Надеждно аварийно захранване, топлоснабдяване, водоснабдяване, канализация

надеждно аварийно захранване, топлоснабдяване, водоснабдяване, канализация;

надеждна система за вътреболнична безопасност от увреждащите фактори на спешните случаи;

средства за комуникация;

резерв на медицинско имущество.

Надеждността на захранването и електрическото осветлениена здравните заведения осигурява опции за аварийно осветление с помощта на мобилни електроцентрали с мощност от 30 kW или повече, инсталирани извън сгради или в защитни конструкции и осигуряващи връзка с мрежи вътре в сградата.

Това захранване се използва предимно за осветление на операционни зали, съблекални, реанимационни зали, интензивни отделения, стерилизационни стаи, както и за свързване на преносими електрически лампи в спешното отделение.

Аварийното топлоснабдяванепредвижда осигуряване на резерви от газ в бутилки и други видове гориво за периода на възстановяване на основния източник на топлоснабдяване, както и създаване на газоснабдяване от външни мрежи с помощта на специални устройства.

Водоснабдяванепри спешни случаи осигуряваводоснабдяването чрез създаване на запаси от питейна вода в размер на два литра на ден на пациент и техническа вода - 10 литра на ден на легло. Аварийните резервоари се монтират в горната част на сградата или в отделна водна кула. Освен това е възможно да се доставя вода с помощта на гъвкави маркучи от външни мрежи или мобилни превозни средства, използващи специални конструкции.

При проектирането на здравни заведения, които могат да приемат засегнатите след облъчване с радиоактивни вещества, се предвиждат изисквания, които съответстват на работа с радиоактивни източници от клас 2.

За защита на сградите на лечебните заведения от радиоактивни и химични вещества, дим и други вредни факторисъздава се максимално възможна плътност на интериора.

Вентилационната система създава свръхналягане на въздуха в отделенията, операционните и процедурните зали и има филтърна система на местата за подаване на въздух.

Системата за вътреболнична безопасностот увреждащите фактори на спешността е създадена по такъв начин, че болните и ранените да нямат контакт с нейните фактори. Това се постига чрез рационалното разпределение на потоците от пациенти и придружители, както и рационалното разположение и оборудване на съответните помещения на болницата, създаването на вентилационна система и ключалки, които предотвратяват разпространението на вредни фактори извън работните помещения.

Комуникациитев болницата осигуряват постоянна и бърза аларма във всички стаи. Дежурната смяна и ръководството на болницата са оборудвани с преносими комуникационни устройства.

Системата за спешна евакуация на пациентипредвижда индивидуални спасителни устройства, които се използват в случай на нарушения на евакуацията по обичайния начин, т.е. през прозорците на първия етаж и като се започне от втория и по-горе - с помощта на стълби, аварийни стълби.

Резервите от медицинско имуществоопределят стабилността на работата на лечебните заведения при извънредни ситуации. В проекта за изграждане на здравни заведения са предвидени специални складови помещения за складиране на комплекти имущество в стекове. Тези стаи трябва да се намират на първия етаж в близост до рецепцията.

Въпрос № 4. Мерки за предотвратяване и отстраняване на последствията от спешни случаи в болницата.

Готовността на лечебните заведения за спешни случаи се определя от:

  1. наличие на подходящи образувания;
  2. ниво на обучениеформирования за работа;
  3. обучение на персонала;
  4. охрана с необходимия имот;
  5. наличието на планове за действие при прогнозирани извънредни ситуации;
  6. наличието на ясна система за контрол при авария.
Общи задачи за всички здравни заведения за предотвратяване на спешни случаи са:
  1. прогнозиране на възможна ситуация и нейната оценка в случай на извънредна ситуация;
  2. организиране на мерки за подготовка на обекта за работа в извънредни ситуации;
  3. организиране на защита на персонала и техниката от въздействието на увреждащи фактори при извънредни ситуации;
  4. повишаване на устойчивостта на работа на обект в аварийни ситуации.
Конкретните задачисе определят за всяка група лечебни заведения въз основа на предназначението в системата на здравеопазването и възложените задачи при спешност.

За организиране и провеждане на тези събития в болницата се създава обектова комисия за спешни случаи, която се ръководи от главния лекар или неговия заместник по медицинската работа.

За осигуряване на планираната, целенасочена подготовка на болницата за работа в спешни случаи, нейното ръководство получава задача. Очертава накратко възможната обстановка в границите на административната територия при възникване на извънредна ситуация.

Задачата определя:

  1. какви медицински формирования трябва да бъдат създадени,
  2. колко време ще бъдат готови,
  3. реда за осигуряване на медицинско оборудване и транспорт.
Вземайки предвид профила на болницата, нейните възможности, се предписва:
  1. профил и брой на приетите жертви;
  2. срок на готовност за приемане;
  3. време за получаванезасегнати;
  4. редът за по-нататъшна евакуация на засегнатите.
След като получи задачата, началникът на щаба изготвя проект на заповед за лечебно заведение, съгласно който в работата участва целият персонал на щаба и персоналът на отделите, участващи в отстраняването на аварията.

Работата на щаба се организира в зависимост от режима на работа на болницата.

