Музикално-естетическа концепция
Теза, - 480 рубли, доставка 1-3 часа, от 10-19 (московско време), с изключение на неделя
Резюме -безплатно, доставка10 минути, денонощно, седем дни в седмицата и празници
Маслякова, Анна И. Музикално-естетическа концепция на А. Н. Скрябин: дисертация. Кандидат по история на изкуството: 17.00.02 / Маслякова Анна Ивановна; [Място на защита: Български държавен педагогически университет] - Санкт Петербург, 2012. - 187 с.: ил. РГБ ОД, 61 13-17/96
Въведение в работата
Уместност на изследването. Музиката е неразделна част от съществуването на човечеството. В различни видове музикална дейност човек намира не само източник на радост, утеха, но и начин на себеизразяване, възможност да отразява своите чувства, идеи, идеали в звука. Характерът на взаимодействието на естетическите идеи и музикалното изкуство вълнува човечеството от векове. С развитието на музикално-естетическите възгледи се променя не само интерпретацията на музиката (учението за етоса, теорията за афектите и др.), Но и формите на звуково изразяване.
Доста висока степен на съответствие между музикалното и литературното наследство е характерна за A.N. Скрябин, един от най-ярките композитори и мислители от края на 19 - началото на 20 век. В желанието си да преобрази света със силата на изкуството, да го направи съвършен, хармоничен, красив, А.Н. Скрябин предава в музика основните етапи на този „мистериален“ процес („материализиране“ – „дематериализиране“), т.е. действителната технология на възникване на музикално-естетическо, звучащо значение. Изследователите често отбелязват горната специфика на феномена на творчеството на Скрябин (А.А. Алшванг, И.М. Аристова, Б.В.Асафиев, В.В. Драгулян, И.И. Лапшин, Т.Н. Вляво, L.E. Михайлова, Е.Е. Рощина, В.В. Рубцова, Е. Рибакина, Л.Л. Сабанеев, И.А. Скворцова, Е.В. Славина, В.В. Фирсов, Д.А. Шумилин и др.). Въпреки това, цялостно разглеждане на същността на музикално-естетическата концепция на A.N. Скрябин (т.е. единството на теоретичните идеи, възгледи, иманентно представени в творчеството му), което допринася за по-нататъшно, по-задълбочено разбиране на механизмите на композиторската дейност, все още не е създадено.
Освен това, според данните на невроестетиката, човек има усещане за красота всеки път, когато полученото впечатление надвишава несъзнателно предвидената норма. Понякога обаче, поради високата степен на новост на музикалните произведения, има съмнения относно тяхната естетика. Изследването на музикално-естетическата концепция на A.N. Скрябин, който е забележителен със своята поразителна оригиналност, в динамиката на трите основни етапа от творческия път на композитора, е важен и за разбирането на съвременното изкуство, неговата логика, особена хармония и неповторима красота.
Степента на познаване на проблема Много изследователи подчертават ентусиазма на A.N. Скрябин с музикални и естетически проблеми. Особено отбелязваме приноса на I.I. Лапшин („Скъпи мисли на Скрябин“), има и произведение на Л.Е. Михайлова, посветена на философията на композитора. Ролята на мистицизма в работата на A.N. Скрябин получи обобщаващ израз в произведенията на E.E. Рощина, Д.А. Шумилин.
Те пишат за "Мистерията" като естетически идеал на A.N. Скрябин и "изчезването" на трагичните образи от произведенията на композитора, свързани с неговото позициониране. Култът към красотата, неотделим от А.Н. Скрябин от доброто, през призмата на естетиката на стила Арт Нуво, се характеризира в изследването на И.А. Скворцова. ТЯХ. Аристова говори за проблема за въплъщениетоекстатично състояние в музиката на A.N. Скрябин. Някои аспекти на комичното начало са посочени в книгите на B.V. Асафьева, Т.Н. Наляво.
Сферата на злото (включително "еротизъм", "оргиазъм") в творчеството на A.N. Скрябин от своя страна е разгледан доста подробно в монографията на Л.Л. Сабанеев през 1916 г., което по едно време предизвика силна вълна от протест от Петроградското общество на Скрябин. Ако своеобразен рефрен в разсъжденията на Л.Л. Сабанеев е твърдение за "лудостта" на А.Н. Скрябин и „изолирането“ на неговите мистериозни идеи от реалния живот, след това В.В. Рубцова, говорейки срещу този вид измами, интерпретира идеите на Скрябин в рамките на марксистко-ленинската естетика. Въз основа на съвременното динамично разбиране на нормата от гледна точка на висшите възможности на човешката природа може да се приеме, че стремежът на Скрябин към „неосъществимото” не трябва да се счита за патология, а по-скоро за стандарт за всеки човек.
Е. Рибакина се спира на естетическата природа на жанра на А.Н. Скрябин. А.А. Алшванг разкрива връзката между възгледите на композитора и неговата музика на примера на Седмата соната (оп. 64). Е.В. Славина проследява еволюцията на А.Н. Скрябин (с акцент върху естетико-философския блок) на примера на средния и късния период от неговото творчество в контекста на основните идеи на „българския културен ренесанс” от началото на 20 век. Има произведение на В.В. Фирсов за музикалното мислене на "късния" A.N. Скрябин, както и работата на В.В. Драгулян, посветена на развитието на художествено-философските идеи на композитора в музиката на 20 век. По този начин прегледът на научната литература разкри проблема на изследването: досега не е имало цялостно изследване на същността на музикално-естетическата концепция на A.N. Скрябин вдинамиката на трите основни етапа от неговия творчески път (ранен, продължаващ приблизително до 1900 г., среден и късен, започващ с Прометей, оп. 60).
