НАЙ-ТЕЖКАТА ЩЕФЕТА НА БЪЛГАРСКИЯ "БОГ НА ВОЙНАТА"

най-тежката

Поражението във войната от 1904-1905 г. донякъде разклаща това мнение и в резултат на това е създадена няколко корпусна артилерия, която включва 107-мм оръдия от модела 1910 г. и 152-мм гаубици от модела 1909 и 1910 г. Освен това по силата си тези оръдия са по-подходящи за дивизионна, отколкото за корпусна артилерия. През 1911 г. Николай II напълно премахва тежката (обсадна) артилерия, която се състои от оръдия от модела от 1867 г. Николай II планира да формира нови полкове с тежка артилерия през 1921 г. и е планирано да преоборудва крепостите от тежки оръдия от модела от 1867 и 1877 г. на нови през 1930 (!) Година.

Първата световна война, няколко месеца след началото си, се превърна от маневрена в позиционна. Спешно беше необходима тежка наземна артилерия. Българската промишленост обаче не произвеждаше сухопътни оръдия с калибър 203 mm и повече (без да се броят три дузини полустационарни 305 mm гаубици от образеца от 1915 г.). Ето защо царското правителство спешно започна да закупува тежки оръдия в чужбина. Уви, в повечето случаи е закупен "скрап".

Стойността на френските оръдия от модела от 1878 г. е съмнителна. И всички тежки японски оръдия трябваше да бъдат изпратени в крепости, много отдалечени от фронтовата линия, тъй като като цяло бяха неспособни да се бият. 203-мм английски гаубици от тип VI от Vickers се показаха най-добре от всички. Те обаче имаха съществен недостатък - бяха тежки и трудни за транспортиране.

Веднага след края на гражданската война ръководството на Червената армия реши да създаде собствена 203-мм гаубица с по-добра балистика от гаубица VI, но с възможност за използване на нейните снаряди. Произведени пленени танковенаправи голямо впечатление на лидерите на Червената армия и беше предложено да се постави нова 203-мм гаубица на гъсеница.

българския

оръдия

щефета

най-тежката

най-тежката

щефета

най-тежката

Работните чертежи на осцилиращата част на гаубицата са разработени от конструкторското бюро Artkom, а работните чертежи на машинния инструмент за гъсеничния лафет са разработени от конструкторското бюро на завода Болшевик.

През същата 1932 г. гаубицата B-4 е модернизирана, което позволява да се подобри нейната балистика. По-дълъг (три калибра) и издръжлив барел беше поставен на същия вагон. Оръжията със старата цев получиха името "Б-4 с ниска мощност" (ММ), а с новата цев - "Б-4 с висока мощност" (БМ). Гаубиците също се различаваха по разположението на затвора: брадата му в задната част на БМ изглеждаше като правоъгълник с остри ръбове, а при ММ беше стеснена и заоблена. Оръжията нямаха други външни разлики.

За да не се връщаме към гаубиците ММ, нека кажем, че те постепенно бяха превърнати във версията на БМ по време на фабричните ремонти и вече в следвоенния период не се чуваше за тях. Единственият оцелял образец на ММ сега се намира в Одеса на територията на военно училище.

През 1933 г. производството на B-4 започва в завода Barrikady (сега Централното конструкторско бюро на Титан), но до края на годината е направено само едно оръдие, но и него не могат да доставят. Първите два B-4 са доставени от завода Barrikady едва през първата половина на 1934 г.

Корекцията във фабриките "Болшевик" и "Барикада" на дизайна на гаубица по отношение на производствените им възможности доведе до освобождаването на две практически различни оръдия. За разрешаване на тази ситуация през 1937 г. са издадени единични чертежи. Но, очевидно, заводите не успяха да постигнат пълна унификация на производството на гаубици. Освен това през 1938 г. производството на B-4 е разгърнато в друг завод - Новокраматорск. Megogo.net- новости на световното филмово разпространение.

До 1936 г. каналът на ствола на гаубицата B-4 е с ширина на канала 3 mm и ширина на канала 6,974 mm. През 1936 г. със заповед на Дирекцията на артилерията ширината на полето е увеличена до 3,974 mm, а ширината на канала е намалена до 6,0 mm. След стрелбата на първите гаубици с модифициран нарез, оплаквания от медното покритие на цевта отиват в артилерията. Но АС отговори, че медното покритие е по-добро от изрязването на полетата за нарези и нареди да продължи производството на оръжия с нови нарези.

беше

беше

Производството на нова цев беше забавено и стрелбата от нея започна едва в края на 1936 г.

Войната показа, че B-4 са изключително обемисти, трудни за транспортиране и недостатъчно мощни. Така че, за да се обърнат гаубиците под ъгъл от 30 °, бяха необходими 15-20 минути и физическите усилия на два екипажа. И за да се разруши стената на финландския бункер, беше необходимо да се ударят в една и съща точка поне две черупки. С голямо усилие екипажите влачат 17-тонния колос на разстояние 200 м - само от това разстояние те могат да прострелят бункера. Какви бяха загубите от изчисленията, не е необходимо да се казва.

