Мястото на антисептичните лекарства при лечението на пациенти с остри инфекциозни заболявания на горната част
Автор: Савватеева Д.М. (GBOU VPO "Първи Московски държавен медицински университет на името на I.M. Sechenov" на Министерството на здравеопазването на Руската федерация, Москва)
За цитиране: Savvateeva D.M. Мястото на антисептичните лекарства при лечението на пациенти с остри инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища. 2015. №6. С. 336
Понастоящем проблемът с острите инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища (ОРД) остава изключително актуален в оториноларингологията, тъй като тези заболявания са сред най-често срещаните сред населението [1, 2]. През последните 20 години и особено през последните 10 години честотата на острите инфекции на горните дихателни пътища се е увеличила значително [3].
Острото възпаление на лигавицата (SM) на УНГ органите винаги е придружено от нарастващ патоморфологичен процес с тъканна, клетъчна и имунна патология във фокуса на инфекцията. В този случай за кратко време (около 4 седмици) острото възпаление става хронично. В този случай СО постоянно губи нормалната си организация и функции, включително защитни, което е в основата на прехода на острото възпаление към хронично [4]. В тази връзка навременната диагностика и адекватното лечение на острите инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища, които включват преди всичко остър риносинузит (ARS) и остър тонзилофарингит, са от особено значение.
Според новата класификация на EPOS 2012 се разграничават вирусната форма на ARS (обикновена настинка, обикновена настинка или SARS), остър поствирусен риносинузит (APVRS) и остър бактериален риносинузит (ABRS) [5]. ABRS се развива при относително малък процент от пациентите (0,5–2%) с OPVR. Диагнозата ABRS се определя от наличието на поне 3 симптома: цветен секрет в носната кухина и тежкоболка в лицето (по-често от едната страна), както и повишаване на телесната температура> 38 ° C. В кръвния тест се наблюдава повишаване на ESR и концентрацията на С-реактивен протеин [6].
Най-често ABRS се причинява от следните бактериални патогени: Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Bacteroides fragilis, Moraxella catarrhalis, Streptococcus spp. и Staphylococcus aureus [7, 8]. Най-значимият от тези микроорганизми е Streptococcus pneumoniae, тъй като честотата на спонтанната ерадикация на този патоген при ABRS е не повече от 30%, докато за Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis е съответно 60 и 80% [1]. Трябва да се отбележи, че според български проучвания основните причинители на ABRS при възрастни пациенти са Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae, докато Moraxella catarrhalis се среща в единични случаи [9].
Антисептичните разтвори на базата на сребърен протеинат, предимно протаргол, се използват успешно в местната оториноларингология от много години. Основата на противовъзпалителния механизъм на действие на сребърния протеинат върху увредената CO или повърхността на кожата е образуването на защитен филм, който възниква поради отлагането на протеини от среброто. Помага за намаляване на чувствителността на CO, кожата и активира вазоконстрикцията, което води до инхибиране на възпалителните реакции [14].
Значителен опит е натрупан и в използването на антисептици при лечението на остър тонзилофарингит [15]. За лечение на остър тонзилофарингит най-често е достатъчно използването на локални препарати. Те включват следните групи лекарства: антибиотици, антисептици, антимикотици, имунокоректори, анестетици, противовъзпалителни и хомеопатични лекарства. Местенантисептиците се предлагат в различни лекарствени форми, като разтвор за изплакване, спрей, аерозол, таблетки за смучене. Общите изисквания към тези продукти са следните: широк спектър на антимикробна активност, ниска токсичност, хипоалергенност, добри органолептични свойства [2]. Заслужава да се отбележи локално средство (разтвор), направено на базата на сребърен протеинат (протаргол). Сребърният протеинат има адстрингентно действие с изразен антисептичен и протективен ефект [16]. Сребърните йони, които са част от сребърния протеинат, имат бактерициден и бактериостатичен ефект върху повечето грам-положителни и грам-отрицателни бактерии, като Streptococcus pneumoniae, Staphylococcus aureus, Moraxella catarrhalis, гъбична флора, а също така предотвратяват проникването на микроорганизми в кожата и CO.
Ефектът на сребърния протеинат се потвърждава от микробиологични изследвания: на базата на Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология. Н.Ф. Gamaleya е проведено изследване на in vitro антимикробната активност на препарата сребърен протеинат за приготвяне на разтвор за локално приложение под формата на 2% воден разтвор срещу основните бактериални патогени на горните дихателни пътища: Staphylococcus spp. (S. aureus, S. haemolyticus, S. epidermidis, S. cohnii), Streptococcus spp. (S. pneumoniae, S. pyogenes), Haemophillus influenzae, Moraxella catarrhalis, Pseudomonas aeruginosa, Neisseria spp. (Neisseria subflava), Burkholderia cenocepacia с количествено съдържание на тези патогени 103, 104, 105, 106, 107 CFU/ml, с определяне на минималната инхибиторна (бактериостатична) концентрация (MIC), минимална бактерицидна концентрация (MBC), резистентност на микроорганизмите към лекарството [17]. Като обект на изследванеза приготвяне на разтвора бяха избрани таблетки, сребърен протеинат, 200 mg.
Микробиологичните изследвания са проведени в съответствие с указанията за провеждане на предклинични изследвания на лекарства - методът на серийни разреждания в течна хранителна среда (бульон на Мюлер-Хинтън). Бактерицидната концентрация се определя чрез посяване върху агар Muller-Hinton, шоколадов и кръвен агар. Определянето на активността на 2% воден разтвор на сребърен протеинат се извършва чрез засяване от разреждания от 103, 104, 105, 106, 107 CFU / ml култури от щамове с добавяне на 2% разтвор на сребърен протеинат, инкубирани при температура 37 ° С в продължение на 18-24 часа.
Резултатите от изследването показват липсата на растеж на тези микроорганизми в присъствието на 2% разтвор на сребърен протеинат. Въз основа на данните от микробиологичните изследвания е установено, че 2% разтвор на сребърен протеинат - таблетки за приготвяне на разтвор за локално приложение, 200 mg - има бактерициден ефект върху всички клинични щамове, включени в изследването. Показателите MIC и MBC са получени за всички горепосочени патогени [17].
По този начин сребърният протеинат, който има бактерицидни свойства срещу всички основни патогени на остри инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища, може да бъде препоръчан за употреба в широка клинична практика.