Целтана работата е реконструкцията на музикално-естетическата концепция на А.Н. Скрябин в контекста на традициите на българската култура от края на XIX - началото на XX век.
Обектът на изследване е работата на A.N. Скрябин.
Предмет на изследване са музикално-естетическите идеи на композитора, изразени в творчеството му.
Задачи :
Идентифициране на спецификата на възгледите на композитора в контекста на музикално-естетическите търсения на епохата.
Изолиране на основните елементи в концептуалните представи на А.Н. Скрябин.
Анализ на природата на музикалното и естетическото в творчеството на A.N. Скрябин.
Изследване на степента на съответствие между музикалното и литературното наследство на композитора.
Определяне на значението на музикално-естетическата концепция на A.N. Скрябин в контекста на модерността.
Теоретична и методологична основа на работата беше концепцията за комплексно изследване, развита в съвременната история на изкуството, синергичен подход (М. С. Каган, Е. Н. Князева, С. П. Курдюмов), източни учения за хармония, единство (Е. В. Завадская). Такива понятия като музикално-естетическо, красиво, трагично, комично и т.н. станаха основни. При изучаване на характеристиките на пречупването на A.N. Скрябин в своите музикални произведения, методологическите принципи, формулирани във фундаменталните научни трудове на руските музиколози Л.О. Акопян, М.Г. Арановски, Б.В. Асафиев, В.П. Бобровски, М.Ш. Бонфелд, Г.Г. Коломиец, Л.А. Мазел, М.К. Михайлова, Г. Орлова, Е.А. Ручевская, Ю.Н. Холопова, В.Н. Холопова, В.А. Зукерман.
Особено внимание беше отделено на работата на М.К. Мамардашвили "Естетика на мисленето", който се фокусира върху факта, че само в процеса на умствена дейност човек придобива своето "Аз". Идеята, първоначално родена в човек (композитор), впоследствие намира израз в неговото творчество, в музиката. Главата „Музикалното изкуство в човешкото измерение” от книгата на А.С. Клюев Философия на музиката.
Водещите изследователски методи са: историко-стилистичен, комплексен, системно-структурен, концептуално-интерпретативен, сравнително-сравнителен, функционален.
Разпоредби за защита:
2. Основни елементи на A.N. Скрябин, при цялата многостранност на сферата на своите интереси, органично се вписва в традицията на българската музикално-естетическа мисъл. През цялата си кариера композиторът общува с интересни личности от Изтока и Запада, изучава множество източници. Но именно изконната българска любов към доброто, красотата, вниманието към техния звуков израз, теургичните идеи, чувствително възприети от А.Н. Скрябин, става мощна основа за неговата музикална и естетическа концепция.
3. Основата на A.N. Скрябин е иманентно представен в своето наследство от музикално-естетическата концепция, чиято същност е прякото, практическо осъзнаване на красотата на Вселената. Концепцията на А.Н. Скрябин се развива динамично през всички периоди на своето творчество (ранен, среден и късен). От гледна точка на синергичния подход той все още остава отворен, което ни позволява да изясним и уточним неговата същност и пътища на развитие.
4. Новостта на музикалния език на A.N. Скрябин се дължи на еволюцията на неговите естетически идеи.Ранният период на творчество се характеризира с музикалното и естетическо самоопределение на композитора, използването на техниката на ранна промяна. В средния период преместването на центъра на музикално-естетическите търсения от външния свят към вътрешния е придружено от динамизиране и концентрация на изразителни форми, функционална инверсия. В късния период композиторът разбира красотата като единство, което намира израз в синтезирането на структури, постепенното „опростяване” на музикалния език.
Научната новост на работата се състои във факта, че в това изследване за първи път:
цялостно изследване на музикалните и естетически възгледи на A.N. Скрябин в динамиката на трите основни етапа от неговото творчество;
същността на музикално-естетическата концепция на A.N. Скрябин и неговото значение в контекста на модерността;
влиянието на възгледите на A.N. Скрябин за неговото музикално творчество;
анализират се формите на звукова изразителност, новият музикален език, използван от композитора;
Теоретичното значение на работата е, че:
реконструираната музикално-естетическа концепция може да стане модел за анализ на подобни проблеми в контекста на творческата дейност на други композитори;
разкрито на примера на A.N. Механизмите на Скрябин за изразяване на идеи в музиката допринасят за по-нататъшното разбиране на същността на композиторската дейност;
Използваната методология за анализиране на музикални произведения в човешкото измерение създава предпоставки за последващо развитие на аналитичното направление в музикологията.
Практическото значение се състои във възможността за използване на разпоредбите и резултатите от изследването за по-задълбочено изследване на A.N. Скрябин. Разкритимузикално-естетическата концепция, както и формите на нейното изразяване, ще бъдат търсени не само от учените на Скрябин, но и от изпълнители на творби на композитора и учители по музика. Идеите на дисертационния труд допринасят за развитието и разширяването на проблемното поле на комплексното направление в музикологията.
Препоръки за използване на резултатите от изследването.
Структура на работата. Дисертацията се състои от въведение, две глави, заключение, списък с използвана литература, включващ 380 източника, включително 15 интернет ресурси. Примерите за бележки включват 61 проби. Съдържанието на дисертационния труд е отразено на 187 машинописни страници.