НДОЛИМФАТНА АНТИБИОТИЧНА ТЕРАПИЯ - чл
Е НДОЛИМФАТНА АНТИБИОТИЧНА ТЕРАПИЯ
Ендолимфатична антибиотична терапия за хламидиален уретропростатит.
Тишкевич А.В. //dis. канд. пчелен мед. Науки- Москва, 2001
Одобре познатите начини на приложение на лекарства не водят до желания резултат във всички случаи и за създаване на високи концентрации на лекарства, особено селективно в определена област, е необходимо голямо количество от лекарството (Panchenkov R.T. et al., 1984). В тази връзка продължава работата по намирането на нови начини и методи за прилагане на лекарства, сред които възможността за директно ендолимфатично приложение на лекарства напоследък привлече особен интерес. Инфузията на лекарства директно в лимфните съдове позволява да се създадат високи и стабилни концентрации в тялото със сравнително малко количество приложено лекарство, тъй като се заобикаля етапът на първична абсорбция в кръвта с последващо натрупване на лекарството в лимфната система (Panchenkov R.T. et al., 1984; Dolgin M.R. et al., 1987). Освен това е доказано наличието на лимфоцитен транспорт на антибиотика до мястото на възпалението по време на директна ендолимфатична терапия (Lokhvitsky S.V. et al., 1990).
Лимфната система е неразделна част от единната съдова система на тялото и активно участва в сложния процес на микроциркулация, изпълнявайки редица важни функции, включително имунологична, бариерно-филтрационна и дренажна. С развитието на възпалителния процес лимфната система дренира засегнатия орган, за да отстрани инфекциозния агент и неговите метаболитни продукти от фокуса на възпалението. Лимфните възли натрупват голям брой токсини и микроорганизми,които при тежки процеси могат не само да съществуват, но и да се размножават. В тези случаи лимфните възли стават огнища на ендогенна инфекция, способни на рецидив (Panchenkov R.T. et al., 1984; Levin Yu.M. et al., 1987)
Ендолимфната антибиотична терапия се отнася до методите на ново направление в клиничната лимфология. Позволява ви да поддържате висока концентрация на антибиотика в лимфната система, в кръвния серум, тъканите за дълго време, предотвратявайки разпространението на инфекциозния агент и без да причинявате общия токсичен ефект на лекарството. Директното ендолимфно приложение на антибиотици и други лекарства позволява активно да се влияе върху хода на възпалителния процес, както и върху имунологичната реактивност както на лимфните възли в частност, така и на организма като цяло (Panchenkov R.T. et al., 1984; Kazachenko N.V. et al. 1985; Ermolov A.S. et al., 1987; Buyanov V.M. et al., 199 1).
Използването на директно ендолимфатично приложение на антибиотици е доказало високата си терапевтична ефикасност при лечението на тежки следоперативни инфекции, туберкулоза, менингит (Panchenkov R.T. et al., 1984; Dzhumabaev S.U. 1985; Vyrenkov Yu.E., 1984-90; Yarema I.V., 1984-1995; Buy anov V.M., 1985-95), простатит ov, инфекциозен и алергичен васкулит на кожата (Dolgin M.R., Slutskin I.M., 1987; Batkaev E.A. et al., 1988, 1990), сифилис (Batkaev E.A., 1992) и други заболявания.
Клиничният опит с използването на ендолимфатична антибиотична терапия показва високата ефективност на тази техника при лечението на хроничен уретропростатит (Panchenkov R.T. et al., 1984; Dolgin M.R. и 1987, Batkaev E.A. et al., 1989). С директното въвеждане на антибактериални лекарства в лимфния канал, ултрависококонцентрация на антибиотици в телесните течности. В същото време антибиотиците в лимфата образуват комплекси с протеини в по-малка степен, което позволява на част от антибактериалните лекарства лесно да напуснат лимфния канал през капилярите и да се натрупват в интерстициалните тъкани по протежение на лимфния колектор (Panchenkov R.T. et al. 1984) и по-специално в тъканите на простатната жлеза