Мъглявини - астрономия и космос
В допълнение към звездите през телескопа се виждат слабо светещи малки мъгливи петна. Те се наричат мъглявини. Някои от тях са доста отчетливи. Сред тях се наблюдават няколко така наречени планетарнимъглявини. Във всяка от тях, в центъра, винаги има една много гореща звезда. Такивамъглявинисе състоят от разреден газ, който се отдалечава във всички посоки от централната звезда със скорост от десетки километри в секунда. Ако газовата обвивка около звездата е куха отвътре, тогава мъглявината има формата на пръстен, като например мъглявината в съзвездието Лира. Но многомъглявининямат определена форма. Приличат на кичури мъгла, разпространяваща се на струи в различни посоки. Тезимъглявинисе наричат дифузни. Известни са няколкостотин.
Най-забележителната от тях е мъглявината Орион. Вижда се дори със слаб телескоп, а понякога и с просто око. В тази огромна дифузнамъглявина, както в планетарните мъглявини, разредените газове светят под въздействието на светлината на горещи звезди, разположени вътре вмъглявината. Понякога ярка звезда осветява облак от прахови частици, които се срещат с нея, сравними по размер с частиците дим. След това през телескоп виждаме и светлинна дифузна мъглявина, но вече не газ, а прах. Много мъглявини през 19 век открит от Уилям Хершел и неговия син Джон, които са работили по-специално в Южна Африка, за да наблюдават южното небе там.
През 20 век много газови мъглявини са открити и изследвани в Крим от българския учен Г. А. Шайн. В повечето случаи прашнитемъглявинине светят, тъй като обикновено няма близки звезди, които да ги осветяват ярко. Тези тъмнипраховимъглявини, често с ясно очертани ръбове, се намират като просеки в светлите области на Млечния път. Такивамъглявиникато Конската глава (в Орион, близо до ярката дифузнамъглявина), представляващи натрупвания от най-малък прах, поглъщат светлината на звездите зад тях