Морено Джейкъб Леви
Психиатър, психолог и социолог. Основател на психодрамата, социометрията и груповата психотерапия.
Години на живот: 18.05.1889 - 14.05.1974
Морено е роден на 18 май 1889 г. в Букурещ (Кралство Румъния) в семейство на сефарадски евреи от Османската империя. Бащата на Морено, Морено Нисим Леви от Плевна (също Морено Нисим Леви, 1856–1925), е бил търговец, чиито родители на свой ред са се преместили в Плевна от Константинопол.
През 1925 г., малко след смъртта на баща си и при пристигането си в Съединените щати, Джейкъб Морено Леви ще вземе името на баща си като фамилно име и ще стане известен на света като Джейкъб Леви Морено („Морену“ на иврит означава „Майстор“). [3] Майката на Морено, Паулина Янку Волф (1873-1933), идва от Кълъраш.[4] Морено беше най-големият от шест братя и сестри. Говоримият език в семейството е ладино.
Подобно на раждането на Морено, детството му е обвито в легенди, от които заслужава да се отбележи една, която е пряко свързана с психодрамата. Един ден Джейкъб, заедно със съседските деца, се качиха в мазето на къщата. Яков предложи да играе Бог: "Аз ще бъда Бог, а вие ще бъдете моите ангели." Децата се съгласиха и заедно построиха „небе“ от маси и столове. Яков седеше на върха на тази пирамида, а децата тичаха около него, махаха с ръце и пееха, имитирайки ангели. Един от тях попита Джейкъб защо не лети. Момчето се опита да лети, падна и си счупи ръката. Морено смята този случай за първия опит в психодрамата и често определя метода си като „психотерапията на падналите богове“.
През 1895 г. семейството се премества във Виена (Австрия). След като родителите му се преместват в Берлин през 1905 г., 14-годишният Джейкъб Леви остава във Виена и никога повече не живее с родителите си. По това време Морено преживява мистично преживяване, което до голяма степен определя съдбата му.
Последицата от това прозрение е упоритото убеждение на Морено, че „истинската психотерапия може да бъде само психотерапията на цялото човечество“. Това твърдение на Морено често се възприема като крилата фраза. Всъщност това е основата на философията, методологията, теорията и практиката на груповата психотерапия, социометрията и психодрамата.
През 1909 г. Морено постъпва във Виенския университет, където учи философия и медицина. През първите си години Морено се подготвя за кариера като общопрактикуващ лекар, обръщането му към психиатрията датира от около 1913-14 г.
Психодрамата като метод на психотерапия се формира от много години. Създаването му до голяма степен е улеснено от нарастващия интерес на Морено към театъра. През студентските си години Морено провежда няколко „спонтанни психодрами“, организира детска театрална група, която спонтанно играе импровизации във виенски парк.
Важен епизод в развитието на груповата психотерапия е работата на Морено с виенските проститутки (1913). Заедно с доктор В. Груен и журналистката К. Калберт той създава групи от по 8-10 момичета, които се срещат 2-3 пъти седмично, за да обсъждат трудностите, които възникват в живота им.
През 1915-16 г. Морено работи в Митендорф, в австрийски бежански лагер. Той стига до извода, че ако при разпределението на хората в казармата се вземат предвид тяхната националност, религия, политически възгледи и т.н., тогава животът им може да се направи по-щастлив. Той дори пише съответно писмо до министъра на вътрешните работи, в което нарича подхода си социометрия.
Успоредно с теоретичните възгледи на Морено се оформят и неговите философски възгледи. През 1914-15 г. колекцията „Покана за среща“ е публикувана в три книги, в общи линии отразяващи философията на Морено.
Морено през 1921 гзапочва систематично да използва психодрама, като все още не нарича метода си по този начин и не се смята за психотерапевт. Първият опит е свързан, очевидно, със случая на човек, решил да сложи край на живота си. Морено и приятелката му Мариана Лорницо предотвратиха самоубийството, като разиграха фантазиите на пациент. Но окончателното формулиране на психодрамата като метод на психотерапия е свързано със "случая на Барбара" (1922). Морено се обърна към Георг, съпруг на млада актриса на име Барбара, която играеше невинни момичета и красиви жени в театъра. По думите му вкъщи, насаме с него, тя се превърнала в истинска фурия: ругаела мръсно и се нахвърляла върху него с юмруци. Морено кани Барбара на публично място, в експериментален театър, да импровизира ролята на проститутка, разговаряща със своя сводник. Барбара ругаеше като моряк, след което бягаше от ядосан сводник, докато не беше „убита“ от него. Публиката беше шокирана, но Барбара се почувства щастлива. След това тя започва да играе ролята на проститутки, предани съпруги, огорчени любовници. Постепенно поведението й се промени и в ежедневието: сега, ако имаше скандали, те бяха краткотрайни и не бяха толкова страстни, колкото преди. След известно време те започнаха да играят на сцената с Георг, като първо изиграха какво се е случило в дома им, а след това разиграха спомени от детството, фантазии и планове за бъдещето.
