Телескопът Kepler откри много нестабилна планета - 7 февруари 2014 г., Земята - Хрониките на живота
Опитайте се да си представите живота на планета с хаотична смяна на сезоните, малко вероятно е да разберете дали носите шорти или топло палто. Такава е ситуацията в странния, непостоянен свят, открит от астрономическия спътник Кеплер на НАСА, ловец на екзопланети.
Планета, наречена Kepler-413B, прецетира силно или се люлее по оста си на въртене като бебешко горнище. За 11 години орбиталната ос на планетата може да осцилира до 30 градуса, което води до бърза и хаотична смяна на сезоните. За разлика от това, прецесията на въртенето на Земята е 23,5 градуса за 26 000 години. Учените са изумени, че прецесията на тази далечна планета варира в рамките на времевата скала на човешкия живот.
Kepler-413B е на 2300 светлинни години от Земята и се намира в съзвездието Лебед. Екзопланетата се върти около близка двойка звезди (червени и оранжеви джуджета) с период от 66 дни. Изглежда, че въртенето на планетата около двойната звезда също е нестабилно, тъй като нейната орбитална равнина има наклон от 2,5 градуса спрямо равнината на въртене на звездната двойка. Когато се наблюдава от Земята, се забелязва, че орбитата на планетата непрекъснато се колебае нагоре и надолу.
Кеплер открива екзопланети чрез затъмняване на звезда или двойни звезди, когато планетите минават пред тях. По правило транзитът на планетите е много плавен. Използвайки орбиталния апарат Kepler, астрономите забелязаха флуктуациите и необичайните транзитни модели на Kepler-413B.
„Преглеждайки данните от Kepler за 1500 дни, открихме три транзита на планетата през първите 180 дни (едно преминаване на всеки 66 дни), последвани от 800 дни без никакви транзити. След това видяхме още пет последователни транзита“, каза Веселин Костов, ръководител на наблюденията. Костове сътрудник на Научния институт за космически телескопи и университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд. Следващото видимо за Земята преминаване не се предвижда до 2020 г., тъй като орбитата на планетата се движи нагоре и надолу в толкова силно колебание, че планетата понякога не преминава звездата, когато се гледа от Земята.
Астрономите все още не са намерили обяснение защо тази планета не е в съответствие със своите звезди. Системата може да съдържа други космически обекти с наклонени орбити. Или наблизо има трета звезда, която е сателит на двойна звезда и всъщност може да бъде гравитационно свързана със системата, оказвайки й влияние.
„Вероятно има повече планети като тази в системата, които не можем да видим, защото не наблюдаваме в подходящия момент“, обясни Питър Маккълоу, член на екипа от Научния институт за космически телескопи и университета Джон Хопкинс. Това е един от аспектите, които Веселин Костов изследва: много космически обекти все още са невидими за нас.
Дори със сменящите се сезони Kepler-413b е изключително горещ за цял живот. Тъй като е толкова близо до звездите, температурата му е твърде висока, за да се образува течна вода, което го прави необитаем. Освен това е супер Нептун, гигантска газова планета с около 65 пъти масата на Земята, така че няма стабилна повърхност.
Изследователският център Еймс на НАСА в Мофет Фийлд, Калифорния, отговаря за концепцията на мисията Кеплер, разработването на наземни системи, полетите на орбитален телескоп и анализа на научни данни. Лаборатория за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорнияуправлява развитието на мисията Кеплер. Ball Aerospace Corporation & Technologies в Боулдър, Колорадо, разработи полетната система на телескопа Kepler и управлява операциите на мисията съвместно с Лабораторията за атмосферна и космическа физика в Университета на Колорадо. Научните данни от телескопа се съхраняват и разпространяват в архивите на Научния институт за космически телескопи в Балтимор. Кеплер е 10-ата изследователска мисия на НАСА, финансирана от Службата за научни мисии на космическата агенция.