Нелекарствени лечения

Учебна медицинска литература, онлайн библиотека за студенти в университети и за медицински специалисти

Нелекарствени лечения. Заключение. Литература

Друга посока в лечението на пациенти с шизофрения с непоносимост към психофармакотерапията е използването на различни нелекарствени методи на лечение с общ биологичен ефект (плазмафереза, хемосорбция, лазерно кръвно обучение, адаптиране към периодична хипоксия). Тези терапии първоначално намериха широко приложение при лечението на много соматични и неврологични заболявания, а през последните години и при лечението на психични разстройства като допълнение към психофармакотерапията. Ефективността на различни нелекарствени лечения при пациенти с шизофрения с резистентност към психофармакотерапия се оценява на 50% до 70%.

За разлика от психотропните лекарства, нелекарствените методи на лечение, като хемосорбция, плазмафереза, лазерно облъчване на кръвта, хипербарна оксигенация и адаптиране към периодична хипоксия и др., Нямат селективен антипсихотичен ефект, т.е. те не засягат така наречените „целеви“ симптоми. Техният положителен ефект върху хода на психичните заболявания се свързва с детоксикиращ и имунокорективен ефект, способността да се промени общата и специфична реактивност на организма и да се повиши чувствителността към текущата психофармакотерапия.В допълнение, тези методи на лечение могат да се използват в комплексното лечение на различни странични ефекти и усложнения, които възникват при предписване на психотропни лекарства (Malin D.I., 1997; Mosolov S.N., Uzbekov M.G., Saikin M.A., 1999; Малин D.I., Козирев V.V., 2002.).

Проучванията, проведени в отдела за терапия на психични заболявания, показват, че най-силно изразенитеДетоксикиращите и имунокорективни ефекти се проявяват чрез еферентни методи на лечение - плазмафереза ​​и екстракорпорална хемосоциация, които могат бързо да премахнат токсичните метаболити от кръвната плазма, да намалят концентрацията на лекарства в кръвната плазма в случай на предозиране и да повишат чувствителността към текущата психофармакотерапия без развитие на странични ефекти.

Плазмаферезата и екстракорпоралната хемосорбция са ефективни методи за преодоляване на терапевтичната резистентност, включително и на тези, свързани с непоносимост към антипсихотична терапия при пациенти с шизофрения. Положителен ефект се постига в 59% от случаите при използване на плазмафереза ​​и 70,4% от случаите при използване на хемосорбция.

При лечението на пациенти с шизофрения с резистентност и непоносимост към психофармакотерапия, плазмаферезата и хемосорбцията имат следните клинични ефекти:

  1. антипаркинсоново действие, проявяващо се в намаляване на тежестта на екстрапирамидните невролептични разстройства;
  2. вегетостабилизиращ ефект, проявяващ се в намаляване на тежестта на адрено- и антихолинергичните странични ефекти;
  3. активиращ ефект, проявяващ се в намаляване на летаргия, апатия, астения;
  4. антирезистентен ефект, проявяващ се в повишаване на чувствителността към антипсихотична терапия с увеличаване на основния ефект на лекарствата без развитие на странични ефекти.

Заключение

Резултатите от многогодишни изследвания, проведени в отдела за лечение на психични заболявания, показват, че принципите и методите на лечение на пациенти с шизофрения с непоносимост към психофармакотерапията се различават значително от принципите на лечение на неусложнени форми на това заболяване. Те включват използването на нетипичниантипсихотици с минимално изразени екстрапирамидни странични ефекти, неврометаболитни лекарства, насочени към коригиране на церебрална органична недостатъчност, и нелекарствени методи на лечение, като ЕКТ, плазмафереза ​​и хемосорбция и др. Комплексното и диференцирано използване на тези методи на лечение може значително да повиши ефективността на терапията при пациенти с шизофрения с непоносимост към психофармакотерапия.

Литература

  1. Жислин С. Г. Есета по клинична психиатрия М.; "Медицина", 1965 г., с. 320.
  2. Малин Д. И. Плазмафереза ​​в психиатрията и наркологията. М.; "Сателит". 1997, стр. 143.
  3. Малин Д. И. Странични ефекти на психотропни лекарства. М.; Вузовская книга, 2000. 207 с.
  4. Малин Д. И., Козирев В. В. Клинични и патогенетични зависимости при екстракорпорална хемосорбция при пациенти с параноидна шизофрения с резистентност към психофармакотерапия // Социална и клинична психиатрия, 2002, № 1, стр. 58-62.
  5. Мосолов С.Н. Основи на психофармакотерапията. М .: "Восток", 1996, стр. 228.
  6. Мосолов С.Н., Узбеков М.Г., Сайкин М.А. и др. Използването на интравенозна нискоинтензивна хелиево-неонова лазерна терапия и промени в редица биохимични параметри при пациенти с шизофрения, резистентни на психофармакотерапия // Социална клинична психиатрия. 1999, № 3, с. 57-62.
  7. Neduva A. A. Типология на резистентни към лечение състояния при пациенти с шизофрения // Zhurn. невропатол. и психиатрия. 1986, № 3, с. 424-428.
  8. Niss A.I., Trubkovich M.Ya., Seid-Rzaev S.M. Свръхчувствителност към психотропни лекарства и нейната връзка с церебралната органична недостатъчност // Journal. невропатол. и психиатрия. 1988, № 5, с. 114-119.
  9. Оленева Е. В. Комбинирана употреба на ЕКТ и атипични антипсихотицидибензодиазепинова серия при резистентна на лечение шизофрения. Резюме дис. канд. пчелен мед. науки. М.; 2010, стр. 19.
  10. Chetvertnykh II Сравнителна ефикасност и поносимост на атипични антипсихотици и халоперидол при продължителна употреба при пациенти с новодиагностицирана шизофрения // Автореф. дис. канд. пчелен мед. науки. М.; 2007, стр. 25 (FGU MNIIP Roszdrav).