Наука, духовност и хуманност - Студиопедия
Поглеждайки назад над седемдесет години от живота си, виждам, че моето лично въведение в науката започна в един напълно преднаучен свят, където появата на всяка технология изглеждаше като истинско чудо. Мога да си представя, че моето очарование от науката все още се основава на това наивно възхищение от постиженията на човечеството. Започвайки по този начин, пътуването ми в науката ме накара да разгледам много трудни проблеми, като влиянието на науката върху общото разбиране на света, способността й да променя живота на хората и самата природа, както и нейните последствия под формата на трудни морални проблеми, произтичащи от новите научни постижения. Но в същото време не забравям и за всички невероятни и прекрасни възможности, които науката носи на света.
Запознаването с науката значително обогати някои аспекти на собствения ми будистки мироглед. Теорията на относителността на Айнщайн, която е получила експериментално потвърждение, ми дава емпирична основа за моето разбиране на възгледите
Нагарджуна за относителността на времето. Необичайно подробна картина на поведението на субатомните частици при разглеждането на материята на микрониво ярко наподобява будистката идея за динамичния, преходен характер на всички явления. Изследването на човешкия геном е в съответствие с будисткия възглед за фундаменталното единство на всички хора.
Какво е мястото на науката в общото пространство на човешките стремежи? Изследва всичко – от най-малката амеба до сложните неврофизиологични системи на човешкото тяло, от проблема за възникването на света и произхода на живота на Земята до самата природа на материята и енергията. Способността на науката да изследва реалността е наистина невероятна. То не само революционизира нашите знания, но и отварянапълно нови пътища за развитие. Науката нахлува дори в такива сложни въпроси като проблема със съзнанието, което е ключова характеристика на живите същества. Възниква въпросът: може ли науката да доведе до цялостно разбиране на целия спектър на битието и човешкото съществуване?
Според будистката гледна точка резултатът от пълното и правилно разбиране на реалността трябва да бъде не само последователно описание на самата реалност, нашите средства за разбиране и мястото, което съзнанието заема в този процес, но също и знание за действията, които трябва да бъдат извършени. В съвременната научна парадигма за достоверно се счита само знанието, което възниква в резултат на стриктното прилагане на емпиричния метод, състоящ се от наблюдение, умозаключение и последваща експериментална проверка на полученото заключение. Този метод включва също така количествен анализ и измерване, повторение на експеримента и независима проверка на резултатите. Много същностни аспекти на реалността, както и някои ключови елементи на човешкото съществуване, като способността за разграничаване на доброто от злото, духовността, творчеството, тоест точно това, което считаме за сред основните човешки ценности, неизбежно изпадат от кръга на научното разглеждане. Научното знание във формата, в която съществува в момента, не съдържа пълнота. Смятам, че е много важно да осъзнаем този факт и ясно да разберем къде е границата на научното познание. Само това ще ни даде възможност искрено да признаем необходимостта от съчетаване на научните знания с пълнотата на човешкия опит. В противен случай нашето разбиране за света, включително нашето собствено съществуване, ще бъде сведено до набор от научно установени факти, водещи до редукционизъм, тоест до материалистичен и дори нихилистиченкартина на света.
Аз не съм против редукционизма сам по себе си. Всъщност ние дължим голяма част от нашия успех на редукционисткия подход, който до голяма степен определя методите на научния експеримент и анализ. Проблемът възниква, когато редукционизмът, който е основният метод в науката, се прилага за справяне с метафизични въпроси. Това е израз на обичайната тенденция да се бъркат средствата и целта, което често се случва, когато даден метод е доказано, че е много ефективен. В будистките текстове има много подходящо сравнение за подобни ситуации: ако някой сочи с пръст луната, не трябва да гледа върха на пръста, а накъде сочи.
Надявам се, че на страниците на тази книга съм успял да покажа възможността да приема науката сериозно и да приема надеждността на нейните емпирични данни, без непременно да клоня към научния материализъм в моя мироглед. Опитах се да се аргументирам в полза на необходимостта от нова картина на света, вкоренена в науката, но в същото време не отхвърляща богатството на човешката природа и стойността на методите на познание, различни от приетите в науката. Казвам това, защото съм дълбоко убеден, че съществува тясна връзка между нашето концептуално разбиране за света, нашата визия за човешкото съществуване с неговите възможности и моралните ценности, които определят нашето поведение. Представите ни за себе си и за заобикалящата ни действителност неминуемо се отразяват на отношението ни към другите хора и към целия свят, както и на начина ни на отношение към тях. И това е основният въпрос на етиката и морала.
Учените носят особен вид отговорност, а именно моралната отговорност да гарантират, че науката служи най-добре за укрепванечовечеството в света. Това, което правят, всеки в своята област на обучение, оказва влияние върху живота на всеки от нас. Поради определени исторически причини учените са спечелили по-голямо уважение в обществото, отколкото представители на много други професии. Но това уважение престава да бъде основа за абсолютна вяра в правилността на техните действия. В света вече е имало твърде много трагични събития, пряко или косвено свързани с развитието на технологиите, за да може подобно убеждение да остане непроменено. Достатъчно е да споменем причинени от човека бедствия, свързани с химическо и радиоактивно замърсяване, като ядрената бомбардировка над Хирошима, авариите в атомните електроцентрали в Чернобил и остров Три Майл, изпускането на отровен газ в завод в индийския град Бопал или екологични проблеми, като разрушаването на озоновия слой.
От появата на съвременната наука съществува съревнование между науката и духовността като между двата основни източника на знание и благополучие. Понякога отношенията между двамата ставаха приятелски, а понякога много отчуждени, дори дотам, че мнозина ги смятаха за напълно несъвместими. Сега, в първото десетилетие на новия век, духовността и науката имат възможността да се сближат повече от всякога и да започнат многообещаващо сътрудничество, за да помогнат на човечеството да посрещне адекватно предстоящите предизвикателства. Това е наша обща задача. И нека всеки от нас, като член на едно човешко семейство, да допринесе това сътрудничество да стане възможно. Това е най-сърдечната ми молба.
[1]Редукционизъм— (от лат. reductio) — методологичен принцип, според който сложните явления могат да бъдат напълно обяснени въз основа на закони, присъщи на по-простите (например биологични явления — с помощта на физически ихимикал).— Прибл. транс.
[2]Интроспекциятае наблюдение от субекта на съдържанието и действията на собственото му съзнание. —Пр. прев.
[3]Трапистие неофициално име за членове на католическия орден на цистерцианците, основан през 1098 г. от Св. Робер от Молесме в манастира Сието (Франция). —Пр. прев.
[4]Онтология(гръцки ontos — битие, logos — учение) — в класическата философия — учение за битието като такова. —Пр. прев.
[5]Спекулативен— (от лат. speculor наблюдавам, съзерцавам) спекулативен, отделен от опита. —Пр. прев.
[6] Готово. - "висше зрение". —Пр. прев.
[7]Възприятие(от лат. perceptio - представяне, възприятие) - процесът на пряко отразяване на околния свят чрез сетивата. —Пр. прев.