Методи за работа с предлози в началните класове
По програма работата по предлозите се извършва в I, II и III клас, но предлозите не се изучават като самостоятелна тема. В I клас основната задача е да се развие у децата способността да изолират предлога като дума от потока на речта и да го пишат отделно от другите думи. Във II клас предлозите се сравняват с представки, за да се затвърди умението за разделно писане на предлози и продължително писане на представки. В III клас при изучаването на падежите на съществителните имена децата ще научат с кои падежи се използват някои от предлозите. В III клас програмата предвижда запознаване на учениците с разделното писане на предлози с лични местоимения.
Така в продължение на три години от една или друга страна изучават предлозите. Това обстоятелство задължава да се изгради работата върху предлозите във всеки от класовете, така че новите знания да са във връзка с знанията, придобити по-рано, да се основават на тях и в същото време да представляват допълнителна връзка в системата за работа с предлозите. Една от характеристиките на изучаването на предлозите в I-III клас е, че постепенно се усложнява, работата се извършва не само върху правописа на предлозите, но и върху тяхната синтактична роля.
Този подход към изучаването на предлозите се дължи, първо, на свойството на предлозите като служебна част на речта. Основната функция на предлозите, както знаете, е, че предлозите изразяват отношения (връзки) между думите в изречението. Следователно дори елементарното изучаване на предлозите, както е в началните класове, предполага запознаване с ролята на предлозите в изречението.
Второ, за съзнателното формиране на правописно умение е необходимо учениците да разберат онези езикови явления, които служат като основа за формирането на това умение.
Първоначално проучванепредлозите има две основни задачи: 1) формирането на правописните умения на предлозите (отделно писане на предлозите със следващата дума, тяхното графично правилно очертание), 2) децата усвояват ролята на предлозите в изречението. Практическото решаване на тези проблеми трябва да се осъществява в тяхната тясна връзка.
Целесъобразността работата по предлозите да започне в 1. клас се дължи на нуждите на самата учебна практика на първокласниците. Още в азбучния период децата съставят изречения от раздвоена азбука или ги пишат. Това поставя учителя пред необходимостта да въведе децата в разделното писане на предлозите, най-разпространено в речта на първокласниците. Освен това, когато четат буквара, децата натрупват известен запас от наблюдения върху предлозите. Полезно е да подредите тези наблюдения, като по този начин създадете основа за работа върху предлозите в бъдеще.
Работа върху правописа на предлозите
От училищната практика е известно, че учениците в началното училище допускат три вида грешки в правописа:
1) непрекъснато изписване на предлог с думата след него („до морето“, „радост“);
2) графично неправилно изписване на предлога („от каната“, „демонът на палтото“);
3) пропускане на предлог („прескочи водата“, „дойде до огъня“).
Наличието на грешки от един или друг от тези видове в писането на учениците често зависи от фонетичната ситуация, в която се появява предлогът.
Известният методист Д. И. Тихомиров още през 80-те години на XIX век. правилно отбеляза, че когато използват предлози в писмена реч, учениците се затрудняват най-много в следните случаи:
1) когато „предлог, завършващ на съгласна, напълно се слива с думата след него, започвайки с гласна“;
2) когато „звуците на предлозите z, b, c и др. се чуват като s, p, f и др.“;
3) когато „предлогът завършва със същия звук и започва следващата дума“.
Освен това, както показват специални проучвания, проведени в съветско време, трудностите при отделното писане на предлозите са причинени от децата поради недостатъчната специфичност на лексикалното значение на съществителното, контролирано от предлога. ". Колкото по-малко определено е изразена обективността на съществителното, толкова по-вероятно е погрешното непрекъснато изписване на предлозите.
Както можете да видите, трудностите, които възникват при писането на предлози, се дължат на различни причини. Ето защо при обучението по писане е необходим диференциран подход към отделните групи предлози за писане.
