Националният въпрос на Съюза на РСДРП от 17 октомври Кадетите на болшевиките
Националният въпросМарксизмът-ленинизъм посочва три периода в развитието на националния въпрос. Първият период е периодът на ликвидирането на феодализма на Запад и победата на капитализма. През този период се формират и формират нациите (виж). На Запад възникването на нациите като цяло съвпада във времето с образуването на централизирани държави, в резултат на което нациите там в своето развитие приемат държавни форми.
Така се формират национални държави в Англия, Франция, Италия и др. В източната част на Европа (в Унгария, Австрия, България) капиталистическото развитие протича по-бавно, което не може да не забави процеса на формиране на нации, докато процесът на формиране на централизирани държави се ускорява от необходимостта от защита срещу нашествието на турци, монголи и други народи от Изтока. Това доведе тук до образуването на многонационални държави, където една нация, по-развита и имаща време да се формира преди другите, заемаше господстващо положение, докато други нации, късно в своето развитие и следователно по-слабо развити, бяха в подчинено, потиснато положение.
Периодът на възникване на нациите е свързан в западната част на Европа с многобройни войни за национално освобождение, чиято цел е свалянето на абсолютизма и феодализма, премахването на чуждото национално потисничество. След изпълнението на тези задачи буржоазно-прогресивните национални движения на Запад приключиха. Напротив, в източната част на Европа, където се е оформила система на национално потисничество, тогава буржоазно-националните движения едва са започнали да се разгръщат. Тук националното потисничество поражда национални конфликти, национални движения, чийто главен герой е буржоазията.
Вторият период в развитието на националния въпрос съвпада с възхода на империализма. Преди империализманационалният въпрос не излиза извън рамките на отделните многонационални държави и обхваща няколко, предимно европейски, нации (ирландци, чехи, поляци, финландци, сърби и др.). В епохата на империализма националният въпрос се превръща във въпрос между държави. Започва борба между империалистическите държави за правото да ограбват и поробват колониалните и полуколониалните народи.
Националноосвободителното движение на потиснатите народи на колониите и зависимите страни разклаща системата на империализма и в резултат на това се превръща в мощен резерв на пролетарската революция. Интересите на пролетарското движение в развитите страни на капитализма и интересите на националноосвободителното движение в колониите изискват обединяването им в общ революционен фронт, без който е невъзможна победата над империализма. За пролетариата националният въпрос е въпросът за неговите съюзници в революцията. Преди Първата световна война и Октомврийската революция в България националният въпрос се разглежда от Комунистическата партия като неразделна част от общия въпрос на буржоазно-демократичната революция, но след Първата световна война и Октомврийската революция той се разглежда като част от въпроса за социалистическата революция.
Великата октомврийска социалистическа революция бележи началото на третия период в постановката и решаването на националния въпрос — съветския. Това е периодът на разрушаването на капитализма и премахването на националното потисничество, установяването на дружба и братско сътрудничество между народите на СССР, периодът на формирането на нови, социалистически нации. Ако в буржоазния свят единственият начин за решаване на националния въпрос е разцепването на нациите, увеличаването на враждебността между тях, подчиняването на едни нации на други, то Октомврийската социалистическа революция показа възможността и целесъобразността на нещо друго,революционен път, основан на братския съюз на трудещите се от различни народи.
1. Равенство и суверенитет на народите на България.
2. Правото на народите на България на свободно самоопределение до отцепване и образуване на независима държава.
3. Отмяна на всички и всякакви национални и национално-религиозни привилегии и ограничения.
4. Свободно развитие на националните малцинства и етнографските групи, населяващи територията на България”.
За разлика от буржоазните многонационални държави, основани на насилието и потисничеството на малките народи, съветската многонационална държава се основава на доброволното обединение на съюзните републики и равенството на всички народи на СССР; Историческият опит показва крехкостта на буржоазните многонационални държави, които неизбежно се разпадат в резултат на национални противоречия, като например Австро-Унгария през 1918 г. Едва при съветската система беше открит пътят за създаване на стабилна многонационална държава на основата на националното равенство и доброволност.
Съветската система не се ограничи с прокламирането на правното равенство на нациите, тя направи всичко, за да се отърве възможно най-бързо от фактическото политическо, икономическо и културно неравенство на народите, наследено от старата система. В упорита борба срещу враговете на народа, срещу националистическите уклончици от всякакъв вид комунистическата партия успешно изпълни тази задача. С помощта на великия български народ изостаналите дотогава народи от покрайнините успяват да догонят по развитие централните райони на страната. Чрез ликвидирането на експлоататорските класи, които са основните организатори на междуетническите конфликти, съветското правителство и комунистическата партия осигуриха укрепването и развитието на приятелствотонароди на СССР.
Силата на съветската многонационална държава беше щателно изпитана в огъня на Великата отечествена война. Победата на Съветския съюз над фашистките нашественици избави народите на Европа и Азия от поробване. В резултат на тази победа много народи от Централна и Югоизточна Европа, както и народите на Северна Корея и Китай, извоюваха национална независимост и установиха народнодемократичен режим. Народите на капиталистическите страни, които сега са изправени пред заплахата от загуба на националната си независимост в резултат на хищническите планове за световно господство, които американските империалисти се опитват да осъществят, са в различна ситуация.
Философията на съвременната буржоазия теоретично обосновава тези хищнически планове на империалистите чрез пропагандиране на реакционната идея за космополитизъм. Хищническите планове на американските монополисти се подкрепят изцяло от буржоазията и десните социалисти на редица капиталистически страни, които с готовност предават националния суверенитет и служат на американския империализъм. Пролетариатът и комунистическите партии на тези страни са изправени пред историческата задача да отблъснат агресивните планове на американските империалисти и да поемат защитата на националната независимост и суверенитет, като съберат около себе си всички демократични и патриотични сили на народа.