Модерен рационализъм
Проблемът за рационалността
Сред проблемите, които са във фокуса на вниманието на съвременните философи, проблемът за рационалността заема важно място.
Рационалносттасе разбира като разумност на човешката дейност, т.е. способността на човек да мисли и действа въз основа на разумни норми и правила.
Рационалността се свързва с осъзнаването и разбирането на целта и средствата за нейното постигане. Философията на рационализма се основава на убеждението, че способността за разумна, рационална дейност е най-важното условие за съществуването и развитието както на индивида, така и на цялото човечество.
Но хората не винаги действат рационално. И се случва това необяснимо да доведе до късмет. За илюстрация тук те най-често се позовават на процеса на творчество: според признанията на самите творци – поети, художници, учени, изобретатели – успехът идва при тях неочаквано, „от само себе си“, сякаш без участието на ума им, и те самите не могат да си обяснят как го постигат. Разбира се, можете да кажете, че въпросът тук е „късмет“, щастлив случай.
Но може да се предположи, че има някакви тайнствени, недостъпни за ума, ирационални средства и начини, които позволяват на човек да стигне до резултати, които са непостижими с рационални средства. Оттук се ражда философията на ирационализма.Ирационализмът не отрича рационалността, но утвърждава превъзходството на ирационалното над рационалното.
До 20 век проблемът за рационалността се разглеждаше предимно като епистемологичен проблем, т.е. свързани с човешката познавателна дейност. В съвременната философия тя е придобила по-широк характер: говорим за рационалността на цялата човешка дейност като цяло.
В тази връзка стойвъпроси за това какви са критериите за разграничаване на рационалната от ирационалната дейност, какъв трябва да бъде идеалът на рационалността, дали той е единствен или са възможни различни идеали, дали научната рационалност е модел и основа за организиране на живота на човешкото общество и др.
Дискусиите по подобни въпроси превърнаха конфронтацията "рационализъм-ирационализъм" в едно от най-важните и интересни явления не само във философията, но и в общественото съзнание и култура.
Търсенето на "нова рационалност"
Рационализъм-2 наследява от рационализъм-1 убеждението, че рационалното мислене е строго логично мислене, подчинено веднъж завинаги на дадени и неизменни принципи, „студено” мислене, по никакъв начин не повлияно от каквито и да е извънлогични (емоционални, ценностни, интуитивни) фактори.
Тази вяра е в основата на класическия идеал за рационалност, с който научното мислене трябва да се съобразява. Но научната рационалност в изследователската практика на учените всъщност се отклонява от този идеал: интуицията, емоциите, ценностните ориентации всъщност значително влияят върху хода на научноизследователската мисъл.
През ХХ век. философската и методологическа рефлексия върху реалните процеси на научното мислене доведе до преразглеждане на класическия идеал за рационалност.Рационалността вече не се свежда до логиката, тя включва и нелогични умствени действия.
Интуитивните, емоционалните и ценностните фактори се разбират от съвременния рационализъм като важни компоненти на рационалната дейност.
По-специално, интуицията вече не се противопоставя на разума, а действа като една от формите на рационалното мислене.
Обаче в ирационализмазапочва да търси „рационално зърно“. Вярата в ирационалните методи на познание започва да се оценява не просто като мистична глупост, акато опит да се уловят някакви имплицитни, несъзнавани, скрити в дълбините на несъзнаваното, все още неизвестни на науката източници на познание.
Сред привържениците на ирационализма вече може да се срещне признанието, че ирационалното не е нещо фундаментално недостъпно за ума, че то подлежи на рационален анализинаучни изследвания.
Всичко по-горе доведе до търсенето нанова рационалносткакто в науката, така и в практиката. Повече или по-малко ясно се очертават поне три принципа, очертаващи неговия характер.
Първо, идеалите и критериите за рационалност зависят от развитието на културата на обществото, от съществуващите в културата ценностни ориентации и регулатори на дейността и следователно исторически се променят заедно с културата.
Второ, идеалите и критериите за рационалност могат да се различават в различните области на дейност.
Трето, рационалността на човешката дейност - както познавателна, така и практическа - не трябва да се разбира като пълно изключване от нея на всякакви ирационални моменти.
