Младежките субкултури като феномен на съвременното общество, Концепцията и генезисът на младежката субкултура
Концепцията и генезисът на младежката субкултура
Терминът младежка субкултура се използва от учени и журналисти, когато се говори за явления и процеси, протичащи в младежката среда. Различните изследователи подхождат различно към съдържанието, опитвайки се да тълкуват термина в зависимост от контекста. Но дори такова разнообразие от подходи ни позволява да видим известна общност във възгледите по отношение на отделните елементи на това явление.
През 80-те – 90-те години. неформалните младежки движения привлякоха вниманието на местни изследователи - социолози (Т.Л. Голубева, А.В. Громов, Ю.Н. Давидов, А.А. Игнатиев, С.Л. Катаев, О.С. Кузин, В.Ф. Левичева, Н.П. Майнерт, В.С. Овчински, И.П. Салтанович, Н.Д. Саркитов и др.), културолози (А.А. Василиева, П. С. Гуревич, Е. А. Орлова, К. М. Хоруженко и др.), историци на изкуството (Л. Н. Березовчук, И. Л. Набок, В. Н. Сиров и др.) и в по-малка степен учители (А. Г. Болгарски, Б. А. Брилин, В. И. Дряпика, И. Я. Климук и др.). А.В. Громов и О.С. Кузин дефинира неформалните младежки сдружения като „доброволни, аматьорски обществени формации, възникнали по инициатива „отдолу“, действащи в интерес на своите членове, независимо от целта и характера на сдружението“. [4, стр. 16]
Според заключенията на специалист по младежка култура S.I. Левикова, младежката субкултура се характеризира със следните характеристики:
Младежката субкултура е езотерична, бягстваща, градска култура, създадена от младите хора за себе си; това е култура, насочена към включването на младите хора в обществото; тя е частична културна подсистема в системата на „официалната“, основна култура на обществото, която определя стила на живот, ценностната йерархия и манталитета на нейните носители [14,с. 32 - 35].
Бързото, непрекъснато ускоряване и обновяване се превърнаха във водещи характеристики на живота на съвременните индустриални общества. Разгръщането на научно-техническата революция сложи край на естествената сфера и започна ерата на изкуствените технологии. Стана възможно да се произвежда почти всичко, тоест да се създава според предварително зададени параметри и свойства. С появата на възможността за измисляне уникалността и индивидуалността останаха в миналото: първо в предметите, а след това и в хората. Тяхното място беше заето от баналност, стереотипност, масовост, универсалност, нивелация.
Формирането на масовото общество съвпадна с началото на научно-техническата революция и се проведе през 50-те години на 20 век. В същото време започва формирането на младежка субкултура.
От самото начало младежката субкултура се отличава с несъвместимост, неучастие в основната култура на обществото, която е масовата култура. Несъвместимостта с едновременното желание за привличане на внимание се превръща в симбиоза от епатажни, ескапистки и протестни форми на тази субкултура. Тези форми дават възможност на младежката субкултура да играе ролята на своеобразен компенсаторен механизъм, който решава проблема с противодействието на мощния изравнителен натиск на масовата култура.
Възникването на младежката субкултура практически съвпада във времето с началото на ерата на постиндустриализма и с появата на постмодерни тенденции в социокултурното развитие на обществото. Основните характеристики на постмодернизма са плурализъм, множественост, несигурност, фрагментарност, променливост, еклектика. Същите черти са характерни и за младежката субкултура. Тя също:
- 1) плуралистичен, защото включва пънкари, хипита, готи и много други;
- 2) е многократно, т.княма основно единство на младежката субкултура;
- 3) несигурно, тъй като е невъзможно да се каже с пълна сигурност какво всъщност представлява младежката субкултура;
- 4) фрагментарност, т.е. всяка младежка субкултура запазва своите характеристики и оригиналност;
- 5) променлива, тъй като младежката субкултура периодично се актуализира, преражда;
- 6) еклектичен по начина, по който включва абсолютно несъвместими елементи, които мирно съжителстват и дори се допълват взаимно.
Доста често изследователите свързват появата на феномена на младежката субкултура с конфликт на поколенията. Социологическите проучвания обаче показват, че тази гледна точка е вярна само отчасти. Определено несъответствие във възгледите, вкусовете, предпочитанията, ценностите на поколенията под една или друга форма винаги е съществувало, но не е задължително да води до появата на младежка субкултура. Платон и Аристотел обсъждат проблема за конфликта между поколенията.
Младите хора, чието основно занимание беше ученето, имаха много свободно време, което можеше да се изразходва за забавление. Ето защо индустрията за производство на култура за млади хора спечели. Но създаваната култура изравнява все още неоформените им личности. „Младата култура“ е просто форма на „масова култура“ („поп култура“, „комерсиална култура“, „развлекателна индустрия“). Опит да се противодейства на това беше младежката субкултура. Вярно, желанието за запазване на собствената индивидуалност се оказа само друга форма на нейната загуба, тъй като в младежките субкултури едно от основните изисквания към нейните членове е приемането на определени общи норми, ценности, стандарти, език и нрави на дадена култура. Но определен брой млади хора все още предпочитатсубкултурно обединение на обединението на масовата култура.
Младежка субкултура и култура за младите съжителстват – понякога паралелно, понякога пресичащи се, но никога не се сливат. Основните им разлики са отразени в таблица 1.
Култура за младите
създадени от млади хора за млади хора
създадени от "бащи" за "деца"
елитарно явление, малко млади хора минават през него