По време на ежедневните операции Щабът извършва:

  1. разработва планове за защита от увреждащи фактори;
  2. провежда обучение на личния състав и формированията;
  3. организира дейности по подготовка на болницата за работа при спешни ситуации.
При заплаха от възникване на извънредна ситуация (режим на повишена тревога) се предприемат следните мерки:

1. уведомяване и събиране на болничен персонал;

2. въвеждане на денонощно дежурство на ръководния състав;

3. установяване на постоянен надзор;

4. издаване на лични предпазни средства, средства за радиационно и химическо разузнаване на личния състав;

5. подготовка на болницата за приемане на пострадалите;

6. прогнозиране на възможната обстановка на територията на болницата;

7. проверка на готовността на органите за управление и формированията за аварийни ситуации;

8. засилване на контрола по пожарна безопасност;

9. повишаване на защитата на болницата от увреждащи фактори;

10. Полагане на медицинско оборудване в приюта;

Когато възникне извънредна ситуация (авариен режим), ще бъдат предприети следните действия:

  1. уведомяване на началник;
  2. събиране и уведомяване на служителите;
  3. медицинско разузнаване;
  4. освобождаване на леглови фонд и разгръщане на допълнителни легла;
  5. персоналът и пациентите са приютени в защитни конструкции;
  6. уточнява се процедурата за последваща евакуация на пострадалите;
  7. организирано е оказването на медицинска помощ на засегнатите;
  8. осигурява се опазване на обществения ред;
  9. Поддържа се комуникация с други услуги.
Въпрос № 5. Организация на болницата при спешни случаи.

Работата на лечебното заведение при спешни случаи се организира в съответствие с плана за работа на щаба на съоръжението за гражданска защита в мирно време.

В случай на спешност болницата може да бъде изложена на увреждащи фактори.

Ако болницата е изложена на спешна среда,

  1. за осигуряване на защита на пациенти, персонал, уникално оборудване, материални средства;
  2. започнете да оказвате медицинска помощ на пострадалите, включително персонала;
  3. започнете подготовка за евакуация в безопасна зона.
Ако болницата не е засегната от увреждащите факторина спешността, тогава в съответствие със съществуващата задача се извършва следното:
  1. алармиране на създадените въз основа на него медицински формирования;
  2. препрофилира се легловата мрежа от отделения;
  3. Осигурява се прием на пострадалите и оказване на квалифицирана и специализирана медицинска помощ.
Изградените в болницата медицински звена се използват в съответствие с текущата обстановка и получената заповед от висшестоящия здравен орган.

При получаване на информация за заплаха от спешен случай, отговорният санитар на болницата активира схемата за предупреждение и събиранеуправление и същевременно предприема мерки за изпълнение на дейностите, предвидени в плана.

1. уведомяване на по-горестоящ здравен орган;

2. организация на работата на щаба на обекта на гражданската защита;

3. предупреждаване на формированието за настъпление;

4. създаване при необходимост на пост за наблюдение на радиационната и химическата обстановка;

5. предупредителни лични предпазни средства;

6. уточняване на списъка на пациентите, подлежащи на амбулаторно лечение;

7. предприемане на мерки за увеличаване на легловата база на болницата;

9. проверка на наличието на аварийно осветление, водоснабдяване, запаси от храна и лекарства.

В съответствие със задачата и текущата обстановка болницата може да бъде разгърната по няколко направления: за прием на пострадали с механични травми, за прием на пострадали с механични травми и изгаряния, за прием на засегнати от аварийни опасни химикали.

При претоварване на болницата или при необходимост от допълнителни специализирани медицински грижи и лечение, пострадалите се прехвърлят в основни лечебни заведения и клиники на териториално или регионално ниво. Евакуацията на такива пострадали е възможна след подходящо медицинско обучение и се извършва придружена от лекар.

Въпрос № 6. Евакуация на лечебни заведения.

Наред с организацията на работата на институциите при извънредни ситуации, голямо значение се отдава на планирането и организирането на преместването на институции от големите градове. Евакуацията на институцията е предназначена за защита на персонала, личния състав на формированията, членовете на семействата на персонала, както и защитата и запазването на оборудването и имуществото.

Евакуацията може да се извърши по шосе, железопътен транспорт и вода.транспорт. Ръководителят на институцията отговаря за евакуацията на институцията. За планиране, организиране, изпълнение на мерки за евакуация и предварителна подготовка на местоположението на институцията в крайградската зона, със заповед на ръководителя, се създава работен орган -комисия за евакуация на обекти.

Ръководителят на институцията и председателят на комисията за евакуация на обекта трябва да знаят предварително:

  1. крайна евакуационна точка;
  2. маршрут;
  3. ред за получаване на транспорта;
  4. обособени помещения в крайградска зона;
  5. задачите на институцията в областта на настаняването.
За планиране на евакуацията ръководните органи на всяка институция издават план-задача, в която се посочва:
  1. профил на институцията, която се разполага,
  2. списък на създадените формирования в институцията;
  3. местоположение на евакуираното заведение;
  4. необходим брой стаи;
  5. вид и количество осигурен транспорт;
  6. име на организации, предоставящи превозни средства;
  7. час на пристигане на транспорта.
Евакуацията на институция може да бъде частична, когато се евакуира само персонал, това е възможно, когато територията е замърсена с аварийни опасни химикали,и пълна,която включва евакуация на персонал и материални средства.

От евакуирания персонал да се предвиди разпределяне на персонал в оперативна група, която се организира в състав от 3 души. Създава се оперативна група за ранно изпращане до мястото на новото местоположение на институцията при нейната евакуация, за да се подготви за приемане и разпределение на пристигащите части всъгласно плана за разполагане на институцията.

Когато е издадена заповед за евакуация, управителят на обекта трябва:

  1. уведомете подчинения персонал за това;
  2. изпрати работна група в зоната за евакуация;
  3. организира евакуацията на звена, създадени на базата на тази институция, в предварително планирани зони;
  4. последователно евакуирайте персонала, членовете на семейството и необходимото имущество, храна и вода.
Последният етап от евакуационните мерки е консервирането на сградата и поставянето й под охрана.Въпроси и литература за подготовка за урок номер 5.