Поради ниската мобилност на B-4 повечето от гаубичните полкове с голям капацитет през 1941 г. са назначени в тила. Това спасява материалната част за активни действия по време на настъпателните операции от 1943-1945 г.

В съветската армия B-4 до края на войната са били само в артилерията на RVGK. До 1 май 1945 г. има 760 единици B-4 в тридесет бригади и четири отделни полка.

Слабото място на гаубицата B-4 беше верижната ходова част. В кампанията каретата B-4 беше заета отделно - на гъсенично шаси и отделно - цевта на специална цевна количка. Барелните колички са базирани на верижни (B-29) и колесни (Br-10).

По време на експлоатацията на количките B-29, произведени от завода"Болшевик", писти на гъсеници постоянно се провалят. Теглителната сила на B-29 от място достига 1250 kg. За сравнение: колесната количка Br-10 с цев имаше теглителна сила от 250 kg. В условия на суграшица вагонът B-29 можеше да бъде теглен само от два трактора Komintern във влак - коловозите на единия трактор се подхлъзнаха. Количките на колела закъсаха по лоши черни пътища.

В края на 1953 г. дизайнерите на конструкторското бюро на завода Barrikady, ръководени от G.I. Сергеев, поеха инициативата да разработят задвижване на колелата за B-4.

войната

Балистичните характеристики на модернизираните оръдия и техните изстрели не са се променили.

Б-4М и Бр-2М са транспортирани с теглен варел със стандартен влекач ATT. Най-висока скорост на превоз: по магистрала - до 35 км / ч, по черни пътища и калдъръмени камъни - до 20 км / ч, по неравен терен, обработваема земя - до 15 км / ч.

На разстояние 3-5 км оръдията могат да се транспортират с неизтеглена цев със скорост 8-10 км/ч.

В бойно положение пистолетът беше монтиран на два палета и закрепен със скоби. От походно положение в бойно положение и обратно оръдието се прехвърля директно в оръдейния окоп. 203-мм дивизионна минохвъргачка и 203-мм дивизионна гаубица са включени в артилерийското въоръжение на Червената армия за 1933-1937 г. Тези оръдия биха могли значително да увеличат силата на нашата армия и да премахнат необичайни за нея задачи от B-4, например да стрелят от упор по финландски кутии (през 1940 г.) или да участват в улични битки в Берлин и други градове (през 1945 г.).

Създадени са няколко прототипа на 203-мм дивизионни миномети и 203-мм корпусни гаубици. Но те се противопоставиха на привържениците на минохвъргачките в Главната артилерийска дирекция, в резултат на което тези оръдия никога не влязоха в експлоатация.

След войната в NII-58 под ръководствотоВ. Г. Грабин разработи няколко артилерийски системи с голяма и специална мощност, които нямаха равни в чужбина. Цялата работа по тежката артилерия обаче е спряна през 1957 г. по инициатива на Н. С. Хрушчов. И когато в средата на 60-те ядрените учени се научиха как да поставят атомен заряд в 203 мм артилерийски снаряд, се оказа, че няма от какво да стрелят. И трябваше да направя ядрен снаряд за стария B-4.

оръдия

Калибър, mm… 203.4 Дължина на цевта, mm/clb…5087/25 Дължина на канала, mm… 4894 Дължина на резбата, mm… 3981 Ход на нарезите, klb…20 Брой нарези…64 Дълбочина на нарезите, mm…2.0 Ширина на нарезите, mm …6 .0 Ширина на полето, mm…3.97 Маса на цевта със затвор, kg…5200

Ъгъл VN, deg…0—60° GN ъгъл, deg…±4° Променлива дължина на връщане назад, mm…850—1400 Височина на огневата линия, mm…1920 Ширина на движение (в средата на коловозите), mm…1910 Дължина на системата в бойно положение, mm…9365 Система ширина<1 5> с позиция за стрелба, mm…2490 Ширина на коловоза, mm…460

МАСА СУММА, кг

Прибиращи се части с цев… 5440 Люлееща се част… 7900 Лафет… 12 500 Система в бойно положение… 17 700 Тегло на каруцата с рамена… 13 800

ЛАФЕТ БР-10

Тегло на празен вагон, kg около…5400 Тегло на вагон Br-10 с варел, kg… около 10 600

ОРЪДЕЕН ЛАФЕН С КОЛЕЛА ТИП ТРАКТОР

Теглото на вагона с багажника, kg…9590

ЛАФЕТ B-29 (на гъсеница) Тегло на каруца без цев, kg…около 7700 Тегло на количка с цев, kg…около 12 900

Разчет, хора…15 Скорост на стрелба, rds/min…1/2 Скорост на движение по пътищата, km/h…5—15 Време на преминаване от походно в бойно положение…от 45 минути до 2 часа