Моля, помогнете ми да напиша есе-разсъждение въз основа на изявлението на училището Лев Успенски
(20) Тя изглеждаше готова да му благодари още час, но той се обърна и избяга.
(21) И на първото междучасие се оказа, че нито едно от момчетата от класа не е дало нищо на момичетата. (22) Няма. (23) Само пред Лена Попова имаше нежни клонки от мимоза. - (24) Откъде имаш цветя? - попита учителят - (25) Витя ми даде това - спокойно каза Лена. (26) Всички веднага прошепнаха, гледайки Витя, а Витя сведе глава ниско. (27) И в почивката, когато Витя се приближи до момчетата, сякаш нищо не се е случило, въпреки че вече се чувстваше нелюбезно, Валери започна да прави гримаси, гледайки го. - (28) И сега младоженецът дойде! (29) Здравей, млад младоженец! (30) Момчетата се засмяха. (31) И тогава минаваха гимназисти и всички го гледаха и питаха чий годеник е. (32) Едва след като изседя до края на часовете, щом звънецът удари, той се втурна към къщи с всички сили, за да излее раздразнението и негодуванието си там, у дома. (35) Той изтича в стаята, грабна клоните на мимозата и ги хвърли на пода. - (36) Мразя тези цветя, мразя ги! (37) Той започна да тъпче клоните на мимозата с краката си, а жълтите нежни цветя се пръснаха и умряха под грубата подметка на обувките му. (38) И Лена Попова занесе вкъщи три нежни клонки мимоза в мокър парцал, за да не изсъхнат. (39) Носеше ги пред себе си и й се стори, че слънцето се отразява в тях, че са толкова красиви, толкова специални. (По В. Железников)*