Методология за анализ на активните операциикредитна организация - Управление на активни операции
Анализът на активните операции е анализ на основните видове, основни направления на банковата дейност, изследване и оценка на икономическата ефективност на средствата, предоставени от банката.
Качествената оценка на активите също е важна, тъй като техните количествени характеристики (броят и обемът на издадените заеми и други инвестиции) не дават представа за ефективността и безопасността на дейността на банката.
Анализът на баланса на активите ви позволява да идентифицирате структурата на средствата, тенденциите в нейните промени, възможните отрицателни и положителни промени. Анализът на банковите активи се извършва както вертикално, така и хоризонтално. Вертикалният анализ се състои в определяне на дела на основните позиции на активите на баланса в общия обем, а хоризонтално включва идентифициране на промените както в абсолютната стойност на средствата, така и в тяхната структура във времеви аспект [16. стр.89].
Централната банка на България се придържа в своята политика към основните принципи на Базелските споразумения при разработване на методика за определяне качеството на активите на търговските банки.
В съответствие с Инструкция на Централната банка на България № 110-I при изчисляване на коефициента на капиталова адекватност на банките активите в зависимост от степента на риск се разделят на 5 групи, чийто риск е съответно 0 (2), 10, 20, 50 и 100%.
Първата група с риск от 0 (2)% включва:
1. Средства по сметки в Централната банка на Руската федерация.
2. Средства по сметки в центровете за сетълмент на OSM.
3. Задължителни резерви, прехвърлени към Централната банка на България.
4. Средства на банки, депозирани за сетълмент чрез чекове.
5. Наличност валута и платежни документи.
6. Благородни метали и камъни в трезори и по пътя.
7. Инвестиции в държавни дългови задължения на страни от „групата на развитите страни”.
8. Инвестиции воблигации на Централната банка на Руската федерация.
Тази група е с нулев риск за почти всички позиции и не участва в изчисляването на коефициента на капиталова адекватност. В същото време позициите „валута в брой“, „благородни метали и камъни в трезори и на път“ се оценяват от Централната банка на България с риск от 2%, въпреки че вероятността банката да загуби стойността на парите си не е много по-висока от другите активи, оценени с риск от 0%.
Втората група, оценена с риск от 10%, са:
1. Вземания по кредити на кредитополучатели (заеми и еквиваленти на заеми), гарантирани от правителството на България и правителствата на страни от "групата на развитите страни".
2. Заеми, обезпечени с кюлчета благородни метали.
3. Инвестиции в дългови задължения на Руската федерация.
4. Инвестиции в държавни дългови задължения на страни извън групата на развитите страни.
5. Заеми и други средства, предоставени от банката на Министерството на финансите на Руската федерация.
6. Дисконтирани записи на заповед, издадени и приети от федералните изпълнителни органи.
Третата рискова група (20%) включва:
1. Инвестиции в дългови задължения на субекти на България и местни власти и заеми, обезпечени с ценни книжа, издадени от тези субекти.
2. Изисквания към банките на страните от "групата на развитите страни" до 90 дни.
4. Банкови заеми, обезпечени с гаранции, получени от международни банки за развитие.
5. Изисквания към международните банки за развитие.
6. Средства по кореспондентски сметки в нерезидентни кредитни институции на страни от „групата на развитите страни“.
7. Средства по сметките на участниците в сетълмента в сетълмент небанкови кредитни организации.
8. Заеми, предоставени на държавните органи на съставните единици на България и под гаранцията на тяхоргани.
9. Заеми, обезпечени с дългови задължения на поданици на българската власт и местни власти.
10. Заеми, предоставени на застрахователни дружества на страни от „групата на развитите страни”.
Четвъртата рискова група (50%) включва:
1. Средства по сметки в банки - резиденти на България и нерезиденти на страни, които не са включени в "групата на развитите страни".
2. Кредити и депозити (включително в благородни метали) и други парични средства, предоставени в банки - резиденти на България за срок на влагане до 30 календарни дни и банки на държави от "групата на развитите страни" за срок над 90 дни.
3. Инвестиции в ценни книжа и търговски портфейл.
Нивото на риск за четвърта група активи (50%) вече е намалено с 20 процентни пункта (вместо 70%, взети след кризата от 1998 г.), но остава доста високо, което показва, че Централната банка на България все още има ниска оценка за състоянието на вътрешния междубанков пазар и банковата система на България като цяло. За сравнение, средствата, поставени по сметки в банките на тяхната страна и подобни активи са определени на ниво от 20% от Базелските споразумения.
Всички останали активи на банката, които не са отразени в горните рискови групи, спадат към пета рискова група (100%).
Оценката на качеството на активите на банката по отношение на присъщия им кредитен риск може да се извърши на базата на следния общ показател:
където RAA -- общите активи на банката, окачени според техния риск;
Kpi -- рисков фактор на i-тия актив;
Аi - i-тият актив на банката;
Pki -- стойността на резерва за възможни загуби или резерва за възможни загуби по заеми, по заем и еквивалентен дълг на i-тия актив.
Международните изисквания позволяватнякои разлики в подходите за претегляне на активите по риск в различните страни. Вътрешната методология, която постепенно все повече се доближава до възприетата в Базел, в една или друга степен отчита реалната икономическа ситуация в страната във всеки конкретен момент.
Анализът на рентабилността на активите е най-важното направление в анализа на качеството на управлението на банковите активи, тъй като повишаването на тяхната рентабилност, а оттам и приходите и печалбата на банката, е основната цел на нейната дейност.
Основните доходоносни активи в българските търговски банки са краткосрочните и средносрочните кредити, средствата, инвестирани в сделки с ценни книжа, валутни сделки.
