Какво е рядка книга

ЗА ЕДНА РЯДКА И БИБЛИОФИЛСКАКНИГА

Според определението, дадено в енциклопедичния речник, рядка книга е„библиографска рядкост, издание, често старо, запазено или издадено в малък брой екземпляри и имащо висока колекционерска стойност. За библиофил стойността на една „рядка книга“ обикновено се определя от комбинация от различни характеристики на външния вид и съдбата на дадено копие“.

Появата на библиофилски издания в Европа датира от началото на 19 век, когато колекцията от книги се разпространява в просветените кръгове на благородството и третото съсловие. По това време възниква страст към редките книги, започват да се формират библиофилски кръгове и общества. Сред първите, които публикуват библиофилски издания, е Roxburgh Club, основан в Англия през 1812 г. и кръстен на великия британски колекционер от 18-ти век, херцогът на Роксбърг, известен като „Херцогът на книгите“. Условието за членство в този клуб беше представянето на рядко старо издание като подарък на библиотеката на клуба. И до днес едно от основните направления на клуба, получил името „Общество на истинските гастрономи“, е издаването на малотиражни библиофилски книги в изящно художествено и полиграфическо изпълнение.

В България библиофилските издания се появяват в средата на 18 век. Разпространението им е предопределено от общия подем в развитието на културата, образованието, книжарството, формирането на големи книжни колекции от представители на висшите слоеве на българското дворянство, които са любители на книгоиздаването и печатарските изкушения. От средата на 18 век до началото на втората половина на 19 век е традиция да се отпечатват отделни издания в няколко варианта: малка част от тиражабяха особено луксозни или "тави" екземпляри, малко повече - книги, отпечатани на добра хартия - "за любители и ценители", и най-многобройни - публикации, предназначени за широка продажба. Най-много библиофилски издания се издават в България в края на 19 и началото на 20 век. По това време сред господстващите класи се култивира отношението към книгата като към луксозен предмет, създаден за любуване, колекциониране; библиофилията се активизира и придоби голяма популярност, а търговията с антикварни книги, благодарение на аукционите, беше широко развита.

Организацията включваше представители на много благороднически семейства: Негово светло височество княз М.К. Горчаков, князе С.М. Волконски, П.П. Вяземски, П.Д. Голицин-Муравлин, С.А. Долгоруков, В.П. Пейли, А.В. и С.В. Оболенски, графове Б.Г. Берг, М.Н. Grabbe, V.P. Зубов, П.С. Шереметев, вдовица на херцога Г.Г. Мекленбург-Стрелицки графиня N.F. Карлов, син на сенатор А.А. Половцов. Сред членовете на Кръга бяха хора, заемащи високи държавни постове: камергерът и помощник на държавния секретар на Държавния съвет V.A. Верещагин, министърът на управлението на земята и земеделието А.В. Кривошеин, сенатор M.A. Остроградски, членовете на Държавния съвет Н.И. Буличев и др. Една от най-важните дейности на Кръжока е издателската дейност. Общо бяха издадени повече от 100 издания. Книги, посветени на дейността на организацията, се издават в минимален тираж - 65-200 екземпляра и се разпространяват сред членовете на организацията, литературно-художествени - в тираж от 150 до 500 екземпляра, художествена критика - в максимален тираж от 300-1500 екземпляра. Всички публикации носеха атрибутите на "библиофилска" книга: малко номерирано издание, обикновено в два варианта: за продажба и за членове на Кръга; поименни копияотпечатана на по-луксозна хартия, с отделна серия от рисунки, със специална номерация. За тези книги са използвали скъпа хартия - висококачествена положена, пергамент, японска, стар парцал. Краищата на блока най-често не бяха отрязани. Характеристиките на библиофилията присъстват и в състава на книгата и набора: няколко заглавия, просторни полета, красив едър шрифт (шрифт Revillon и Elizabeth). Тези публикации са проектирани от видни майстори на книжната графика - Д.Н. Кардовски, М.В. Добужински, С.В. Чехонин и др.. Кръгът избира илюстрации, които не са публикувани преди това за своите литературни и художествени издания, или ги поръчва специално от художника. Освен това в книгите беше изрично съобщено, че дъските са унищожени след отпечатването.