В светлината на нов подход към тълкуването на рационалността възникват възможности за сближаване на позициите на рационализма и ирационализма, тъй като се предполага, че рационалното и ирационалното могат да се комбинират и дори да станат елементи едно на друго.
Но в същото време търсенето на нова рационалност сред някои философи на 20 век. (М. Хайдегер и др.) се превръщат в атаки срещу рационализма, в опити за изтласкването му от науката и като цяло от културата, което допринася за растежа на антинаучните и ирационално-мистични нагласи в съвременното общество.
Позиции на рационализма и ирационализма
Каквопредставляват рационализма в съвременния му смисъл и какви са основните разлики между него и ирационализма?
Без да навлизаме в анализ на различните рационалистични и ирационалистични учения на нашето време, ние се ограничаваме до общо сравнително описание на рационализма и ирационализма като философски и светогледни позиции.
Можем да отбележим следните основни характеристики, които отличават позицията на съвременния рационализъм.
Рационалистът вярва, че човешкото познание се основава на опит и разум. Той се стреми да решава проблемите, като се позовава на факти и логика, а не на страсти, емоции, инстинкт и т.н.
Рационалистът придава голяма стойност на научното познание. Той признава, че светът (вселената, животът, обществото, човешката психика) вероятно никога няма да получи изчерпателно рационално обяснение. Но въпреки това трябва да се изучава и променя, за да се подобри живота на хората, ръководейки се от методите на науката (а не от призиви и пророчества, лишени от научна обосновка).
Рационалистът отказва да приеме за вярна, без никаква проверка, информацията, получена по неизвестен или необясним начин. Той вярва, че начините за получаване и обосноваване на всяко знание трябва да бъдат достъпни за разумно логично обяснение.
Рационалистът смята за възможна критична дискусия по всеки въпрос, склонен е да изслушва критика и под нейно влияние е готов да преразгледа своите идеи. Той признава, че всеки човек, като разумно същество, способно да излага едни идеи и да поставя под въпрос други, има право да бъде изслушан. Това предполага не само толерантност, но и наличието на общ „език на разума“, чрез който всички хора могат да си сътрудничат. Призивът към единен „език на разума“ за всички допринася за създаването на единството на човечеството.
Ирационалистът, за разлика от рационалиста, има следните нагласи.
Ирационалистът е убеден, че в света съществуват недостъпни за човешкото разбиране, неразбираеми, мощни сили, които определят съдбата на хората и изобщо всичко, което се случва. Посвещението в тях, ако е възможно, е само за малцина избрани, които са надарени със специални, може би дори свръхчовешки качества.
Ирационалистът вярва, че умът не е най-висшата познавателна способност на човека. Той твърди, че хората имат по-мощни когнитивни способности, с помощта на които откриват това, което умът не може да достигне. Шедьоврите на човешкото творчество дължат раждането си не толкова на ума на твореца, колкото на мистериозен, необясним дар (инстинкт, мистично прозрение, взаимодействие с висши сили или "космически полета" и др.).
Ирационалистът е скептичен и понякога дори пренебрежителен към науката, нейните постижения и възможности. Интересът му е много повече привлечен от митологичните елементи на културата. Той е недоволен от факта, че науката или не е в състояние да изследва, или пренебрегва "тайните", слухове, за които циркулират в масовото съзнание ("Бигфут", "летящи чинии"), както и различни видове окултни явления (магия, магьосничество, парапсихологични феномени и др.).
Ирационалистът вярва, че всичко наистина важно и значимо в човешкия живот е над разума. Според него красотата, съвестта, любовта, смъртта по принцип не се поддават на логичен анализ и разумно разбиране и обяснение. Той смята, че човешката природа е такава, че в нея емоциите и тайнствените импулси имат връх над разума и затова поведението на хората е до голяма степен ирационално, нелогично, непредвидимо.
Проблемът с избора междурационализъм и ирационализъм
Човек, който не е мислил специално за своите философски убеждения, може да се съгласи с рационалистите в някои отношения и с ирационалистите в някои отношения. Но това е философско противоречие. Всеки, който се стреми да го преодолее, е изправен пред необходимостта да направи избор между рационалистичен и ирационалистичен начин на мислене.