На какво ме научи Индия, Блог за Индия и Пътят към себе си
За мен Индия отдавна не е екзотика и пътуванията ми не са преследване на гледки. Индия е моето училище на живота, страната, в която уча. Уча се да гледам и виждам правилно хора, отношения, обстоятелства и събития. Приложете на практика това, което знам на теория, защото тук не може да се приписват грешки на действието на външна агресия или психически натиск. И тук всеки, когото срещнеш, всъщност е мой учител. И всеки нов ден е повод да откриеш възможностите си.
Крайният ред на моите 17 индийски пътувания е:
Индия ме научи, че човек се нуждае от много малко за живота и че човек може да се справи без много от благата на цивилизацията и въобще минимум неща без никаква вреда за себе си - в ежедневието и т.н.
В Индия се научих да обичам ярките цветове и да се чувствам свободен да нося ярки дрехи дори у дома.
Промених диетата и отношението си към храната като цяло. Отначало, като погледнах в очите на кравите, разбрах, че вече не мога да ги ям. Тогава това, което обикновено е възможно, е много малко, много по-малко, отколкото сме свикнали. Най-накрая изградих навика да правя овесена каша за закуска и да я ям без захар и сол, никак не е вкусна, но кой е казал, че храната трябва да е вкусна?! Всъщност храната е нужна за друго. За съжаление новият навик не пуска корени у дома :)
Разбрах, че за приятелството и любовта не е необходимо да се говори на един език, връзките между хората се формират някак съвсем различно. И можеш да се научиш да обичаш дори тези, които небето не харесва. И какво, ако, бидейки съзнателен, можете да приемете (без да се опитвате да разберете) дори най-отвратителните неща и да останете незасегнати от това и да запазите светлината си, защото всеки има право на грешка и е принуден да разплита кармичните си проблеми сам (зас изключение на тези с гурута, разбира се).
Че най-добрият начин да помогнеш е да обичаш, а това променя не само теб и твоето възприятие, но и света наоколо. И че състоянието на анахатична любов е единственото състояние, когато си в безопасност и Боговете протягат дланите си над теб. И това е една от истинските ценности, които не зависят от времето, пространството и отношенията и ако някой или нещо се опита да го убие, е необходимо да разберете, че с угасването на любовта губите и божествеността си, и себе си, и пътя си.
Фактът, че винаги трябва да се вярва на знаци, интуиция, собствени усещания и неясни догадки, само на това може да се вярва. Ако нещо е тревожно или плашещо, трябва радикално да преразгледате мястото си в ситуацията или като цяло да си направите краката, преди да е станало твърде късно. Ако всичко се окаже по начин, за който дори не сте мечтали, това е най-доброто време да се поклоните пред Боговете и да превърнете всяко издишване в израз на благодарност.
Фактът, че причинно-следствените връзки, които не винаги са видими, могат да се научат да разпознават и наблюдават как връзките-събития се добавят към напълно очевидни вериги. Забавно е, а и полезно.
Разбрах, че изобщо не съм такъв, какъвто се смятах от много години, защото по време на пътуване не са необходими стари роли, понякога можеш да бъдеш себе си, да се видиш без маска и това може да бъде откритие. От друга страна се оказа, че има безумно много роли, всяка от които може да бъде изиграна от всеки, стига публиката да я чака. Основното нещо е да не забравяте къде се намирате в същото време.
UPD 1. И разбира се, Индия ме научи да не планирам нищо строго, човек планира - Боговете се усмихват :)състоянието не отговаря на същността на събитието - няма да ви се случи.