Музикална любовна магия
Ако книгата ви е харесала, можете да закупите нейната електронна версия на litres.ru
Срещна зората сам, Забрави името си, Не искаше да помни миналото. Защото тогава всичко наоколо беше фалшиво. ………………………………………………… …………………………………………………
Росата играеше с раздрана кожа. Той не знаеше какво може да направи сега. А какво е забранено и каква е забраната сега? Какво е табу тук? И само неговият обет Писък в нощта едва сдържан………………… ……………………………………………………
Бих ти изпял песен за любовта, добротата и обичта. Бих пял, но те гледам със страх. Пея? Или ще ми затвориш устата с пламтящ поглед? Кажи: „Слушай, момче, млъкни, недей“?
Бих ви нарисувал картина в ярки цветове, Къде ще бъде балът, господа и дами с маски. Където ще има голям брой двойки любовници. Но бавно ще кажете: „Картината е мизерна“.
Бих ти построил дворец от кристално стъкло. За теб идеална, от мен - несъвършена, За да живееш като принцеса от красива романтична приказка. Ударете кристала. Просто ми дай шибаната си ласка. ……………………………………………………… ………………………………………………………………
………….Прости ми?Ще ми простиш ли някога? Не от злоба направих всичко това, Или може би ще кажете ядосано: „Ти си същество. Не искам да дишаш."
Какво трябва да направя тогава? умрете? Или, разпервайки крилата си, се издигайте в небето? Да изтриеш образа си в облаците, И там, в облаците, да изкопаеш гроб... …………………………………………………….. …………………………………………………………..
Обичах те, глупако Исках. До сега сърцето ми скучае. За вас, , и вашите ръце. Искаш ли да играеш с мен отново? Не, няма да дам.
Но защо всички композиции на Антон са толкова депресиращи? Горкото, защотой страда ли Или това е неговият нещастен лиричен герой?
Аз, като се обърнах към вратата, като истински крадец, прелистих страниците и на последната, за мое голямо смущение, но и за радост, намерих замислено нарисувано:"Екатерина", а до нея куп геометрични рисунки и схематично нарисуван ангел, който държи слънцето в ръцете си.
Екатерина - това аз ли съм?
Щом си помислих за това, въздухът в дробовете ми стана по-горещ, главата ми леко се зави, а бузите ми или пламнаха, или побледняха - сякаш върху лицето ми беше метната тънка дантела, изтъкана от самите облаци. Лека, ефирна усмивка се появи на лицето му.
Мммм, чудя се дали Пат-Малинка ми е посветила стихове? Поне един? В края на краищата той е написал нещо на някакво момиче там ... Би било чудесно да е вярно за мен! Никой никога не е писал поезия за мен! Всъщност аз лъжа. Веднъж, в дълбокото си детство, Нелка пише в училищно съчинение: „Имаме приятелско семейство: татко, чичо, брат и аз. Друга сестра се скита из къщата, само че не се вписва в рима! Спомням си, че бях много ядосан на такъв шедьовър и изядох тортата на Нелкино ...
И Нина написа, да. В пети клас на поздравителна картичка нещо като:„Честит рожден ден, желая ти много пари“. Винаги е била меркантилна. Но все пак добре. Защото дори най-глупавите, но искрени стихотворения са по-добри от излезли от употреба шаблонни фрази, измислени от никой не знае кой ...
Върнах внимателно бележника на мястото му. Нека Антон не знае, че така нагло взех личните му бележки и ги прочетох, загърбвайки всички етични принципи. И вече се отдалечавах, като нещо ме накара да се обърна.
Това беше синият камък, който познавах толкова добре! Същият камък, който видях около врата на Кей толкова много пъти.
Аз съм с тъпо туптящо сърцесе наведе до кръглата нощна масичка толкова ниско, сякаш не виждаше предмета, който лежеше върху нея. Смътно познато бижу на сребърна верижка привлече вниманието ми. С леко треперещи пръсти взех студен синьо-син топаз. Точно същата, каквато носеше Кей.
От внезапно предположение бижуто падна от пръстите ми, изглеждаше невероятно тежко, и остана да лежи до краката ми, блещукайки ярко и дразнещо на черния под.
Изглежда все пак са ме натикали в дупка.
Кей... Антон... Кей... Антон... Форми... Гласове... Лицата... Образи... на тези двама млади хора минаха в главата ми със страшна сила и трябваше да я хвана с ръце.