Други активи, които са факторинг, форфетингови услуги, лизинг, участие в промишлени инвестиции, в дейността на други икономически структури, средства, поставени по кореспондентски сметки в банки, носят по-малко значителен доход (незначителен).
Средствата, пренасочени към сетълменти, резерви, включително тези по сметки в Централната банка, вътрешнобанкови сетълменти, вземания, като правило, изобщо не генерират доход.
И последната група активи се формира от имуществото на банката и нейните разходи. Дълготрайните активи на банката, за разлика от дълготрайните активи на предприятието, не са продуктивни и следователно генерират доход, но те са условие за получаване на този доход.
Най-общо възвръщаемостта на активите може да се определи като годишния процент на простата и сложната лихва.
Отношението на дохода от използването на активите U към средния размер на активите A за анализирания период е простият лихвен процент i:
където i е процентът на простата лихва;
U - доход от използване на активи;
А - среден размер на активите;
K - прогнозен брой дни в годината;
t - продължителност на периода в дни.
При анализиране на период с продължителност повече от една година се използват както проста, така и сложна лихва, изчисляването на последната се извършва по следната формула:
където n е броят на годините.
Данните за печалбите на банките се представят в техните отчети за доходите. Средният размер на активите за анализирания период се определя въз основа на изчисленията на баланса в началото и края на периода като средно аритметично.
За да характеризирате други аспекти на възвръщаемостта на активите на търговска банка, можете да използвате следните показатели:
1. Делът на невъзстановените суми по банкови гаранции в общия размер на предоставените гаранции характеризира относителния размер на пропуснатия от банката доход.
2. Възвръщаемост на активите като цяло:
Този показател характеризира печалбата, получена от предприятието от всяка рубла, авансирана за формиране на активи. Възвръщаемостта на активите изразява мярката за рентабилност на предприятието за даден период. Колкото по-висока е стойността на този коефициент, толкова по-ефективно се използва оборотният капитал.
3. Коригиран за риска марж е общият (брутен) лихвен марж, коригиран за риска от кредитни загуби. Определя се по формулата:
Индикаторите К1 и К2 отразяват съответно обема на нерентабилните кредити в активите и кредитния портфейл на резервоара. При промяна на динамиката на този показател се променя и качеството на кредитния портфейл.
Следващата характеристика на качеството на активите е тяхната ликвидност. Тъй като способността на активите да се превръщат в пари намалява, те се разделят на високоликвидни, ликвидни, средносрочни ликвидни активи, дългосрочни ликвидни активи и неликвидни активи.Колкото по-висок е рискът, присъщ на активите, толкова по-ниска е тяхната ликвидност [20. S.156].
За да се контролира състоянието на ликвидността на банката, се установяват стандарти за ликвидност (моментна, текуща, дългосрочна и обща, както и за операции с благородни метали), които се определят като съотношение между активи и пасиви, като се вземат предвид условията, размерите и видовете активи и пасиви и други фактори.
Коефициентът на незабавна ликвидност (H1) позволява да се оцени дела на пасивите на банката, които могат да бъдат изплатени при поискване, като се използват най-ликвидните активи:
където Lam - високоликвидни активи;
Ovm -- банкови задължения по сметки до поискване.
Минималната допустима стойност на стандарта H1 е определена на 15%.
Коефициентът на текуща ликвидност (N2) се определя като съотношението на размера на ликвидните активи на банката към размера на задълженията на банката по сметки до поискване за период до 30 дни:
Минимално допустимата стойност на този показател е 70%.
Коефициентът на дългосрочна ликвидност на банката (N3) характеризира общия баланс на активните и пасивните операции и се определя като съотношението на целия дългосрочен дълг към банката, включително издадени гаранции и гаранции, с падеж над една година, към собствените средства (капитал) на банката, както и задълженията на банката по депозитни сметки, получени заеми и други дългови задължения с падеж повече от една година:
където Krd - заеми, издадени от банката, предоставени депозити, включително в благородни метали, с остатъчен матуритет над една година, както и 50% от гаранции и гаранции, издадени от банката с матуритет над една година;
Od - задълженията на банката по получени от банката заеми и депозити, както и по дългови задължения на банката, циркулиращи на пазара за период отизплащания за една година.
Максимално допустимата стойност на този показател е 120%.
Коефициентът на обща ликвидност (N4) се определя като процент на ликвидните активи спрямо общите активи на банката и показва какъв дял заемат ликвидните активи в общите активи на банката:
където Lat - общата сума на всички активи в баланса на банката минус салдата по сметките на оборотната ведомост на банката;
Ro - задължителни резерви на кредитна институция, сметки: 30202, 30204.
Н4 (коефициент на обща ликвидност) показва какъв дял заемат ликвидните активи в общите активи [11. стр.83].
По този начин активните банкови операции включват операции, чрез които банките предоставят ресурсите, с които разполагат, за да получат необходимия доход и да осигурят своята ликвидност.
Анализът на качеството на управлението на банковите активи трябва да започне с оценка на структурата на банковите активи, преди всичко от гледна точка на тяхната рационалност и диверсификация.
Анализът на динамиката на общите активи на банката и техните структурни компоненти позволява да се оцени общият обхват на дейността на банката, да се идентифицират основните тенденции в нейното развитие като цяло и промените в състава на нейните активи, настъпили през последните няколко години, и да се установят основните причини за тези промени.
По време на анализа на рисковостта на активите се определя делът на най-малко (0, 10, 20%) и най-рисковите (100%) активи, делът на среднорисковите активи (50%), наблюдава се динамиката на промените в структурата на рисково претеглените активи. В същото време степента на инвестиционния риск се определя не само от съответната група кредитен риск, но и от фактори като възможността за тяхното гарантиране, застраховане и други методи за регулиране и регулиране.