На 16 април 1891 г. трилинейката (ПИПЛ) е приета на въоръжение в българската армия
Този ден в историята:
Войните от втората половина на 19 век ясно показват нарастващото значение на скоростните оръжия. Предимството му беше толкова очевидно, че навсякъде започна прибързано търсене на средства и методи за увеличаване на скоростта на огън на стари оръжия и проектиране на нови.
По това време светът вече е наясно с първите многозарядни системи Spencer (използвани в Гражданската война в САЩ), Vetterli (приети от швейцарската армия през 1869 г.). Уинчестър (използван от турците във войната с България 1877-1878 г.) Всички те са имали пълнители под формата на дълги тесни тръби, разположени или в приклада (Спенсър), или под цевта (Уетърли, Уинчестър). Карабините Спенсър и Уинчестър използваха патрон с малък заряд и имаха много посредствени балистични качества, които не задоволиха пехотните войски. Пушката Vetterli беше тежка, имаше ненадежден механизъм и остарял патрон. Поради тези причини споменатите "магазини" не са били масово използвани.
По това време българската армия е въоръжена с шестлинейни (15,24 мм) Тери-Норман, Карле, Крнка и 4,2-линейни (10,67 мм) Берданкс. Всички еднократни, преобразуване.
Тестовете обаче показват, че подобни устройства са неефективни. Те не дадоха голямо увеличение на скоростта на огън, а разходите за тяхното въвеждане изискваха "много значителни". Поради това те не бяха приети на въоръжение.
През 1882 г. капитан Сергей Иванович Мосин започва работа по новата система. Първата задача, която оръжейникът си постави, беше да увеличи скоростта на стрелба на пушка с един изстрел с помощта на удобен постоянен бустер. За експерименти Мосин избира 4,2-линейна пушка Бердан с плъзгащ се затвор, която по това време е на бълг.армията беше най-съвършената. Мосин го преработи, като интегрира пълнител с рейка и зъбно колело за 7, 8 патрона в приклада. Пистолетът имаше контактор, който фиксира механизма за подаване на списанието в задно положение, което направи възможно стрелбата по същия начин, както от система с един изстрел.
През 1885 г., след отстраняване на недостатъците, моделът на Мосин получава положителна оценка и му се дава предпочитание. Комисията реши да подложи „пистолета на системата на капитан Мосин“ на военен тест, за да определи окончателно неговата годност. 17 параграфа от нейното заключение съдържаха различни препоръки за промяна на отделни части на оръжието, включително предложение за увеличаване на капацитета на списанието до 11 патрона.
Тулският оръжеен завод получи поръчка за спешно производство на 1000 нови пушки. През 1887 г. Сергей Иванович представя на комисията три подобрени проби от своята стелажна система. Всички препоръки бяха взети под внимание. Освен това дизайнерът е направил редица значителни подобрения по собствена инициатива. Въпреки това членовете на комисията смятат, че пистолетът се нуждае от допълнително подобрение. Мосин вече толкова старателно промени схемата на Берданка, че вече не можеше да се класифицира като римейк. Следователно беше по-целесъобразно да се разработи напълно нова система за нов патрон с малък калибър с нов бездимен прах. Бездимният (пироксилинов) барут, който се появи по това време в чужбина и у нас, имаше огромно предимство пред димния (селитрово-въглищно-сярен) барут: беше много по-силен, не оставяше твърди продукти от горенето. Това позволи да се намали теглото на заряда, да се премине към още по-малък калибър на оръжието и да се подобрят балистичните му качества. Във Франция такава пушка вече е била на въоръжение, за което България е информирана от военните сиагент.
Интензивни експерименти в тази насока бяха проведени и в други страни. Това принуди комисията да спре по-нататъшната работа по 4.2-линейното оръжие. С.И. На Мосин беше позволено да проектира реверсивна пушка с намален калибър. Полковник Роговцев, постоянен член на отдела за оръжие на Артилерийския комитет, вече е работил по еднозарядна 3,15-линейна (8-mm) система в България. По негови чертежи заводът за патрони в Санкт Петербург произвежда малка партида гилзи и куршуми. Гилзи - месинг, сачми - от твърда сплав на олово и калай с медна обвивка. Под този патрон Мосин започва да развива своята малокалибрена пушка. Той бързаше. В допълнение към френската армия, пълнителните оръжия през годините 1884-1887 влизат на въоръжение в германската и италианската армия. Само България не бързаше особено, избираше проби, тестваше.
