Мисли от нашите читатели Как се обърнах към исляма
Получаваме различни писма всеки ден. Някой иска да сподели информация по конкретна тема, някой пита за определени събития, а някой просто пише, за да изрази своята благодарност и да сподели мислите си. Нашият редовен читател Станислав Шевелюхин ни изпрати писмо, в което ни разказа как е приел исляма, какво мисли за тази религия и нейните последователи. Освен това презентацията върви от името на Станислав Шевелюхин.

В университета имах приятели мюсюлмани от различни страни: от Узбекистан, Киргизстан, от Кавказ. Бях приятел с тях, наблюдавах как живеят с вяра, изпълняват ежедневните си задължения пред Бога, как се държат. Всички бяха близо до мен, изглеждаха толкова миролюбиви.И бяха много мили.Такива си останаха и сега.
Чувствах, че отчасти увереността в бъдещето и такова отлично разположение им дава тяхната вяра. Това ми хареса много. И благодарение на тяхното разположение и Божието провидение приех исляма след петгодишно общение с тях. Направих го не набързо, а повече или по-малко внимателно, когато вече знаех достатъчно за тази прекрасна религия.

С течение на времето контактът с тези момчета беше изгубен. Всички се разотидоха. Разбира се, поддържаме комуникация през интернет, но това не е същото. Вместо с тези момчета, започнах да общувам с други мюсюлмани, за да опозная нашата умма повече. И искам да кажа, че 80% за мен (това е субективно) тя е прекрасна.
Но понякога имаше хора, които изглеждаха като мюсюлмани, изглеждаше, че изпълняват всички задължителни указания на Бог, но ... нравът им малко пострада.
Просто понякога хората обръщаха повече внимание на атрибутите на исляма: можете ли да използвате броеница или не? с каква дължина на шорти можете да се молите икой не е? кой учен да слушам и кой не? Не усетих единството на уммата, към което бях толкова привлечен.
Но това е глобален проблем, разбирам. И Бог, може би, тества, че от многото пътища / течения на исляма ние избираме единствения истински и го следваме.

Те просто слагат хиджаб и се радват, просто пускат брада и се радват, не отварят отново Корана, не четат хадиси, не слушат нашиди, мислейки за края на пътя си на тази земя.
Не казвам, че не трябва да се следват инструкциите на нашия пророк (с.а.в.) относно облеклото и външния вид на мюсюлманите, просто бих искал тази тема да бъде спазена сама по себе си и бяха повдигнати повече въпроси относно доброто разположение на уммата, познаването на религията (чрез доброто разположение на мюсюлманите Аллах ме доведе до неговата религия). Това беше най-добрият Daawat за мен.
Затова прецених субективно.
Но кой се нуждае от какъв вид даават? - Всеки с вкуса си. Може би забрадката на момиче (макар и малко запознато с исляма) ще помогне на някого да приеме нашата религия, да стане ислямски учен или просто достоен представител/приемник на Уммата… Бог има свои планове за всеки!
И не съм писал от яд към исляма. Напротив, някои хора често са най-взискателните към тези, които обичат най-много. Ето защо обичам исляма! И аз много му завиждам за имиджа му сред хората и за популяризирането му. Вече не гледам новини за всякакви експлозии, терористични атаки в Европа и дори не чета за тях - боли. И боли не за загиналите (!), а за това, че ислямът отново е представен в такава светлина.
Плюс разбирането, че християнството е мъртва религия (моят личен мироглед). Виждайки как хората безсмислено висят кръстове, строят църкви, които почти не се посещават. Виждайки всичко това, не искам същото да се случи с ислямската умма!
ислям ‒жива и прекрасна религия!
Повече дълбочина, повече знания и силен иман за всички ни!