Монолог на д-р Спок - Евгений Евтушенко
Аз съм д-р Спок. Аз съм детски лекар и въпреки това, както се казва от някои трибуни, всепризнат подстрекател на младостта, съмнителна личност и гръмогласник.
Явно съм добра гъска в тиган с вреден пълнеж! Но нека да погледнем Спок и да му дадем нашата диагноза.
Моля, настанете се удобно. Влезте, господа, по-смело в ролята. Рентгенова снимка: има намек за сърце. кардиограма: има намек за болка.
Те разпитват. Добре, ще се натисна. Разпитът си е разпит! - не изповядайте bulgarso. „Болен, как се чувстваш?“ - "Ужас". "Болен, от какво се оплакваш?" - "За всички".
История на заболяването? Е, просторно е. Разболях се от нещо особено - деца, като слънчеви лъчи, странно се държат по стените на мрака.
Обичах ги, смешни, беззъби, плешиви, с мазоли от зърната на устните, с блажено мъдра глупост на лицата без нашата глупава мъдрост на челата им.
И видях, и още виждам има повече смисъл, - няма да лъжа, - отколкото в смяната на всички безсрамни политици, във вечно неизменното "агу".
Детето е в ада над ада. Но от моята практика разбрах: за да спасиш децата, първо трябва да лекуваш родителите, а не децата.
Не, Белият дом изобщо не е тази аптека. Съществува тъмно магьосничество. Обичам хората и презирам онези, които лекуват в тяхно име.
А цялата ни система, цялата ни държава, нашата арогантност и самохвалство - престъпно посредствено шарлатанство, опасна неграмотна лъжа.
Боже мой, - все пак дори в нашите училища, вече не говоря за кино, водят децата, сякаш към инжекции от онази лъжа, която още никого не е спасила.
Целта е изчезнала. Живите хора са цели. И ако, както казват със задоволство, нашата система е панацея, тогава какво е вененум, тоест отрова?
Негодници и глупаци предписват, без да духат живота поне в две бузи, хапчета от страх, подлост на лекарство и оптимизъм сънлив прах.
Лекарите не бяха поканени на правителството. Напразно! Късните срещи са като консултация за импотентност, когато, гълтайки боклуци, страната е болна.
Невежа, който говори наоколо, какъвто и стол да грабне, е опасен, сякаш в позицията на хирург е грабнал властта.
Е, как смеят да учат някого, като самите те не са съвсем нормални? Дават рецепти, но не знаят как да сложат дори термометър в страната.
Те лекуват с клещи, орехи, менгемета и някой, знам ли, за божи срам би искал да излекува останалата страна с кръвопускане от съвестта на останалата страна.
Какво да плача! Не плачи, няма заплаха. Успех. Ще ви принудят. И то повече от веднъж. В крайна сметка най-святото нещо на света - сълзите - са свикнали да изстискват газ от очите.
И аз обичам Америка. Иначе каква "любов" на плюещите народа. У нас да си патриот означава да носиш стикер "антипатриот".
Но виждам в моите сини, кафяви очи надеждата на моята бедна родина. Аз съм Спок. Аз съм педиатър. Аз съм подстрекател. Насърчавам ви да обичате децата!