Начини за изразяване на съмнение в съвременния немски език - Чужд език
Окончателна квалификационна работа
Начини за изразяване на съмнение в съвременния немски език (на базата на немския и българския език) Мурманск 2003г.
Глава 1. Съмнението като един от видовете модалност………………………….5
1.1 Категорията на модалността и нейната роля в изречението…………………5
1.2 Съмнението като един от видовете модалност……………………………14
Глава 2 Начини за изразяване на съмнение на немски език…………………. 19
2.1 Перформативен начин за изразяване на съмнение……………………..19
2.2 Модалните глаголи като начин за изразяване на съмнение………………24
2.2.1 Модален глагол konnen………………………………………. 26
2.2.2 Модален глагол mogen…………………………………………28
2.2.3 Модален глагол sollen…………………………………………….29
2.2.4 Модален глагол wollen……………………………………………30
2.3Модални частици като начин за изразяване на съмнение ……………..32
2.4 Модалните думи като начин за изразяване на съмнение…………………36
2.5 Фразеологизми и фразеологични структури като начин за изразяване на съмнение…………………………………………………………………..41
2.6 Въпросителни изречения и интонация на съмнение като начин за изразяване на съмнение………………………………………………………………..42
Списък на използваната литература ……………………………………….48
Списък на използваните речници…………………………………………….50
Текстове, използвани за анализ………………………………………….51
Целта на работата беше да се проучат начините за изразяване на съмнение (въз основа на текстове на съвременната художествена литература) и характеристиките на тяхното прилагане. Целта на работата предопредели нейните конкретни задачи:
- запознаване с теоретичната литература по проблема за модалността;
- идентифициране на всички възможни начини за обективиране на съмнения в езика;
- уточняване на условията за изпълнениеидентифицирани начини за изразяване на съмнение в литературен текст.
Теоретичната основа на изследването бяха наличните у нас трудове на местни и чуждестранни лингвисти, посветени на темата за модалността, както и на темата за семантично-функционалното поле.
Като материал за изследването послужиха текстове на литературни произведения от втората половина на 20 век.
Като основни методи са използвани методът на компонентния анализ, методът на непрекъснатото вземане на проби, както и статистическият метод.
Целта и конкретните задачи на изследването определят неговата структура: работата се състои от въведение, две глави, заключение и списъци на използваните източници.
Работата беше тествана под формата на писане на курсова работа по темата на изследването и доклад на научна студентска конференция на Факултета по чужди езици.
Практическата стойност на работата може да се състои в това, че методологията на изследването може да се приложи във връзка с описанието на други видове субективна модалност или други семантично-функционални полета. Резултатите и материалите от работата могат да се използват в часовете по практическа и теоретична граматика на немския език, стилистика и анализ на текст, както и в практически занятия по устна практика.
Глава 1. Съмнението като един от видовете модалност
1.1 Категорията на модалността и нейната роля в изречението
V. G. Admoni в работата си „Въведение в синтаксиса на съвременния немски език“ казва, че изречението, което е израз на всеки акт на мисълта, „не само отразява обективната реалност, но също така съдържа определено отношение към тези обективни връзки, отразени в него“ [1, p.163].
И. Р. Галперин не е съгласен с мнението на Н. Ю. Шведова, че всяко твърдение има субективно-модално значение. Като примеризследователят дава следното изречение: „Всички декларативни изречения имат свои собствени структурни схеми“, което според него няма субективно модално значение [9, с.46].
Л. С. Ермолаева разграничава три различни вида модални отношения: вътрешни, обективни външни и субективни външни модалности. Под вътрешна модалност тя разбира „отношението на субекта (по-рядко обекта) на действието към действието, което извършва (за обекта отношението към действието, на което е подложен): Er will essen. Die Krankheit will kuriert werden.“[18, p.68]. Основното средство за изразяване на вътрешна модалност в съвременните германски езици, според Л. С. Ермолаева, са модалните глаголи. Външната модалност на изречението се разбира като „отношението на неговото съдържание към реалността от гледна точка на реалност / нереалност (обективна външна модалност) и степента на доверие на говорещия в съобщените от него факти (субективна външна модалност)” [18, с.73]. В същото време изследователят счита настроенията за основно средство за изразяване на обективна външна модалност в съвременните германски езици, а модалните думи, например vielleicht, wahrscheinlich, gewiß, са основно средство за изразяване на субективна външна модалност.