- театър на конфликта (аксиодрама)
- директен театър (театър на импровизации), разкриващ творчески способности с помощта на въображението
- терапевтичен театър, в който хората играят себе си
- театър на творчеството, основан на себеактуализацията на всеки човек.
Разнообразието на интересите на Морено се подчертава от факта, че в същото време той, заедно с брата на любимата си, работи по проектзвукозаписващо устройство, което нарекли „Радиофилм“. Това устройство беше прототипът на магнетофона - принципът на магнитния запис направи възможно изтриването и презаписването на гласа. В Австрия е получен патент за "Radio Film", който по-късно е продаден в Щатите.
През 1925 г., под натиска на обстоятелствата, Морено е изправен пред въпроса за емиграция от Австрия. Морено обмисля две възможности: Съединените щати, където брат му вече е живял по това време, и Съветският съюз. Морено избра първия вариант.
Първите пет години в Америка не бяха белязани от забележими постижения на Морено, той се установява в нова страна за него. След като сключва фиктивен брак с Бетрис Бичър през 1928 г., Морено получава американско гражданство.
В същото време той е назначен да провежда изследвания в затвора Синг Синг. Използвайки социометрията като свой основен метод, Морено представя резултатите от проучване и предложения за класификация на затворниците на срещата на Американската психиатрична асоциация, която може да помогне за създаването на по-здравословна общност в затвора. На тази среща за първи път в историята на психиатрията Морено използва термина "групова психотерапия".
След доклада Морено беше поканен да проведе изследване в Нюйоркското държавно училище за момичета, разположено в град Хъдсън. През 1932 г. Морено започва работа. Проектът на Хъдсън (понякога погрешно наричан „Хъдсън“) на Морено продължи две години и доведе до реализиране на основните идеи на Морено: Хъдсън използва социометрия, психодрама, социодрама и групова психотерапия.
През 1934 г. Морено публикува фундаменталната монография „Кой ще оцелее?“, превърнала се в „Библията“ на социометрията (все още непреведена на български).
Морено е не само творец, но и популяризатор на идеите си. През далечната 1931 г. той основава списанието„Impromptu“, посветен на спонтанния театър, но излизат само 2 броя на списанието. От 1937 г. Морено започва да издава списанието Sociometry: A Journal of Interpersonal Relations, в което са публикувани такива известни учени като Маргарет Мийд и Гордън Олпорт.
През 1936 г. в Бийкън Морено отваря собствена психиатрична болница Бийкън Хил, която се превръща едновременно в лаборатория и център за обучение. Тук се събраха приятели и съмишленици, оттук психодрамата започна да се разпространява по целия свят.
През 1941 г. официално е открит психодраматичен театър в обществена институция - болницата "Св. Елизабет" и се появява официалната позиция на специалист по психодрама. С течение на времето психодраматичната сцена става част от психиатричните отделения на много болници и психологическите факултети на факултета. И така, през 1949 г., благодарение на усилията на Хенри Мъри, психодраматичният театър се появява в Харвардския университет. През 1942 г. Морено създава Института по социометрия и психодраматичния театър в Ню Йорк. През същата година Морено, заедно с бъдещата си съпруга Зерка, основава Обществото за психодрама и групова психотерапия, което издава списание Sociatria, а от 1947 г. Sociatria, списание за групова и междугрупова терапия (сега Journal of Group Psychotherapy, Psychodrama and Sociometry). Освен това от 1943 г. Обществото провежда годишни конференции и разработва стандарти за преподаване на психодрама. Официалното обучение се проведе на базата на институти по психодрама.
През 1946 г. Морено публикува книгата „Психодрама“. том 1".
От 1950 г. Морено започва да пътува по света. Посещава Франция, Великобритания, Германия, Австрия, Испания, Италия; Освен това Морено изпраща своите ученици по света като учители по психодрама. В рамките на 10 годинипсиходрамата става глобална и през 1957 г. Морено става първият президент на Международния съвет за групова психотерапия, а след това и на Международната асоциация за групова психотерапия. През 1961 г. Морено създава Световната академия по психодрама и групова психотерапия. Първият международен конгрес по психодрама се провежда в Париж през 1964 г.
През 1959 г. Морено идва в СССР, където посещава Института по психология и Академията на медицинските науки в Москва, както и Института Бехтерев и Института Павлов в Ленинград. По това време е преведена на български книгата му "Социометрията: експериментален метод и наука за обществото" (преведена през 2001 г.). Посещението на Съветския съюз по това време обаче не послужи като тласък за развитието на психодрамата у нас.
Последната монументална творба на Морено е неговата автобиография, върху която той започва да работи през 1971 г.
Морено получава поредица от инсулти през 1974 г. Осъзнавайки, че няма да може да се върне към творчеството, Морено отказа да яде и пие само вода. На 14 май 1974 г. Джейкъб Леви Морено умира. Епитафията на гроба му, измислена от самия Морено, гласи: „Тук лежи човек, който донесе шеги и смях в психотерапията“.