ИКАР ГК "Солнечные продукты" купува "Юг Руси" в България, сменя се лидерът в масломазнината
Групата „Солнечные продукты“ купува „Юг Руси“: лидерът на маслодайната индустрия се сменя в България
ПРИЧИНАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА АКТИВИТЕ НА „ЮЖНА РУСЬ“ СЕГА АНАЛИЗАТЪРИТЕ НАРИЧАТ ВЪЗМОЖНАТА ЛИПСА НА СРЕДСТВА ОТ „ЮЖНАТА РУСЬ“ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДРУГИ ПРОЕКТИ, НЕСВЪРЗАНИ С ПАЗАРА НА МАСЛА И МАЗНИНИ
Ръководството на донския земеделски холдинг GC Yug Rusi (основен бенефициент е предприемачът Сергей Кислов) и саратовската GC Solnechnye Produkty (част от финансово-промишлената група Buket на Владислав Буров) преговарят за продажбата на петролните активи в Донецк. За това разказаха четири източника на "Експерт Юг" - от маслодайния бранш, аналитични среди и консултантска компания. По-специално става дума за заводите за добив на масло Юга Руси, разположени в Ростовска, Белгородска, Воронежка област и Краснодарския край.
Solnechnye Produkty преди 10 години вече се интересуваше от кубанските активи на земеделския холдинг, но тогава не се стигна до продажба.
Както каза изпълнителният директор на една от компаниите участници на пазара при условие за анонимност на Експерт Юг, страните приключват преговорите за продажбата на част от активите на Юг Рус на групата на Владислав Буров.
Дмитрий Рилко, генерален директор наИнститута за изследване на селскостопанските пазари, потвърди информацията за преговорите и предстоящата смяна на собствениците на масло-мазнините активи на компанията Don.
Анализаторът на ProZerno Владимир Петриченко отбеляза пред Експерт Юг, че Solnechnye Produkty (нефтопреработвателни заводи в Аткарск, Армавир, Москва, Новосибирск, Саратов) в момента заема 3-4 място в ТОП местните нефтопреработватели (общ капацитет 1,4 милиона тона), а в случай на закупуване на преработвателни активи на Юг Рус (общ капацитет 2,7 милиона тона), автоматично ставалидер на пазара.
Анализаторите са единодушни относно причините за продажбата на активите на Юга Руси, че земеделският холдинг е имал финансови проблеми във връзка с изпълнението на редица големи капиталоемки инвестиционни проекти (модернизация на завода за нефтопродукти в Новошахтинск (5 милиарда рубли), изграждане на един от най-големите нефтени заводи в България в Далечния изток (12 милиарда рубли) и др.). По-специално, през 2017 г. OAO MZhK Krasnodarsky, член на групата, действа като гарант на RSHB за пет транзакции наведнъж по задълженията на компании, включени в Южна Русия (общата сума на заема е около 5 милиарда рубли).
Експертите се позовават и на твърдата позиция на кредиторите в лицето на ЕБВР, която дълги години финансира различни проекти на групата. През 2006 г. Юг Руси получи синдикиран заем от 146,5 милиона евро от банката за модернизиране на предприятия, рефинансиране на дългове и прилагане на програма за намаляване на разходите. През 2009 г. бяха изразходвани още 150 милиона долара за увеличаване на оборотния капитал и модернизиране на предприятията. През 2011 г. $150 милиона за придобиването на Валуйски и Чернянски петролни рафинерии (Белгородска област) от WJ Group.
Преди година в медиите вече имаше съобщения за намерението на ръководството на „Южна Рус“ да се отърве едновременно от четири нефтени завода в Белгородска и Воронежска област (Валуйски, Чернянски, Анински и Лискински петролни рафинерии). Пазарните анализатори обясниха подобно решение с тежкото финансово състояние на Юг Рус.
Според СПАРК-Интерфакс приходите на всички компании от групата Юг Руси, свързани с бизнеса с добив на нефт, през последните години намаляват: през 2012 г. те са били около 60 милиарда рубли, през 2013 г. 50 милиарда рубли, през 2014 г. около 38 милиарда рубли.
В "Слънчеви продукти" и в "Южна Рус" не отговорихана запитване на "Експерт" относно сделката.
В момента преработвателният капацитет на KMFK е 560 тона на ден (около 170 хиляди тона годишно), което е сравнително среден показател в индустрията.
В същото време анализаторите се затрудняват да оценят цената на сделката, позовавайки се на близостта на земеделското стопанство и липсата на информация дори за приблизителната стойност на активите.
В началото на тази година обаче Експерт Юг писа за предстоящия недостиг на суровини за сегашните преработвателни мощности в България. Възможно е желанието на земеделското стопанство да се освободи от празните активи да е свързано именно с икономическата нецелесъобразност от финансиране на скъпи мощности.
Експерти от бранша подчертават, че от 2008 г. насам капацитетът за преработка на маслодайни семена в България се е увеличил повече от два пъти, докато производството на суровини е нараснало само 1,6 пъти. Този дисонанс насърчава земеделците да поддържат високи цени на пазара в продължение на няколко години, което им позволява да получават високи маржове, а големите преработватели да се задоволяват с ниска рентабилност.