Най-добър (обща версия)
On the eve of the signing of the Treaty of Versailles in 1919 on the division of the world following the results of the First World War, a small, nimble Vietnamese, a janitor-guest worker by profession, managed to break through the security of the presidents-participants, and handed the American President Woodrow Wilson a handwritten "Notebook of the Vietnamese People's Demands". Младият портиер беше избутан. Би било по-добре, ако се отнасяха с уважение към бележника му - това беше Хо Ши Мин ...
Ресторант, началото на новогодишното фирмено парти. Нашите момичета ме питат: - Ще участваш ли днес? кога започваш Искаме да видим!
След като помислих, отговарям честно: - Е, започвам да изпълнявам след около литър. И по-добре да не го виждате.
Кой взе сепулка.
Отивам до магазина да напазарувам за новата година. Технологията за закупуване е усъвършенствана до най-малкия детайл: жена ми хвърля списък в ICQ, аз го поставям в графика, той автоматично се прехвърля в комуникатора и след това в магазина остава да отворите списъка и внимателно да въведете всичко точка по точка.
Преди време използвахме лепкави офисни хартии за тази цел, но всичко беше някак си трудно с : ако записвах, тогава не можех да разбера нищо по-късно, а ако жена ми пишеше, тогава листът понякога се губеше дори преди входа на магазина. Добре, че живеем в ерата на дигит алната реалност - с комуникатор всичко стана лесно и приятно.
Виждам бутилки с прилично шампанско в шкафа под ключ. Има ключалки на вратите. Търся някой да ми отвори, защото тръбите горят. Няма работници наблизо. Отивам до касата и обяснявам ситуацията.
- Да, вие го отваряте сами - съветва касиерът. - Не са затворени. Там алармата ще извика, пазачът ще дотича.
- И тойняма да ме застреля? - Аз се интересувам.
- Не, той ще ви кредитира - небрежно отговаря касиерката.
По принцип не се усмихвам особено, че някой пазач ще дойде при мен, но няма какво да се прави. Отивам до килера, отварям наистина отключената врата. Алармата се включва в целия магазин. Никой пазач не идва и аз не идвам. Викове на аларма. Качвам се в килера, вземам бутилка шампанско, хвърлям я в количката и карам към касата. Алармата спира да звучи.
Изведнъж един пазач тича. Страшно тропа с крака.
- Ти си, нали? Това си ти? - пита пазачът, който е много задъхан - тичаше цели десетина метра от касата до тези шкафчета.
- Аз, - признавам си, не мога да скрия този ужасен факт от обществеността.
Честно казано, не обичам да лъжа и не знам как.
- Отвори ли килера? - пита пазачът и тогава разбирам, че ще започнат да идват при мен . А в джоба си имам само комуникатор. Без нож, без електрошоков пистолет.
- Отворих го - признавам си, защото ако не друго - можеш да отвърнеш с бутилка шампанско.
„Е, необходимо е да се използва с главни букви“, казва пазачът.
— Ела — съгласявам се.
Пазачът вади тефтер от бездънен джоб и пита:
- Не, как се казва?
- Вдовица Кличко, - неочаквано се шегува охранителят и веднага започва да се смее, гледайки ме накриво - явно и аз трябва да изпадна в истерия от такова остроумие.
— Добре — казва пазачът, смеейки се. - Хайде да дойдем.
Той изважда химикалка от друг джоб и започва да записва подробностите за бутилката в бележник. Той прави това доста време. Според мен дори брои балончета. Накрая ме пуснаха.
Отивам до касата, там правя покупки дълго време.Удари, плати, сложи пакета. Тъкмо се канех да си тръгвам, когато изведнъж една жена в същата униформа като бившия охранител дотича до касата и ме попита дрезгаво.
- Взехте ли селитката? пита лелята.
„Не го взех“, уплаших се.
Купих много неща, но определено не купих нито селитка, нито сепулка.
- Как не го взе? Леля върти очи. - дойде Дмитрич. Какво, не си платил?
- Да, плати, плати - застъпи се касиерката.
Касиерите обикновено ме обичат. Плащам с карта, а касиерът се суети с нея значително по-малко и няма нужда да казва пронизително на купувача: „Виж триста двадесет и три рубли шестдесет и седем копейки.“
- Не съм взимал никакви селитки - казвам твърдо и протягам чека.
Лелята взема чека, гледа го внимателно, сбърчила чело. Тогава лицето й се изглажда и тя извиква победоносно:
- И казаха, че не са го взели! Леле, шампанско Selitka. Платихте!
- Това е вдовицата Клико Понсардин, - отстоявам позицията си. - Не познавам никакви selitki.
И тогава всичко се оказва - с помощта на касиера. В шкафа е така нареченият елитен алкохол. Е, това е, което струва повече от 1000 рубли за бутилка. Те наричат килера помежду си по свой начин - "елит". И взех бутилка от елита. И тя трябва да дойде.
Лелята отваря бележника си и също започва да пише в онази злощастна бутилка шампанско. И той също пита как се казва . И - добре, разбира се, той се шегува и с "вдовицата Кличко". В този момент аз избухнах в дрезгав смях, защото чувствах, че иначе никога няма да си тръгна .
След това най-накрая ме пуснаха.
Морал. Не се притеснявайте, трябва да си купите обикновено съветско шампанско. Поне ще мине без двойнопубликуване, без разпити, и най-важното - без експлозия на остроумие на охраната.