Междувременно европейските армии се превъоръжават с трескава скорост. През 1888 г. Германия приема нова магазинна система, през 1889 г. - Англия, Австро-Унгария, Швейцария, Дания. България все още нямаше подходящ модел. Военният министър генерал Вановски сериозно смята въвеждането на „магазини“ за ненужно. Той разсъждава така: „Западът не е указ за нас; по-силни сме с еднострелковите. Ние учим войниците: стреляйте рядко, но точно. Освен това министърът се опасяваше от голям разход на боеприпаси. По време на разговор с председателя на комисията, генерал Чагин, той веднъж призна: „Ще ви кажа напълно честно, Александър Михайлович, малко вярвам в пистолетите за списания. Прахосване на амуниции!"
През 1889 г. в България се разбра за появата в Германия на "пълнител", зареден в пачки по 5 патрона. Поставянето на пакет в приемника отне същото време, както и зареждането на еднострелно оръжие. Тази система беше основното постижение в дизайнамагазин за оръжие. Сега основният недостатък на магазинните пушки е елиминиран - бавното зареждане и в резултат на това изискването да се използва запасът от патрони само в най-необходимия момент.
В края на 1889 г. белгийският фабрикант Леон Наган предлага на България най-новия си модел 3,15-линейна многократна пушка, заредена от скоба. Отличава се с лекота, лекота на използване и простота на устройството за ускоряване. Проведените тестове обаче установиха, че механизмът на пълнителя на белгийската пушка не функционира правилно. Комисията посочи на Nagant сериозен дефект и в допълнение препоръча системата да бъде преобразувана в трилинейна касета, осигуряваща зацепването на затвора с приемника с помощта на отделна бойна ларва.
Създаден от S.I. Мосин, системата беше прототипът на известната трилиния, която впоследствие беше приета от нашата армия. Имаше три нови елемента: механизма на самата пушка, метода на зареждане с нова скоба, нов патрон с нова балистика. Според експертите по своите конструктивни качества той стои над съвременните чужди образци.
Тестовете на пушката Мосин дадоха положителни резултати. Като цяло неговата триредовка отговаряше на високите изисквания на комисията. Вярно, бяха открити още някои недостатъци в дизайна, чиято техническа грубост беше посочена от комисията. Мосин ги елиминира, като упорито продължава да подобрява творението си. Наган също не губи време напразно. Научавайки за рефлектора на българския оръжейник, белгиецът след пет месеца и половина въвежда подобен детайл в пистолета си. През 1890 г. две системи са тествани паралелно: S.I. Мосин и Нагант. И двете бяха оценени приблизително еднакво и и двете твърдяха, че са осиновени.
С това се признава, че българският конструктор С. И. Мосин в творческо състезание с видни чуждестранни оръжейници постигна изключителна победа, създавайки най-съвършения за онова време модел на стрелково оръжие. Свидетели на това са и американците. Техният военен аташе в България кавалерийски лейтенант Хенри Алън пише на Мосин, в което предлага на българския конструктор да прехвърли изобретението си в САЩ. Разбира се, срещу съответното възнаграждение. Но Мосин дори не му отговори.
Така се роди домашната трилиния. Тя се отличаваше с толкова перфектен дизайн, че бързо спечели признание не само у нас, но и в чужбина. През 1900 г. на Световното изложение в Париж, заедно с други продукти на тулските оръжейници, системата на С. И. Мосин получава най-високата награда. През 1930 г. в него са въведени резе към щика, нова рамка за прицелване, стрелецът е прехвърлен от щика към тялото на мушката, формата на самата мушка е променена, приети са пръстените на Федорцев и някои други детайли. Лекотата на използване, безотказната работа, високите балистични качества на пушката Mosin гарантират нейната завидна издръжливост. След кремъкличката тя е с най-дълъг трудов стаж. С тройката на Мосин българските войници отиват при враговете на отечеството в българо-японската и Първата световна война, побеждават интервенционистите в труден за страната момент и дори половин век след създаването си, по време на Великата отечествена война, тази пушка има безспорен принос за победата, достигайки до самите стени на Райхстага със съветски войници.
Източници: Chudinov G. Designer S.I. Мосин. Тула: Приокское книгоиздателство, 1990, стр. 91-127. Мавродин В., Мавродин Вал. българска пушка. Л.: LSU, 1984. С. 113-121. Челноков С. Мосинсрещу Nagant // Mastergun. 2007. № 24. стр.29-36. Parkin P. Rifle S.I. Мосин // Военноисторически вестник. 1971. № 5. стр. 122-126. Андреев И. 7,62-мм пушка модел 1891/30 // Техника за младежи. 1973. № 1. стр. 50-52.