Учителят трябва да предостави следните случаи на използване на предлози в писмена реч:
1) предлогът се използва със съществителни, които имат конкретно значение (у дома, в училище, отвъд реката) и абстрактно значение (с радост, без страх, в наслада);
2) подлогът е включен в изречението с глагол без префикс (живял в клетка, ходи на училище, плава по морето); изречението съдържа глаголи с представки (влезе в двора, изтича по улицата);
3) графичният дизайн на предлога не се отклонява от произношението (в гората, от дърво, с Валя);
4) съгласните на предлога са оглушени или озвучени (в тревата, на приятел, от дъба);
5) съществителното след предлога започва с гласна (над прозореца, от улицата, от Оля, до градината);
6) съгласният звук на предлога и съгласната, с която започва съществителното, са еднакви (със Соня, във водата, до огъня).
При подбора на материала по този начин се взема предвид степента на неговата лексикална, морфологична и фонетична трудност.
В работата върху предлозите в I клас се обръща специално внимание на фонетичните затруднения.
В опита на работа с първокласници се въвежда изписването на предлози, както съвпадащи, така и несъвпадащи с произношението. Трудностите постепенно стават все по-трудни. Специални проучвания ни убеждават, че умението за графично правилно писане на предлози се формира по-успешно, ако правописите, които съвпадат с произношението, се сравняват с правописите, които се отклоняват от произношението (в гората - в тревата, с приятелка - с брат, край морето - до къщата).
Обучението по правопис на предлозите, както беше отбелязано по-горе, включва развитието в учениците на умение за отделно писане на предлози и умение за графично правилното им писане.
Методическата литература посочва редица техники, които се препоръчват да се използват за запознаване на учениците с предлог като отделна дума: преброяване на броя на думите в изречение с фокусиране на учениците върху предлога; изясняване на началната форма на употребената дума в изречение с подлог; вмъкване на дума между предлог и съществително име и някои други.
Умението за графично правилно писане на предлози по своята същност е същото като умението за писане на думи, които не се проверяват от правилото. За да напише графично правилно предлога, ученикът трябва да познава визуалния му образ и да помни, че предлогът винаги се пише по един и същи начин, независимо от произношението му.
Следователно в практиката на преподаване беше необходимо да се създадат такива условия, така че предлозите да бъдат фиксирани възможно най-добре във визуалната памет на децата. За целта всеки „нов“ предлог, който се среща в текста на буквара или в упражнението, се записва на отделна карта и се поставя върху наборно платно. До края на буквалния период на наборното платно ще се появят карти с предлози y, on, for, in, eo, s, with, to, from, under, over, about, before, without, for, for, about, about. Това е елементарна таблицапредлози. Студентите се обръщат към него по време на упражнения, особено когато трябва да напишат изречение, в което изписването на предлога се разминава с произношението.
Таблицата се използва и за съставяне на устни изречения с един или друг предлог (по указание на учителя).
За да улесните първокласниците да запомнят графичното изображение на предлозите, през второто полугодие е възможно да се класифицират предлозите: предлози с буквата а, предлози с буквата о. Във II клас фокусът е върху развитието на способността на учениците да различават предлози и представки. Разпознаването се извършва въз основа на разбирането на функцията на предлога и представката в езика. Учениците надграждат знанието, че предлозите служат за свързване на думи в изречение, а представките служат за образуване на думи. Освен това, за да се формира умението за писане на предлог отделно с дума, е важно за по-малките ученици да знаят факта, че предлозите никога не стоят пред глаголите. Специалните упражнения във II клас са насочени към разграничаване на предлози и представки по съществени признаци. Използват се изречения или отделни фрази, в които подлогът и префиксът съвпадат в техния графичен стил (изтича зад къщата, караше надолу по планината, летеше в гнездото, рисуваше върху платното, галопираше през полето, видя край пътя и т.н.), и изречения, в които предлогът и префиксът са различни (например: Гласове долетяха от улицата през прозореца). За да не могат учениците да пишат префикса отделно от корена, идентифицирайки го с предлог, препоръчително е да предложите на учениците анализ на думите по състав и дефиниция на частта от речта (няма предлог пред глагола).