На кубанския бряг на Черно и Азовско море все още можете да плувате,ако внимателно
Резултатите от анализа на проби от морска вода от Черно и Азовско море в Краснодарския край потвърждават, че те отговарят на санитарните норми, за разлика от водата на плажовете на Балтийско, Каспийско и Японско море. Плуването в курортите на Кубан е разрешено, но съществува риск от заразяване с ротавирусна инфекция поради растежа на патогенни микроби. Рискът от заболяване е особено висок сред почиващите в населени места, където канализационните системи не могат да се справят с пречистването на отпадъчните води, съобщава агенция KrasnodarMedia с позоваване на вестник Известия.
Ситуацията с качеството на водата по Черноморското и Азовското крайбрежие тази година се оценява като контролирана. Според Роспотребнадзор ситуацията е по-лоша в Каспийско, Балтийско море и Приморие. Освен това микробиологичните и санитарно-химичните показатели в малките села са влошени наполовина. Като цяло според резултатите от миналата година опасни бактерии са открити в близо 10% от пробите на морската вода на българските плажове, а вредни примеси - в 6% от пробите. Според експертите основните източници на замърсяване са канализацията, промишленото производство и рушащите се скали.
По плажовете на Каспийско море ситуацията също е неблагоприятна. Роспотребнадзор на Република Дагестан съобщи, че зоните за къпане в Каспийск и Махачкала са затрупани, не е организиран лабораторен контрол върху качеството на морската вода и пясъка и не е решен въпросът с пречистването на отпадъчните води.
Според бюлетина на Росстат „Основни показатели за опазване на околната среда“ през изминалата година Роспотребнадзор е изследвал 16,7 хиляди проби морска вода в българските морета за микробиологични показатели. В резултат на това 9,7% от тях не са издържали теста. Други 13,5 хил. проби са анализирани от специалисти за съответствие по санитарно-химични показатели, като 5,9% от тяхсе оказа лошо. Като цяло микробиологичните и санитарно-химичните показатели на моретата от 2014 г. до 2016 г. са се влошили съответно с 0,5% и 1%. А в селските населени места - два пъти. Ако през 2014 г. са открити 84 незадоволителни санитарно-химични проби, то за две години тази цифра е 205. По микробиологични показатели ситуацията е сходна: 214 лоши проби срещу 412.
На кубанския бряг на Черно и Азовско море можете да плувате, но бъдете внимателни. Снимка: Ирина Ленская
Елена Соколова, ръководител на лабораторията за биологично пречистване на ОАО НИИ ВОДГЕО, каза за Известия, че микробиологичното замърсяване на морската вода е резултат от изхвърлянето на недостатъчно пречистени отпадъчни води в морето.
- Когато самолетът излита над Черно море, ясно се виждат крайбрежните изпускатели на канализацията. На тези места водата е мътна и жълтеникава на цвят”, обясни експертът.
Елена Соколова каза, че проблемът с микробиологичното замърсяване на морската вода е особено актуален за малките населени места по крайбрежието. Големите градове, като Сочи и Адлер, разполагат с модерни пречиствателни съоръжения. А в селата, като правило, тези системи са инсталирани още през 70-80-те години на миналия век, те са износени и не могат да се справят с непрекъснато нарастващото потребление на вода.
Морето е способно да се самопречиства. Това обаче отнема време. Но в периода на голям приток на туристи, обемът на отпадъчните води се увеличава многократно, концентрацията на патогенни микроби във водата се увеличава. Хората, които плуват в близост до местата за изпускане, често прихващат E. coli или ротавирус, каза Елена Соколова.
На кубанския бряг на Черно и Азовско море можете да плувате, но бъдете внимателни. Снимка: Ирина Ленская
Друг източникзамърсяване на морето в провинцията - полета. Торовете от тях попадат в реките, а след това в морето.
Заместник-директор по научната работа на Държавния океанографски институт. Н.Н. Зубов Александър Постнов каза пред "Известия", че най-голямото замърсяване на българските морета с химикали, особено на южните (Черно, Каспийско и Азовско), е отбелязано през 70-80-те години на миналия век. Това се дължи на интензивното развитие на индустрията. В началото на 2000-те години ситуацията се подобри значително. През последните години обаче показателите отново започнаха да се влошават.
— През последните пет години в някои райони отбелязахме увеличение на замърсяването на морето с 10–20% в сравнение с 2005–2010 г. На първо място, това се дължи на заустванията от промишлени предприятия“, каза Александър Постнов.
Химическите замърсители обаче попадат в моретата не само по вина на индустриалците, но и в резултат на природни процеси. Например, поради разрушаването на планините се освобождава голямо количество метали, които реките пренасят в моретата. Така медта, желязото и никелът попадат в северната част на Каспийско море, в Черно море (близо до Сочи) и в Балтийско море (близо до Карелския провлак).
Но попадането в моретата от живак е свързано изключително с човешката дейност. Александър Постнов отбеляза, че този замърсител е отбелязан в пробите от Балтийско море. И през последните години живак е открит в Азовско море, в Таганрогския залив.
На брега на Черно море най-чистата вода е в северната част, например в Анапа. А в Далечния изток, близо до Владивосток, замърсяването на морето с метали и петролни въглеводороди е хронично: тук се намират големи пристанища“, пише вестник „Известия“.