Неговият тих, гърлен и зловещо секси смях
Фенфикция за награда „Неговият тих, гърлен и зловещо секси смях“
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
Лили имаше ужасен ден, не стига, че падна на изпита по философия, но и заваля силен дъжд и тънката й козина се намокри до кожа, обаче, както и самата нея.
Изобщо не исках да се връщам у дома и, за късмет, по пътя не се забеляза нито един магазин или кафене. С всеобщо негодувание, майка на всичко, Лиля все пак стигна до окаяния си вход, изрисуван от и до рогозки, неприлични рисунки на мъжки гениталии, изявления в любов към някаква Леша, Ирка от дванадесетия апартамент и разбира се Светеца.
Всички момичета в района, от шест години нагоре, бяха влюбени в този неприлично красив задник. И Лиляна не беше изключение, но как да го кажа. Всички баби, които живееха под, върху и над тази инфекция, го мразеха с всяка фибра на душата си. Лиля беше солидарна с тях, тя живееше с него на една и съща площадка, апартаментите им бяха разположени един до друг, нейната спалня и спалнята на Святослав бяха разделени от тънка стена.
Той обичаше всичко шумно, тя обичаше тишината и спокойствието. Той харесваше момичета за една нощ, силна музика и бокс. Тя обичаше дълготрайните връзки, книгите и него.
Стар асансьор, вероятно от съветско време, се вози неприемливо дълго време, беше ужасно студено във входа и Лили също. Мокрите дрехи, уви, не топлят. Започваше да усеща, че ходенето до осмия етаж може да не е толкова лоша идея. Е, мислиш, че е уморена, мислиш, че е болна. Вратите на асансьора се отвориха и тя влезе, без да забележи нищо.
Святослав, застанал зад нея, изгори дупка в гърба й. Той я последва, натисна копчетоосми етаж и също толкова бавно се качиха горе.
Лили, която току-що забеляза непознат в асансьора, се ядоса. Тя беше колкото ядосана, толкова и уморена, затова просто нямаше сили и желание да каже нещо. Въпреки че имаше желание, но нямаше сила. Асансьорът издаваше неприятни скърцащи звуци като от някой евтин филм на ужасите и без това проклетата лампичка в асансьора мигаше. "Ако се заклещя в асансьор с този полуопечен кретин, може да ми дадат награда и да ми подпишат "Пълен загубеняк!"" И като на магия асансьорът спря, светлините угаснаха.
Разговорът беше кратък, кратък и разочароващ. Единственият непиян работник е зает и могат да го пуснат в най-добрия случай след два-три часа.
Тишината настъпваше, вече не беше студено. Беше празно, отвратително, идеше ми да заплача от раздиращите чувства вътре. Исках да крещя, да удрям, да бия, да убивам. Исках да кажа, че го обича, да го притиска, да го прегръща силно и никога да не го пуска.
- Как си? - по-добре щеше да си мълчи Савостин! Аз ще мълча, той ще изостане, сигурен съм! - Защо мълчим?
Лили! Бъди спокоен! Лилия, недей! Вдишай, издишай, хайде! Лили! Дръжте егото си в ръце! Лили! Късно е.
- Ти, проклет Казанова, който не се интересува от никого! Заради теб и твоите вечни чукания и силна музика не успях да издържа теста! Заради теб мога да прекъсна сесията! Заради теб, заради безкрайните ти жени, пияни приятели и силна музика! Затвори си устата, Сава, и не си отваряй, докато не си влезеш в апартамента! Иначе ще те убия и ще хвърля всичко върху това, че съм те убил в състояние на страст, а Баба Роза, леля Таня и леля Люба ще са ми благодарни и ще са на моя страна! И те ще потвърдят, че ти, шибаният Антихрист,време е за погребване!
Дълбоко дъх, Чадова, и бавно издишване. Отново. Дълбоко вдишване и бавно издишване.
Тих смях в ъгъла на кабината.Тих, гърлен и зловещо секси смях.
„Толкова си сладък, когато си ядосан“ и отново този смях.
„Тук е по-тъмно от където и да е другаде и изглежда ти казах да мълчиш“, казах спокойно, въпреки че в гърдите ми кипеше такава ярост, че думите не могат да се изразят.
„Винаги ме гледаш така, сякаш искаш да ме убиеш. При среща от апартамента или в магазина. Изглеждаш сякаш искаш да убиваш и чукаш едновременно.
- Млъкни, просто млъкни! Предпочитам да отида пеша, а не да те срещна, да седна и да пия горещ шоколад топъл и сух! И седя във всичко мокро, студено и с теб. Как съм, Савостин? Най-доброто! Извиках отново, докато удрях с юмрук по рамото му.
Тих смях. Тих, гърлен и зловещо секси смях.
- Много си забавна, Лили. Ядосваш се, сбърчваш носа си, опитваш се да го почешеш по-болезнено, като котенце, бога, - от гласа му настръхва, позната тежест ниско в корема. Господи, Сава, млъкни! - Ти си точно такъв, какъвто го харесвам. Както се премести преди шест месеца, и.
- Ти пречиш на живота ми и на съседите ми. Спри да разказваш истории за съчувствие, Казанова! Няма да го повярвам за нищо.
- Нямаше какво да пусна музиката на макс първия ден! - извиках в защита.
Така че просто го казах, сякаш беше нещо ежедневно. Как да познаете часа или да говорите за времето.
Съблечи се, студено ти е. Ето ви един олимпиец, слагайте го и мрънкайте колкото искате. И все пак - каква пауза, Савостин? Не се събличай сам, аз ще се погрижа. И повярвайте, ще ми достави удоволствие, ммм.
Мърморейки нещо под носа си, все пак излетяхпалто и блуза.
- Карай своя олимпиец, Савостин - и протегна ръка в посоката, където седеше светецът. Очите ми бяха почти свикнали с тъмнината, така че можех повече или по-малко да различавам "обектите". Вместо олимпиец, те ме хванаха за ръката и ме дръпнаха към себе си. Паднах право върху гърдите на Савостин. Той прокара носа си по врата ми, което ме накара да се свия и да издам тих стон (шибана ерогенна зона!). Топла дреха падна върху раменете ми и все още бях притисната към тялото му. Имаше прекрасен парфюм, любимият ми е Burberry London for Men Special Edition.
- Бърбъри Лондон? – попитах тихо. - Да, сестра ми ми направи подарък за рождения ден. В началото не ми харесваше, но сега ми омръзна. - И аз обожавам този аромат. Сестра ми ги даде на мъжа ми преди година, така че не се откъснах от него нито за секунда. Сега сестра ми ми се смее, когато казвам, че съм харесал този или онзи парфюм. „Помниш ли, вторник две хиляди и петнадесет, в осемнадесет часа: четиридесет и три минути, ти залепи велкро на съпруга ми заради този парфюм!“ - от спомените се засмях тихо, смеха ми подхвана Св. Започнах да загрявам. Дългоочакваната топлина, какво може да бъде по-добре?
- Харесвам те, Лиляна Чадова - прошепвайки това, той зарови нос в мократа ми(!) коса и ме целуна.
- Всички ли поставяш така, Савостин? – попитах саркастично.
- Не много, обикновено казвам: "Искам да те чукам" и те вече са в леглото ми.
- Значи не искаш да ме чукаш?
И пак този смях.Тих, гърлен и зловещо секси смях.