Мономицин (Monomycinum) - описание на веществото, инструкции, употреба, противопоказания и формула
Съдържание
българско име
Латинското наименование на веществото Monomycin
Фармакологична група на веществото мономицин
Нозологична класификация (МКБ-10)
Характеристики на веществото мономицин
Аминогликозиден антибиотик от 1-во поколение. Това е смес от сулфати на органична основа, произведени отActinomyces circulatus var.monomycini.Кремообразен прах или пореста маса, без мирис. Лесно разтворим във вода, практически неразтворим в алкохол, етер, хлороформ. Хигроскопичен.
Фармакология
Той се свързва с 30S субединицата на рибозомите и нарушава синтеза на протеини, предотвратявайки образуването на комплекс от транспортна и информационна РНК, като същевременно възниква погрешно четене на генетичния код и образуването на нефункционални протеини. Има бактерициден ефект срещу аеробни грам-положителни (Staphylococcus spp.) и много грам-отрицателни микроорганизми(Shigella spp., Escherichia coli, Klebsiella spp.и др.). Потиска развитието на редица протозои(Leishmania spp., Toxoplasma gondii, Entamoeba histolytica)Мономицинът не повлиява анаеробните микроорганизми.
Слабо се абсорбира от стомашно-чревния тракт при перорален прием, по-голямата част от него се екскретира с изпражненията. При i / m приложение се абсорбира бързо в кръвта, Cmax се достига след 0,5-1 h, а терапевтичната концентрация се поддържа за 3-8 ч. Мономицинът прониква добре в органите и тъканите, особено високи концентрации се създават в бъбреците и белите дробове, по-ниски - в черния дроб и сърцето. Натрупва се в гной, ексудат от рани и възпалени тъкани, като концентрацията му е 1,5-2 пъти по-висока от концентрацията в кръвта. Екскретира се от бъбреците (30-60%).
Използването на веществото мономицин
Кожна лайшманиоза; бактериални и амебнидизентерия, салмонелоза, колиентерит, токсична диспепсия, остри и хронични инфекции на пикочните пътища (лека и умерена тежест без нарушена бъбречна екскреторна функция).
Противопоказания
Свръхчувствителност, неврит на слуховия нерв, тежко увреждане на бъбречната и / или чернодробната функция.
Употреба по време на бременност и кърмене
По време на бременност е възможно само по здравословни причини.
Странични ефекти на веществото мономицин
Бъбречна дисфункция, загуба на слуха, вестибуларни нарушения, диспепсия, киселини, гадене, повръщане, алергични реакции.
Взаимодействие
Ото- и нефротоксични антибиотици (стрептомицин, дихидрострептомицин и др.) - повишен ото- и нефротоксичен ефект. Последователни курсове на лечение с тези антибиотици могат да се провеждат с интервал от най-малко 14 дни.
Пътища на приложение
специални инструкции
Дейността се изразява в единици за действие; 1 единица съответства на активността на 1 µg мономицинова основа.
V / m (в момента лекарствената форма на мономицин за инжектиране няма валидна регистрация), възрастни - 0,25 g 3 пъти на ден, деца - 0,004-0,005 g / kg / ден в 3 инжекции. При перитонит, интрамускулно, 0,125 g 3 пъти на ден и допълнително интраперитонеално 0,25-0,5 g в 5-10 ml 0,5% разтвор на новокаин 1 път на ден. Продължителността на лечението е не повече от 5-7 дни.