (окачване на ръката) поради неуспех на шевовете на изрязания акромион и неуспех на прикрепване към главата на раменната кост.
Съществува метод за хирургично лечение на отделяне на ротаторните мускули на рамото [3], по-напреднал по отношение на степента на възстановяване на нормалната функция на раменната става. Методът се приема с най-голямо сходство на техническата същност с прототипа на предложението. Включва оформянето на крайните участъци на разкъсани или разкъсани сухожилия на ротаторните мускули в геометрично подреден пакет и костно легло със съответната форма в главата на раменната кост. Снопът от сухожилия, зашит с U-образни шевове, се потапя в костното легло и се фиксира транскостно.
Прототипен метод с дълга история на приложение, т.е. безспорни предимства, в същото време има редица значителни недостатъци: 1. Зашиването с U-образни конци нарушава вътрестволовото кръвообращение на сухожилието с всички свързани с това негативни последици.
2. Поради голямата възможност за изригване и разкъсване на краищата на зашитото сухожилие при условия на високи механични натоварвания, методът не осигурява достатъчна (близка до естествената) здравина на зашитото сухожилие и задържането му в костното легло.
3. Адаптивният капацитет на зашития сухожилен пакет в костното легло е нисък и следователно жизнеспособността на цялата операция.
4. Като следствие от тези причини методът има висока повторяемост на посоченото увреждане.
Техническият резултат от предложенотоизобретения - подобряване на качеството на повторно поставяне, жизнеспособността на операцията.
Посоченият технически резултат се постига с факта, че при метода за хирургично лечение на разкъсвания на сухожилията на ротаторните мускули на рамото, включително образуването на пакет от сухожилия и костно легло за него в главата на раменната кост, поставяне и транскостно фиксиране на пакета от сухожилия в образуваното костно легло, образуването на пакета се извършва чрез укрепване на обема му с пластинчат имплант от порест титанов никел lide и чрез флашване на пакета от сухожилия и импланта и фиксирането му в костното легло с шевен материал от супереластичен титаниев никелид.
Порестият ламеларен имплант, поставен в дебелината на пакета на сухожилията, е армировка, т.е. якостна и формираща рамка на образувания състав. Неговото присъствие увеличава механичната якост на опаковката, следователно силата на закрепване на мускулите към костта - основното качество на операцията. Порестият материал от титанов никелид расте в тъкан, васкуларизира и допълва кръвоснабдяването на цялата торба.
Високата механична якост на формирания пакет позволява да се сведе до минимум неговото потапяне и самото костно легло, т.е. принудителна травма на раменната кост. Това допринася за запазването на условията за рехабилитация на пациентите.
Оформящата роля на рамката (имплант) позволява да се увеличи геометричното и размерно, следователно анатомичното съответствие на пакета и леглото, което определя адаптивната способност на повторно поставения пакет и последващата нормална физиологична функция на раменната става.
Чрез зашиване на сухожилията и импланта и фиксирането им в костното легло с еластичен титаниев никелиден конец се намалява възможността от изригване на сухожилна тъкан и се увеличава силата на транскостната фиксация.
Изброените положителни последици от използването на отличителните черти на метода реализират посочения технически резултат.
Липсата на подобни признаци в нивото на техниката, неочевидността на причинно-следствената връзка между признаците и техническия резултат показват съответствието на предложеното техническо решение с критерия "изобретателско ниво".
Чертежите показват: Фиг. Фиг. 1. Фрагменти от подготовка за повторно поставяне на сухожилията на ротаторните мускули на рамото: 1 - сухожилен пакет, 2 - ламеларен имплант, 3 - костно легло.
Фиг.2. Зашиване на сухожилния пакет и имплантираната пластина; 1 - пакет от сухожилия, 2 - имплант, 3 - материал за зашиване.
Фиг.3. Последната фаза на повторно вмъкване.
Осъществимостта на техническия резултат се потвърждава от конкретни примери за клиничното приложение на предложения метод в болница 1 в Новокузнецк.
Пример: Пациент К., на 52 години, е хоспитализиран с диагноза старо разкъсване на снопа от сухожилия на ротаторните мускули на дясното рамо с размер на дефекта 2 х 3 cm.
За повторно поставяне на сухожилията беше използван пластинчат имплант, изработен от титанов никелид с порьозност от 85% и преобладаващ размер на порите от 100400 μm.
Методът се провежда по следния начин (според метода на операцията). Раменната става се разкрива чрез преден достъп (Chaklin) с пресичане на част от делтоидния мускул. Пакет от сухожилия се изолира и мобилизира, увредените им краища се освежават. Сухожилията се дисектират надлъжно от мобилизирания ръб в дълбочина (фиг. 2) по размерите на пластинчатия имплант 2 (фиг. 1). В разреза се въвежда имплант и полученият подсилен пакет се зашива с шевна материя 3 от супереластичен титанов никелид по метода на Розов-Водянов (фиг. 2). Изходът на централните конци се поставя по дисталния ръб на пакета на сухожилията;периферен - през средата на дебелината му. В главата на раменната кост, в основата на големия туберкул, в зависимост от размера на образувания пакет, остеотом извършва костно легло 3 (фигура 1) и 4 кръгли проходни отвори, отстъпвайки 1,5 cm надолу от върха на големия туберкул, наклонено, към входа на костното легло. Дисталните краища на изтеглените конци 3 се прекарват през кръгли отвори от леглото навън, подсиленият пакет се потапя в леглото и се фиксира трансосално към главата на рамото чрез опъване и завързване на дисталните краища на изтеглените конци (фигура 3). Оперативната рана се зашива послойно и се дренира. Крайникът се поставя върху клиновидна възглавница в положение на абдукция под ъгъл 70 o и се фиксира с Томасова превръзка. В постоперативния период се извършват аналгетични блокади, физио- и медикаментозно лечение, електрическа мускулна стимулация, люлеещи се движения на клиновидната възглавница (от 3-ия ден след операцията). Клиновидната възглавница се отстранява до края на 6-та седмица след операцията.
В този пример пълният обхват на движение на крайника беше възстановен 3 месеца след операцията с най-добър резултат в сравнение с прототипа по отношение на качеството на повторното поставяне, жизнеспособността на операцията.
Постижимостта на техническия резултат се потвърждава от статистиката - извършени са 5 подобни операции с добър незабавен резултат.
Използвани източници при съставянето на описанието 1. А.с. СССР 1107838, B.I. 30, 15.08.1989 г
2. А.С. СССР 912152, B.I. 10, 1982 г.
3. Cocman E.A/ Rupture of the Supraspinatus Tendon Surg/Gynecol., 1931, L11, 579-586 (прототип).
Метод за хирургично лечение на разкъсвания на сухожилията на ротаторните мускули на рамото, включващ формиране на сухожилен пакет и костно легло за него в главата на раменната кост, поставяне и транскостно фиксиране на сухожилния пакет в образуваното костно легло,характеризиращ се с това, че формирането на сухожилния пакет се извършва чрез подсилване на обема му с ламеларен имплант, направен от порест титанов никелид и чрез зашиване на сухожилния пакет и импланта със зашиващ материал, направен от супереластичен титанов никелид.