Мусрепов, Габит Махмутович

Мусрепов
Габит Мусрепов, народен писател на Република Казахстан, е роден през 1902 г. на територията на днешния Пресногорковски район на Кустанайска област. Още като дете, научавайки се да чете и пише в родното си село, той се увлича по литературата. Песни и приказки, известните епични поеми "Киз-Жибек", "Ер-Таргън", "Кобланди-батир" поразиха въображението на момчето. През 1916 г. близки роднини отвеждат Габит в района на Убаган и го изпращат на българско училище.

Две години по-късно, с помощта на учителя Бекет Утетлеуов, Г. Мусрепов влиза в Преснегорковското училище. В това училище прекарва годините на революцията. По-късно, през 1926–1928 г., учи в работническия факултет в град Оренбург. Г. Мусрепов по това време е любител на произведенията на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, И. А. Крилов и по-късно Л. Н. Толстой, Н. В. Гогол, Ф. М. Достоевски и А. П. Чехов. Особено го пленява Максим Горки.

Започнал писателската си кариера с проза, Габит Мусрепов има голям принос в казахската литература в този жанр. Неговите романи "Войник от Казахстан" (1948 г.), "Пробудена земя" (1953 г.) и "Улпан е нейното име" (1976 г.) се запомнят преди всичко, когато става въпрос за най-добрите произведения на казахската литература. Той не стигна веднага до създаването на големи произведения, но в процеса на постепенна, дълга, плодотворна работа той натрупа опит, умения и знания за живота. Разказите и романите, написани по-рано, бяха своеобразни стъпки по пътя към романите.

Романът на Г. Мусрепов "Войник от Казахстан" е едно от първите произведения на казахската проза за Великата отечествена война. Отражение на трудните военни години лежи на страниците му. Войната "влиза" в книгата на Г. Мусрепов просто и непринудено: главният герой на историята, Кайруш, е в отряда бойци, поддържащи реда на кръстовището. Рев на двигатели, писък на автомобилизвукови сигнали, спорове и ругатни - това изобщо не е това, за което се готви романтичният млад мъж и това, което чака в първите дни на смъртоносна битка с врага.

Възпявайки героизма, писателят откровено и смело показва бедите и мъката, които носи натрапената на народа война. Той представя победата като победа на разума, човеколюбието и прогреса над реакцията, над нечовешката фашистка идеология. В такова тълкуване на проблемите за войник и война, личност и история, човек и народ се проявява новаторската същност на Г. Мусрепов.

В произведенията на Габит Махмудович Мусрепов се проявяват различни аспекти и характеристики на таланта. Той притежава основния епичен разказ "Пробудената земя", написан през 1953 г. Това е панорамен роман, разгърнат във времето, обхващащ събитията от живота на казахстанския народ в продължение на десетилетия. Романът "Пробудената земя" е изключителен епичен разказ, изследване на най-важните събития в историята на казахския народ. Мусрепов не се стреми да "подобри" историята, не се опитва да я представи едноцветно. Процесът на запознаване на хората с революционната новост не се извършва просто. Все още са здрави оковите на старите обичаи, не е лесно да се разбият древните им окови и да се събуди младежта за борба. Младите хора се страхуват да стъпят в неизвестното. Техните предци не са минали по този път. До къде води? Степните номади малко по малко, съмнявайки се и размишлявайки, се приближават до границата, откъдето започва непознатият, непознат свят.

През 1976 г. Габит Мусрепов дава на читателя нова книга - романът "Улпан - нейното име". Стана логично продължение и развитие на голям цикъл от лирико-философски разкази на писателя за една жена: обичаща, страдаща, бореща се. Габит Мусрепов, като истински артист, обича гордите, безкористните, смелите, привлекателните със своята смелост и непокорство. Това е Нагима отразказ "Храброст", Айнакоз от "Майчин гняв", такива са малките орлета от "Приказка за орлите".

Мусрепов работи много и плодотворно в жанра на разказа. Той има тъжни истории („Аклима“), забавни („Тимка“), с хитри, закачливи сюжетни ходове - с весел край („Бурна нощ“) и разстроен край („Кой застреля вълка?“), С епичен мащаб („В двадесет и четири часа“, „Първият фонтан“). Те имат значителен принос за развитието на казахстанската "малка проза".

Писателят направи много, за да запознае казахстанския читател с изключителните произведения на българската и световната класика. Той смята превода на художествени произведения за велика школа на майсторство и сигурен път за идейни и естетически връзки между различните народи. За театъра превежда трагедията на У. Шекспир „Антоний и Клеопатра“, комедии от Ж.-Б. „Скъперникът“ на Молиер и „Таланти и почитатели“ на А. Н. Островски. Много и плодотворно превежда проза: „Песента на буревестника” от А. М. Горки, откъси от романа „Те се бориха за Родината” от М. Шолохов.

Големият художник Габит Махмудович Мусрепов посвети целия си живот на народа, той му даде не само своите литературни творения, но и топлината на сърцето си, страстта на гражданин-борец. Той винаги извършваше голяма обществена работа, беше тясно свързан с живота на родния си народ.

Големи са заслугите на писателя за укрепване на приятелските и творчески връзки между културните дейци на азиатските и африканските страни като член на Комитета за връзки с тези континенти, като инициатор на много международни срещи. Той направи огромен принос за каузата за укрепване на мира, правейки пътувания в различни страни, говорейки като страстен публицист.

Със своята обществена, публицистична, публицистична и литературна дейност Габит Мусрепов има неоценим принос за развитието на културата на своя роден народ.

В казахстанската съветска литература Габит Мусрепов завинаги ще остане като един от нейните инициатори и най-талантливи фигури, а в сърцето и паметта на казахстанския народ - като верен син, летописец на народния живот, който никога не изневерява на истината.