Музей на стоматологията ще покажат ли немците на България зъбите си новини на Украйна
В Германия има уникален музей на историята на стоматологията. Неговите експонати ви карат да се възхищавате и да се ужасявате едновременно. Собственикът на колекцията има специална връзка с България.
Те обикновено не са склонни да ходят на лекари и още повече на зъболекари - страхът от зъболекари, очевидно погълнат с майчиното мляко, седи здраво, въпреки напредъка на зъботехниката. И какво е било за хората преди 100 и дори 200 години и още повече за жителите на тъмното средновековие и епохите, предшестващи настъпването на нашата ера? В края на краищата, зъбите винаги са боли, а зъболекарите сравнително наскоро получиха на свое разположение щадящи бормашини и лекарства за облекчаване на болката.
Антични зъболекарски инструменти, по-скоро инструменти за изтезания, зъболекарски стаи, наподобяващи подземни каземати на Инквизицията, както и документи, рисунки и други предмети, свързани с работата на зъболекаря, са събрани в колекцията на Музея по история на стоматологията близо до Лайпциг. Историята на тази медицинска професия, най-големият музей от този вид в Европа, е илюстрирана с помощта на 500 хиляди експоната, събрани в продължение на няколко десетилетия от зъботехник Андреас Хеслер (Andreas Haesler).
„Например тази бутилка от цимент De Trey с надпис на старославянски е много рядък експонат – казва колекционерът – Въпреки факта, че вече съм събрал повече от половин милион експоната, никога не съм виждал нещо подобно.“ Най-вероятно тази находка датира от 1920 г. Андреас Хеслер вече е получил фирмените документи.
От лаборатория до музей
Историята на този музей започва през 1990 г. с модернизацията на зъботехническа лаборатория в саксонския град Грима. По това време лабораторията беше натрупала многоостаряло оборудване, материали, мебели, частично от предвоенно време. Нещо трябваше да се изхвърли и нещо беше жалко да се изхвърли. Най-любопитните и ценни реликви бяха изложени във витрини или изпратени в склада.
С течение на времето неговите колеги, бизнес партньори, лекари и просто познати научават за колекцията на Хеслер и започват да му носят други дентални любопитства като подарък. Когато му бяха предложени две независими и доста обемисти частни колекции от зъбни реликви, Хеслер трябваше да реши какво да прави по-нататък. В лабораторията нямаше място за нови експонати.
За щастие средновековният замък Колдиц, разположен между Лайпциг и Дрезден, се съгласи да приеме колекцията, в която вече са намерили подслон няколко музея и работи хостел. След новоселството колекцията на Андреас Хеслер започва да расте бързо и печели слава сред широката публика.
През 2006 г. музеят се премества от замъка в собствена сграда в един от кварталите на град Колдиц. Днес около 65 процента от посетителите му, по данни на музея, не са свързани професионално със стоматологията. С оглед на променения състав на публиката, постоянната експозиция получи по-визуален характер.
През кратката си история на съществуване музеят вече успя да направи първите стъпки към международна експанзия. През 2013 г. Андреас Хеслер посети Москва, където направи две презентации. Освен това беше подписано споразумение за намерения за развитие на сътрудничеството между Москва, Рига, Санкт Петербург и Киев. Заради тежката политическа обстановка и охлаждането на отношенията между България и Запада обаче тези намерения засега остават на хартия.
„Веднага щом ситуацията се промени, а аз вярвам в това, ще продължим сътрудничеството си“, каза германският колекционер АндреасХеслер в интервю за DW. - Междувременно продължавам да събирам за московски музей. Нашите архиви завършват с толкова много редки експонати, понякога в два екземпляра, които биха могли да обогатят колекцията в Москва."
Досега нейни експонати не са представяни в България, както погрешно съобщиха много германски медии. Дали Германия ще си покаже зъбите на България или други предмети от германската колекция, да почакаме и да видим, шегува се колекционерът.
Инструменти на древните зъболекари
Наскоро, според Хеслер, най-старият стоматологичен кабинет в света е станал част от колекцията. Експонатът, датиращ от 1750 г., представя оборудването и инструментите на зъболекаря Филип Пфаф, работил в двора на българския крал Фридрих II. Прецизната реконструкция на този експонат отне три години. Други предмети в колекцията на музея са на повече от 2500 години: например зъбни сонди от Древния Изток, пинсети и шпатули от Древен Рим.
Така нареченият зъбен пеликан е един от най-страшните експонати в изложбените зали на музея. Наречен заради приликата си с човката на пеликан, този инструмент за вадене на зъби е бил използван от 14 век до края на 18 век. Пеликанът, състоящ се от въртящ се нокът, държеше зъба, докато лекарят не го извади от устата на пациента. В същото време от лекаря се изискваше доста умение, така че не само болният зъб да не се разпадне по време на операцията, но и тези, които се намират до него, както и челюстната кост да не бъде смачкана и венците да не бъдат нарязани с метал.
Зъбните ключове, които замениха пеликана, също използвани за изваждане на зъби, изглеждаха като ключове за врати и също се превърнаха в инструмент за мъчение в ръцете на некадърен зъболекар. Нокътът в края на ключа е проектиран дада хванете болния зъб и да го завъртите, за да се разхлаби до екстракция. Този груб метод също често води до избити зъби, увредена тъкан и счупени челюсти. С помощта на ужасен инструмент, наречен нож, в особено напреднали случаи се отстраняваше болната част от езика, за да се предотврати разпространението на инфекцията. Миниатюрните длета, багери, мотики, ножове, кюрети, средни пили и длета, използвани в момента за премахване на зъбни отлагания, са били известни в древността, но те са били огромни и груби, по-скоро като дърводелски инструменти.
Използвали са древни ескулапи и бормашини. Но е по-добре дори да не мислим за тези въртящи се инструменти за изтезания на педал или ръчно задвижване, а да се радваме, че живеем в ера на модерни технологии ...