Народностопанско значение и съвременното състояние на зърнопроизводството
Зърното е най-важният стратегически продукт, който определя стабилното функциониране на селскостопанския пазар и продоволствената сигурност на страната.
Зърнопроизводството е основна и решаваща основа за развитието на всички отрасли на селското стопанство, както и на много преработвателни производства.
Националното икономическо значение на зърното се увеличава до голяма степен поради такива изключителни качества на зърнените продукти като способността при определени условия за дългосрочно съхранение без значителна промяна в техните свойства и хранителна стойност, както и висока транспортируемост. Зърното и хранителните продукти, получени от него, са най-евтини в сравнение с други хранителни продукти. Всичко това исторически е предопределило значението и мястото на зърното и продуктите от неговата преработка в храненето – те са се превърнали в продукти за масова и ежедневна човешка консумация.
Пшеницата е основна хранителна култура у нас. По едно време Институтът по хранене на Академията на медицинските науки на СССР разработи научно обосновани норми на консумация. Според тези стандарти в общия обем на зърнената продукция, предназначена за хранителни цели, пшеницата трябва да заема около 75%, ръжта - 14%, зърнените култури (ориз, елда, грах, боб, леща) - 9%. Останалите 2% са овес, ечемик, царевица. (единадесет)
Голямото значение на зърнените култури се определя от факта, че продуктите, получени от зърно (хляб, зърнени храни, макаронени изделия), служат като основа на човешкото хранене.
Директно за сметка на продуктите на зърнопреработката (хляб, брашно, зърнени храни) се осигуряват около 40% от общия калориен прием, почти 50% от потребността от протеини, 60% от нуждата от въглехидрати. Ако вземем предвид и дела на зърнените фуражи, използвани за производството на животновъдни продукти, консумирани от населението, тогава делът на зърното и продуктите от неговата преработка вкалоричното съдържание на храната (без алкохолни напитки) се увеличава до 56%, а в консумирания протеин - до 90%, във въглехидратите - до 62%.
Сред хранителните продукти, получени от зърно, хлябът заема първо място. Хлябът е толкова важна част от диетата, че е почти невъзможно да се мине без него. Това е основната храна на по-голямата част от хората. Установено е, че човек за 60 години живот изяжда 30 тона храна, половината от които е хляб. През 1999 г. на човек от населението в България са се консумирали 119 кг хляб, през 2000 г. - 118 кг, през 2001 г. - 120 кг. (7) В Брянска област консумацията на хляб на глава от населението през последните 12 години е намаляла от 138 на 114 кг, или със 17,4%.
Зърното е обект на съхранение в елеватора и суровина за преработка в брашномелачната, зърнената и фуражната промишленост. Брашното е основната суровина за хлебопекарната, тестената и отчасти сладкарската промишленост.
Зърното от царевица, ечемик, соя, сорго и други култури е ценна суровина за техническо производство. Зърното и продуктите от неговата преработка се използват в пивоварната (ечемик), нишесте, алкохол и други индустрии. (13)
От нивото на зърнопроизводството зависи задоволяването на нуждите на населението от основния хранителен продукт - хляб, промишлеността - от суровини, както и създаването на необходимите държавни ресурси. В допълнение, силно развитата зърнена икономика играе важна роля за развитието на говедовъдството и млечното говедовъдство, свиневъдството и птицевъдството. Следователно зърнените култури се отглеждат във всички зони на България, а за фермите на Брянска област те са една от основните култури в растениевъдството. (21)
България, която в близкото минало е произвеждала зърно на глава от населението два пъти повече от средното за света, е сравнителнократкият период на аграрни реформи позволява такива темпове на спад в производството му в мирно време, каквито не само българската, но и световната история не познава. Ако през 1895 г. в света са произведени 241 млн. т зърно, в това число 48 млн. т в България, то през 1994-1995 г. световното производство на зърно доближава 2 млрд. т, от които в България - средно 72 млн. т. Така за един век световното производство на зърно се увеличава 8 пъти, а в България - 1,5 пъти. Ако преди сто години България е давала 20% от общото производство на зърно в света, то през 90-те години едва 3-4%. (12)
През 90-те години развитието на местното зърнопроизводство се определя от въздействието на сложен набор от природни, икономически, организационни, научно-технически и други вътрешни и външни фактори.
Световното производство на зърно през 2002 г. възлиза на 1,83 милиарда тона; това беше най-ниската реколта за последните 7 години. На международния пазар са излезли 236 млн. тона зърно. (10)
Промяната в структурата на зърнения клин беше значително повлияна от икономическите фактори и най-вече от цените, които стимулираха производството на хранителни зърна в по-голяма степен, отколкото на фуражни. Подейства и желанието на отделните райони да разширят посевите на хранителни култури, предимно пшеница, с цел по-пълно и гарантирано снабдяване на населението на техните територии с хляб и зърнени продукти. Следователно, на фона на нарастване на брутната реколта от зърнени култури, се наблюдава доста ясно изразена тенденция за увеличаване на дела на зърното от зимна и пролетна пшеница в него, което достига повече от половината (58,4%) от общото българско зърнопроизводство. Почти всеки втори хектар от българското зърнено поле е засят с тези две култури. (1)
Модерен обемпроизводството на зърно не отговаря на нарастващите нужди на населението на страната от необходимото количество зърно за печене на хляб и хлебни изделия.
Стандартът за потребление е 115 кг, всъщност в района на Брянск се консумират 114 кг. В района на Брянск ситуацията със зърнопроизводството е следната. Посетната площ в земеделските предприятия е намаляла за периода 1995-2002 г. с 40%. От 2000 г. добивът на зърнени култури в тегло след приключване се е увеличил с 22,5%. Най-високата реколта от зърно през последните пет години в района на Брянск е получена през 2002 г. (7)
Ролята на зърното за формиране структурата на хранене на населението
Храненето е основата на човешкия живот, едно от основните условия за неговото съществуване, което влияе върху продължителността на живота, работоспособността, благосъстоянието и настроението, устойчивостта към инфекции и други неблагоприятни фактори на околната среда. Използвайки голямо количество храни и фуражи за храна и храна за животни, човек създава търсене и следователно пряко влияе върху тяхното производство, определяйки неговия обем и структура. Освен това оптимизирането на диетата се използва за предотвратяване и лечение на много заболявания.
Храната е не само източник на пластичен материал и енергия, но и комплекс от биологично активни вещества, които регулират функциите на организма. Нито един хранителен продукт, с изключение на майчиното мляко през първите шест месеца от живота, не осигурява на тялото всички необходими хранителни вещества. Нуждаем се от цял набор от хранителни вещества, съдържащи се в различни човешки храни, чийто състав и количество се променят през целия живот. При цялото разнообразие от хранителни продукти само една група от тях постоянно присъства във всички диети - това са продукти на основата на зърнени култури. Основното им е хлябътпредставител, има висока хранителна стойност и не е приложен уникален имот.