Наследяване на незаписан дял от апартамент
Животът понякога ни поднася такива „изненади“, че не знаем какво да правим. Но няма нужда да се отчайвате и да се отказвате. Така тежката ситуация е разрешена благодарение на упоритостта на Ю. Левина, която сезира Върховния съд на България след два отказа в окръжния съд и касационната инстанция.
Съд по делото. Въпреки че нямах време да се регистрирам.
Животът понякога ни поднася такива „изненади“, че не знаем какво да правим. Но няма нужда да се отчайвате и да се отказвате. Така тежката ситуация е разрешена благодарение на упоритостта на Ю. Левина, която сезира Върховния съд на България след два отказа в окръжния съд и касационната инстанция.
И следното се случи. Дъщерята на Яна Левина Ирина почина, която беше собственик на 1/3 от дела на апартамента (тя го наследи от леля си), но просто нямаше време да регистрира правото си върху дела. В рамките на определения от закона срок Яна Борисовна се обърна към нотариус, за да формализира наследството, но получи отказ. Причината – както казахме: не е вписано правото на дял на дъщерята.
Яна Борисовна отиде в съда с пълна увереност, че ще получи подкрепа там. В исковата молба тя моли да й се признае собствеността върху 1/3 част от апартамента след смъртта на дъщеря й по реда на наследяване по закон. Районният съд обаче отхвърли иска. Освен това касационната инстанция потвърди решението на районния съд.
Какви бяха причините за отказа? Как го мотивираха съдилищата?
Оказва се, че те са се придържали към същата позиция като нотариуса. Тъй като към момента на смъртта на Ирина имуществото под формата на 1/3 от дела на апартамента не е регистрирано за нея по предвидения от закона начин, тогава то не може да бъде включено в наследството дори след смъртта, тъй като това имущество към момента на нейната смърт е законноне принадлежеше.
Яна Борисовна трябваше да напише надзорна жалба И съдиите от Върховния съд застанаха на нейна страна (по-точно на страната на закона).
Какви контрааргументи намери надзорният орган в същото законодателство?
Действително, съгласно чл. 1112 от Гражданския кодекс на България съставът на наследството включва вещи, принадлежащи на наследодателя към деня на откриване на наследството, друго имущество, включително имуществени права и задължения. Въпреки това, по силата на част 4 на чл. 1152 от Гражданския кодекс, приетото наследство се признава за принадлежащо на наследника от деня на откриване на наследството, независимо от момента на действителното му приемане, както и независимо от момента на държавна регистрация на правото на наследника върху наследствено имущество, когато такова право подлежи на държавна регистрация.
Друга важна разпоредба на Гражданския кодекс, на която се позовава надзорният орган: в съответствие с чл. 1162 - удостоверение за право на наследство се издава по искане на наследника.
По този начин разпоредбите, че приетото наследство се признава за принадлежащо на наследника от момента на откриване на наследството и получаването на удостоверение за право на наследство е право, а не задължение на наследника (клауза 4 от член 1152, член 1162 от Гражданския кодекс на Руската федерация). Тези разпоредби се прилагат и за недвижими имоти и се считат за изключение от общото правило, което определя възникването на правото върху недвижими имоти от момента на държавна регистрация.
Ясно е, че ако правото на недвижим имот не е регистрирано, тогава е невъзможно да се разпореждате с него (продавате, дарявате и т.н.) Но липсата на регистрация по никакъв начин не засяга факта, че този имот принадлежи на лицето, което го е получило по наследство (член 131 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
Като цяло фактът, че Ирина не е регистрирала собственост върху 1/3дял от апартамента не може да бъде основание за отказ за удовлетворяване на иска. И не може да се счита за основание за изключване на дела на апартамент от състава на наследственото имущество. Делото е върнато за ново разглеждане на същия районен съд.